Здравейте, какви изследвания трябва да се направят, за да се потвърди диагнозата бъбречнокаменна болест?
Цветан Янев – Видин
Бъбречнокаменната болест е много често срещано заболяване, особено в България, което в немалка степен се пренебрегва от пациентите поради липса на силно изразени симптоми. Съществуват различни видове камъни, както по състав, така и по локализация, едностранно или двустранно! Най-честата клинична изява е бъбречната колика или тъпите болки, тежестта в лумбапната област, епизоди на кръв в урината. Съществуват различни варианти на лечение, като най-подходящия ще ви препоръча специалист уролог, след обстоен преглед и преценка на състоянието ви!
За диагностицирането на камъните в рутинната практика се използват:
- Рентгенография на бъбреци, уретери и пикочен мехур (БУМ) – при нея се откриват всички видове камъни с изключение на уратните, тъй като те са рентгеново негативни и не се откриват на обикновена рентгенова снимка. За съжале-ние, сам по себе си този метод не е достатъчен за качествена преценка, тъй като не дава информация за състоянието на бъбрека.
- Ултразвуково изследване (ехография) – с него се откриват всички конкременти, включително и уратните. Също така дава и много добра информация за бъбрека – какво е състоянието на паренхима, има ли запушване (хидронефро- за) и др. За съжаление с този метод можем да „видим“ само бъбрека и началната част на уретера. Почти цялата останала дължина на уретера остава скрита. В комбинация двата метода са достатъчни за диагностициране и оценка на приблизително 90% от случаите с литиаза, но те не дават информация за функцията на бъбреците.
- Венозна урография (ВУГ) или.„цветна снимка на бъбреците“ – това е един от малкото диагностични методи, които дават информация едновременно както за структурата, така и за функцията на даден орган. По същество при венозната урография на пациента се инжектира рентгеново контрастно вещество (най-често на йодна основа), което се извлича от кръвта и отделя от бъбреците. След инжектирането му се правят поредица от рентгенови снимки на 5-та, 10-та, 30-та и т.н. минути, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека. При по- късните снимки се изобразява много ясно както бъбречното легенче, така и уретерът, дори и пикочният мехур и дава възможност за откриване на конкременти, стеснения или анатомични аномалии на отделителната система.
- Компютърна аксиална томография (КАТ или скенер) > в същността си скенерът представлява един много по- сложен и усъвършенстван рентгенов апарат. Той прави серия от снимки на определената област, впоследствие те се обработват с помощта на софтуер (компютър), който дава изключително ясен и детайлен образ както на цялата пикочоотделителна система, така и на съседните органи. По отношение на уролитиазата, скенерът не е изследване на първи избор, тъй като при него има сериозно рентгеново натоварване! Използването му е оправдано при усложнените случаи, когато предишните три метода не са могли да дадат отговор на всички въпроси за диагнозата.
- Ендоскопски методи – при тях, чрез специална апаратура се достига до уретера, дори до бъбрека, като се използват естествените отвори и пътища на тялото. Предимството на тези методи е, че от диагностични много лесно могат да преминат в лечебни – например разбиване на камък в уретера чрез лазер. Разбира се, тези изследвания се налагат рядко, тъй като изискват анестезия, болничен престой и крият известни рискове.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
БУМ дава добра представа ама на мен за месец и половина понеже ми праниха 3 литотрепсии ми направиха 6 снимки БУМ.Не е ли опасно да ме щракат толкова често…..
Pingback: Камъкът в бъбрека причинява болка, когато тръгне по каналите | Лекува нет