Скарлатината е доста досадна бактериална болест! Вижте как се лекува!

В статията ще намерите всичко за скарлатината. Описание. Причини и симптоми. Диагностициране. Видове лечения – натуропатия, билки, добавки. Медикаменти. Превенция.

Скарлатината е инфекция, причинена от щам на стрептококовата бактерия. Тя може да се предава по въздушно-капков път или при физически контакт и засяга основно деца на възраст между четири и осем години. В умерените климати скарлатината се среща най-често в късна есен, през зимата и в ранната пролет.

Скарлатината се характеризира с възпалено гърло, висока температуpa (39,4 40°C) и ситен обрив върху зачервена кожа. Ако тя не бъде лекувана, могат да се развият сериозни усложнения, като например остър ставен ревматизъм (сърдечно заболяване) или възпаление на бъбреците (гломерулонефрит).

Описание

Скарлатината е получила името си от характерното зачервяване на кожата на пациента, особено по бузите. Останалите белези са висока температура, вялост, възпалено гърло и обрив, който постепенно покрива по-голяма част от тялото. Симптомите обикновено се появяват от два до пет дни след заразяването. В повечето случаи високата температура спада до няколко дни, а пълното възстановяване настъпва до две седмици. След спадане на температурата кожата по лицето и тялото започва да се лющи, като процесът е по-силно изразен по дланите на ръцете и стъпалата на краката.

Скарлатината е силно заразна в началните стадии, преди началото на лечението с антибиотици. Тя се разпространява чрез кихане, кашляне или пряк контакт със заразен човек.

В първите години на двадесети век епидемиите от скарлатина са били нещо обичайно. Днес болестта се среща рядко, отчасти благодарение на антибиотиците. Това обаче не е единствената причина, тъй като болестта започва да се среща все по- рядко още преди да започне масовата им употреба. Една от теориите е, че щамът на бактерията, който причинява скарлатина, е започнал да отслабва с времето.

 

Причини и симптоми на скарлатина 

Скарлатината се причинява от стрептококова бактерия от група А (Streptoccocus pyogenes). Освен че причиняват скарлатина, стрептококовите бактерии от група А са виновници за множество различни заболявания като възпалено гърло, инфекции на рани, кожни инфекции, пневмония, сериозни бъбречни инфекции и синдром на токсичния шок. Щамът на стрептококовата бактерия, който причинява скарлатината, е малко по-различен от щама, който причинява възпаленото гърло. Щамът на скарлатината отделя еритрогенен токсин, който предизвиква зачервяване на кожата.

Основните симптоми и признаци на скарлатината са висока температура, вялост, възпалено гърло и грапав обрив, който побелява при натиск. Обривът се появява първо по горната част на гърдите и се разпространява по врата, корема, краката, ръцете и в гънките на кожата, като например под мишниците или по слабините. Кожата около устата в повечето случаи е бледа, а бузите са зачервени. При децата болестта причинява „ягодов език“, при който езикът е ярко зачервен и покрит е възпалени пъпчици. (При възрастните рядко се наблюдава ягодов език.) Накрая, в сгъвателните гънки на кожата се появяват тъмночервени линии (известни като линии на Пастиа).

 

Диагностициране на скарлатина

Скарлатината се диагностицира и лекува от медицински специалист. Той проверява симптомите и елиминира възможността от друго заболяване. Дребната шарка например е вирусна инфекция, при която също се наблюдава висока температура и обрив. Скарлатината обаче се различава от дребната шарка по качеството на обрива, наличието на възпалено гърло и отсъствието на силно възпаление на очите и хрема, които обикновено съпътстват дребната шарка.

Тъй като скарлатината може да започне с възпалено гърло, лекарят първо определя дали проблемът е с бактериален или вирусен характер, като проверява за специфични симптоми. Така например възпалението на лимфните възли по врата е типич- но за стрептококова, а не за вирусна инфекция. От друга страна, кашлицата, ларингитът и запушеният нос са свързани предимно с вирусни, а не със стрептококови инфекции.

 

Необходими са лабораторни изследвания

За да се постави точна диагноза и да се разграничи възпаленото от стрептококи гърло от възпаленото от вирус гърло. Може да се направи изследване на кръвта с преброяване на кръвните клетки. Бактериалните инфекции са свързани с увеличен брой на белите кръвни телца, докато при вирусните инфекции броят им обикновено е под нормалния. Дали става въпрос за стрептококова или вирусна инфекция, може да се опре­дели и с помощта на култура от гърлото. Памучен тампон с натривка от гърлото на заразения се прокарва по хранителен гел, съдържащ червени кръвни клетки (блюдо с хранителна среда от агар с овча кръв) и се оставя в инкубатор една нощ. Ако в пробата има стрептококови бактерии, те ще унищожат червените кръвни клетки и ще оставят празна зона в гела, заобикалящ бактериите.

Следващата стъпка е да се разграничи възпаленото гърло (фарингита) от скарлатината. Ако става дума за възпалено гърло, то изглежда месесто и червено. По сливиците се появяват бели петна. Лимфните възли под челюстта могат да се подуят и да станат болезнени. Тези симптоми могат да присъстват, но и да не присъстват при скарлатината. Основната разлика между скарлатината и възпаленото гърло е наличието на грапав червен обрив при първата.

