Хранителни алергии при най-малките

В последните години все по­вече нараства процентът на алергичните малчугани. Дори кърмачетата вече страдат от алергична хрема, от атопичен дерматит, от храни­телни алергии. Причините са много, не само замърсената околна среда. Ето какво ни съветват специалистите от сп. „Моето дете“ в най-новата си книга „101 въпроса за детското хранене“, за да избегнем хранителните алергии при нашите деца.

За да причини една хра­на алергия, тя трябва да премине от червата в кръво­носната система. Природата е осигурила защита на бебето, като е покрила лигавицата на червата със защитен слой, съдържащ имуноглобулин А, който не позволява алергени­те да навлизат в организма. Храносмилателната система на бебето обаче секретира съвсем малки количества имуноглобулин А – той се дос­тавя на организма единствено с кърмата. Кърмата съдържа и растежни фактори, които по­магат за развитието и съзря­ването на храносмилателната система. Затова кърменето е основен фактор в борбата с алергиите. Другият решаващ фактор е просто в детския ор­ганизъм да не постъпват алергизиращи храни – тоест да не се бърза със захранването. Храносмилателната систе­ма на кърмачето започва да съзрява и да секретира иму­ноглобулин едва след петия месец, тогава вече лигавицата на червата пропуска избира­телно веществата, които дос­тигат до кръвоносната сис­тема. Затова се препоръчва захранването да става към шестия месец.

Известно е че, генетична­та обремененост с алергии е решаваща, но не е за­дължителна. Ако единият родител е алергичен, веро­ятността и детето да е алергично е около 25%, но ако и двамата родители са алергични, тази вероят­ност скоча на 80%!

Един от най-честите алергени в кърмаческата възраст е белтъкът на кравето мляко, а броят на алергичните към мляко постоянно расте. Затова най- доброто за бебето е да бъде кърмено възможно най-дълго. Изкуствените млека за кър­мачета са обработени така, че максимално да се добли­жават по състав до майчи­ното, но си остават продукт от краве мляко и опасността детето да направи алергия към тях е налице. Ако в рода има хора с алергии, е добре да се използват хипоалергенни млека за кърмачета, макар и бебето да няма признаци на алергия. Тези млека имат профилактична роля – те не лекуват. Следете внимателно за признаци на алергия към млякото – обриви по кожата, повръщане, разстройство, силни колики. Захранването при деца с такива прояви е късно и с много внимателен подбор на храните.

Яйцата също са силен алерген. Проблем може да предизвика както белтъкът, така и жълтъкът. Затова жълтъкът вече се включва късно при захранването, а при предразположените към алергия след навършване на 1 годинка. По това време се включва и белтъкът.

До 1 година не се дава мед. Освен, че може да пре­дизвика алергия, понякога съдържа спори на бактерия предизвикваща заболяване­то ботулизъм, с който дет­ския организъм не може да се справи.

Цитрусовите плодове също могат да създадат про­блем на някои деца. Затова най-добре е в началото да се дават плодове, които се от­глеждат у нас. Все пак ензим­ната ни система е пригодена да обработва храни от нашите географски ширини. До едно­годишна възраст е добре да се избягват ягодите, малините, къпините, касисът. И най-важното – избягвайте храните с изкуствени подсладители, оцветители, кон­серванти и др. Лакомствата, които с лека ръка даваме на децата и които те с охота при­емат, съдържат именно тези вещества. И после се чудим защо са постоянно болни.

Ако родителите са астматици…

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!