Какви изследвания са необходими при проблеми с бъбреците?

Здравейте,  какви изследвания трябва да се направят, за да се потвърди диагнозата бъбречнокаменна болест?

Цветан Янев – Видин

Бъбречнокаменната болест е много често срещано забо­ляване, особено в България, което в немалка степен се пренебрегва от пациентите поради липса на силно изразени симптоми. Съществуват раз­лични видове камъни, както по състав, така и по локализация, едностранно или двустранно! Най-честата клинична изява е бъбречната колика или тъпите болки, тежестта в лумбапната област, епизоди на кръв в ури­ната. Съществуват различни варианти на лечение, като най-подходящия ще ви препо­ръча специалист уролог, след обстоен преглед и преценка на състоянието ви!

За диагностицирането на камъните в рутинната практи­ка се използват:

• Рентгенография на бъ­бреци, уретери и пикочен мехур (БУМ) – при нея се откриват всички видове камъни с изклю­чение на уратните, тъй като те са рентгеново негативни и не се откриват на обикновена рентгенова снимка. За съжале-ние, сам по себе си този метод не е достатъчен за качествена преценка, тъй като не дава информация за състоянието на бъбрека.
• Ултразвуково изследване (ехография) – с него се от­криват всички конкременти, включително и уратните. Също така дава и много добра информация за бъбрека – какво е състоянието на паренхима, има ли запушване (хидронефро- за) и др. За съжаление с този метод можем да „видим“ само бъбрека и началната част на уретера. Почти цялата ос­танала дължина на уретера остава скрита. В комбинация двата метода са достатъчни за диагностициране и оценка на приблизително 90% от слу­чаите с литиаза, но те не дават информация за функцията на бъбреците.
• Венозна урография (ВУГ) или.„цветна снимка на бъбреци­те“ – това е един от малкото диагностични методи, които дават информация едновре­менно както за структурата, така и за функцията на даден орган. По същество при веноз­ната урография на пациента се инжектира рентгеново конт­растно вещество (най-често на йодна основа), което се извлича от кръвта и отделя от бъбре­ците. След инжектирането му се правят поредица от рент­генови снимки на 5-та, 10-та, 30-та и т.н. минути, на които се следи степента на отделяне на контраста от бъбрека. При по- късните снимки се изобразява много ясно както бъбречното легенче, така и уретерът, дори и пикочният мехур и дава възможност за откриване на конкременти, стеснения или анатомични аномалии на отде­лителната система.
• Компютърна аксиална томография (КАТ или скенер) > в същността си скенерът представлява един много по- сложен и усъвършенстван рен­тгенов апарат. Той прави серия от снимки на определената област, впоследствие те се обработват с помощта на софтуер (компютър), който дава изключително ясен и де­тайлен образ както на цялата пикочоотделителна система, така и на съседните органи. По отношение на уролитиазата, скенерът не е изследване на първи избор, тъй като при него има сериозно рентгеново натоварване! Използването му е оправдано при усложнените случаи, когато предишните три метода не са могли да да­дат отговор на всички въпроси за диагнозата.
• Ендоскопски методи – при тях, чрез специална апаратура се достига до уретера, дори до бъбрека, като се използват ес­тествените отвори и пътища на тялото. Предимството на тези методи е, че от диагнос­тични много лесно могат да преминат в лечебни – например разбиване на камък в уретера чрез лазер. Разбира се, тези изследвания се налагат рядко, тъй като изискват анестезия, болничен престой и крият из­вестни рискове.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!