– Как сте, г-н Цонев? Как върви възстановяването след болестта?
– Какво да ви кажа, чувствам се добре, възстановяването ми върви бавно, всичко се случва стъпка по стъпка и ако само един ден не направя упражненията си, се връщам стъпка назад и трябва на следващия ден да започвам с двойни сили. Да, мисля, че съм добре, почивам си, чета вестници, гледам телевизия и се забавлявам с моя котарак.
– Вярвате ли, че ще проходите отново?
– Чудото „прохождане“ е много трудно за мен в момента. Мога да правя стъпки, но само с проходилка и бастунче. Не мога да пазя равновесие и това е големият ми проблем. Но нали знаете – надеждата умира последна. И аз се надявам, че ще успея. В живота на човек има много изпитания. Сега това е моето предизвикателство, с което трябва да се справя. В МОМЕНТА МИ Е СПОКОЙНО И ХУБАВО. Радвам се на идващата есен, която пожълтява листата на дърветата в двора ми. Радвам се на котарака ми Чарли, който мързелува покрай мен.
– Как се чувствате след операциите на сърцето и мозъка?
– Като настъпена тахтаба (дървеница – б.а.) съм. Чирков е факир! Направи ми операция две в едно – смени ми клапата и направи два байпаса. Но той е по най- фините работи. Иначе ме ряза доктор Ши, абсолютен цар! Той пък каза, че толкова за пазени органи при човек на моите 80 години не виждал. Ама аз тичам всеки ден, играя гимнастика, живея на чист въздух в Бистрица… Преди операцията сърцето ми беше раздрънкана тенекия, през 5 минути тръгваше и спираше, само една крачка по стълбите ме уморяваше. Сега сърцето ми е на 18-годишен мъж.
– Какви са отношенията със сина ви?Той помага ли ви да се справяте с проблемите?
– Той сега ако не ми помага, кога ще ми помага!? Понякога, когато ми се налага да ходя до болницата, двамата със сина му – малкия Митко – идват да ме вземат от вкъщи. КРЕПЯТ МЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ, качват ме в колата, после ме свалят, водят ме до лекарския кабинет, чакат да свърши процедурата и ме връщат обратно. Не мога да се оплача.
– Какво ви прави щастлив в момента?
– Напоследък малките неща – че има слънце, че птичките пеят, че цветята са цъфнали…
– На кого от героите, които сте изпълнявали в киното или театъра бихте оприличили себе си – като характер и светоусещане?
– Може би на Дон Кихот. Мисля, че най-много се доближавам до неговия образ.
– Признанието на публиката вие го имате отдава. Защо едва сега, сякаш със закъснение, получавате това признание – награда ,Аскеер“ от колегите си?
– Малко позакъсня наистина. Лично аз очаквах с огромно нетърпение тази награда преди две години за 80-годишнината си, когато направих много хубаво тържество и поканих всички мои колеги. Така че, когато наскоро разбрах, че ще ми връчват наградата за цялостно творчество, малко се поуспокоих, че всичко това не е било напразно, и се зарадвах, разбира се. Приемам го като признание. За всеки актьор тази награда е Важна, особено сега В тези обедняващи и трудни дни.
– За какво мислите най-много през последните месеци?
– Честно казано, най-после дойде моментът, в който се събуждам с мисълта „Колко хубаво, Боже, че нямам работа“. И някак си от това се чувствам по-добре Надявам се обаче нещата да се оправят. Имам някои ангажименти, които съм поел и трябва да изпълня.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!