Коста Цонев в последните си интервюта: Чудото „Прохождане” е много трудно за мен!

–          Как сте, г-н Цонев? Как върви възстановява­нето след болестта?

–          Какво да ви кажа, чувствам се добре, възстановява­нето ми върви бавно, всичко се случва стъпка по стъпка и ако само един ден не направя упражненията си, се връщам стъпка назад и трябва на следващия ден да започвам с двойни сили. Да, мисля, че съм добре, почивам си, чета вестници, гледам телевизия и се забавлявам с моя котарак.

–          Вярвате ли, че ще проходите отново?

–          Чудото „прохождане“ е много трудно за мен в мо­мента. Мога да правя стъп­ки, но само с проходилка и бастунче. Не мога да пазя равновесие и това е голе­мият ми проблем. Но нали знаете – надеждата умира последна. И аз се надявам, че ще успея. В живота на човек има много изпитания. Сега това е моето предизвикателство, с което трябва да се справя. В МОМЕНТА МИ Е СПОКОЙНО И ХУБАВО. Радвам се на идващата есен, която пожълтява листата на дърветата в двора ми. Радвам се на котарака ми Чарли, който мързелува покрай мен.

–          Как се чувствате след операциите на сърцето и мозъка?

–          Като настъпена тахтаба (дър­веница – б.а.) съм. Чирков е факир! На­прави ми опе­рация две в едно – смени ми клапата и направи два байпаса. Но той е по най- фините рабо­ти. Иначе ме ряза доктор Ши, абсолю­тен цар! Той пък каза, че толкова за пазени орга­ни при човек на моите 80 години не виждал. Ама аз тичам все­ки ден, играя гимнастика, живея на чист въздух в Бистрица… Преди операцията сър­цето ми беше раздрънка­на тенекия, през 5 минути тръгваше и спираше, само една крачка по стълбите ме уморяваше. Сега сърцето ми е на 18-годишен мъж.

–          Какви са отношенията със сина ви?Той помага ли ви да се справяте с про­блемите?

–          Той сега ако не ми по­мага, кога ще ми помага!? Понякога, когато ми се на­лага да ходя до болницата, двамата със сина му – малкия Митко – идват да ме вземат от вкъщи. КРЕПЯТ МЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ, качват ме в колата, после ме свалят, водят ме до лекарския кабинет, чакат да свърши процедурата и ме връщат обратно. Не мога да се оплача.

–          Какво ви прави щаст­лив в момента?

–          Напоследък малките неща – че има слънце, че птичките пеят, че цветята са цъфнали…

–          На кого от героите, които сте изпълнявали в киното или театъра бихте оприличили себе си – като характер и светоусещане?

–          Може би на Дон Кихот. Мисля, че най-много се до­ближавам до неговия образ.

–          Признанието на публиката вие го имате отдава. Защо едва сега, сякаш със закъснение, получавате това признание – награда ,Аскеер“ от колегите си?

–          Малко позакъсня наис­тина. Лично аз очаквах с огромно нетърпение тази награда преди две години за 80-годишнината си, ко­гато направих много хубаво тържество и поканих всички мои колеги. Така че, когато наскоро разбрах, че ще ми връчват наградата за цялостно творчество, малко се поус­покоих, че всичко това не е било напразно, и се зарадвах, разбира се. Приемам го като признание. За всеки актьор тази награда е Важна, осо­бено сега В тези обедняващи и трудни дни.

–          За какво мислите най-много през последните месеци?

–          Честно казано, най-после дойде моментът, в кой­то се събуждам с мисълта „Колко хубаво, Боже, че нямам работа“. И някак си от това се чувствам по-добре Надявам се обаче нещата да се оправят. Имам някои ан­гажименти, които съм поел и трябва да изпълня.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!