Лечение

Поради характера на инфекцията и опасността от сериозни усложнения скарлатината не може да се лекува единствено с алтернативни терапии. Наложително е лечение с антибиотици, проведено от лекар. Алтернативните терапии обаче могат да се използват за облекчаване на симптомите на високата температура и възпаленото гърло.

Висока температура

За високата температура, особено при деца, съществуват различни алтернативни подходи. Натуропатията предлага обтриване с гъба, потопена в хладка вода, ако температурата се повиши над 38.9°С. Препоръчват се почивка и приемане на големи количества течности.

Хомеопатията лекува специфичния тип треска, така че е необходима консултация с хомеопат, който да определи точното средство за пациента.

Някои от често употребяваните хомеопатични лекарства при висока температура са:

Самакитка (Aconitum) 6с — в началото, при висока температура, съпроводена с жажда, втрисане, суха пареща кожа и безпокойство.

Лудо биле (Belladonna) 6с — за висока температура, със суха пареща кожа, зачервено лице, разширени зеници и подути лимфни възли.

Бял арсенов оксид (Arsenicum album) 6с – при безпокойство, превъзбуда, жажда, редуване на горещи вълни и втрисане, както и за пациенти, при които температурата се повишава след полунощ.

Byronia 6с – при треперене, изпотяване, силна жажда в продължение на дълги интервали, главоболие и болки в ставите.

Железен фосфат (Ferrum phosphoricum) 6с – за леко повишена или бавно вдигаща се температура, съпроводена с чести пристъпи на изпотяване, треперене и главоболие.

За лечението на висока температура може да се използва и западното билколечение, но под ръководството на квалифициран специалист. Той може да препоръча вана с хладки настойки от липов цвят, бъз, бял равнец или немска лайка. За сваляне на температурата и изпотяване могат да се използват вътрешно билки като коча трева, исоп, маточина и върбинка. Немската лайка, лавандулата и липовият цвят улесняват релаксацията, а ехинацеята и чесънът се борят с инфекцията.

Комбинациите от китайски билки могат да лекуват определени видове висока температура. Те могат да се използват и за балансиране на енергиите, по-специално ин (студено и влажно), след отминаване на болестта.

Възпалено гърло

Някои от препоръчваните лечения за възпалено гърло са:

Ароматерапия, при която пациентът си прави гаргара с вода и много малки количества етерични масла от индрише или от чаено дърво. Може да помогне и масаж с разредено евкалиптово масло.

Натуропатията (природолечението) може да предложи гладуване, за да се елиминират токсините, както и чесън – за борба с инфекцията. Натуропатите препоръчват също плодови сокове с високо съдържание на витамин С, особено сок от цитрусови плодове, за да се успокои дразненето.

Хидротерапията (водолечението) използва овлажнители за предотвратяване на дразненето на възпаленото гърло от сухия въздух. Препоръчва се и поставянето на компреси с лед върху корема и гърлото, за да се стимулират кръвообра­щението и имунната система.

Западното билколечение препоръчва антисептични билки от рода на невена или градинския чай, а за преборване с инфекцията – ехинацея.

 

Препоръчителните хранителни добавки, които могат да се вземат по време на скарлатина, са такива, които се борят с инфекцията, повдигат имунитета или са екстракти от антисептични билки.

 

За повече подробности, последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Чесън капсули – Ефектът от приема на капсулите се определя от незаменимите качества на чесъна. Той се счита за една от най-ценните храни на човечеството и е могъщ антиоксидант. Бактерицидното и антивирусното му действие го прави действено средство за мобилизиране на имунната защита.

Продуктът Коластра е ефективен за профилактика и лечение на широк спектър от здравословни проблеми и сезонни болести. Незаменим при вирусни и бактериални инфекции, кожни инфекции и трудно зарастващи рани, възпаления в устната кухина, остри и хронични простуди на дихателните пътища.

Продуктът „Царски билки за имунната система“ укрепва всички органи и системи, като активира собствените възстановителни сили. В състава му влизат пчелен мед, екстракти от златен корен, ехинацея, гинко-билоба, коприва, кръвен здравец, бъзак.

Тук ще намерите рецепта за „Имуностимулиращ чай от билки“ – последвайте линка, поставен на заглавието.

Прочетете статията, за да научите повече как да засилите имунитета си или този на детето – „ Имунитета – всичко за него и законите, на които се подчинява!“

Алопатично лечение

Макар че признаците на скарлатината често отминават за няколко дни, пациентът трябва да се лекува с антибиотици, за да се намали тежестта на симптомите, да се предотвратят усложненията и да се ограничи разпространението на инфекцията сред други хора. Антибиотиците могат да се приемат перорално или под формата на инжекции. След като пациентът е бил на антибиотици в продължение на 24 часа, той вече не е заразен. Самият обрив не е заразен. Антибиотиците съкращават продължителността на заболяването при малките деца, но това не е задължително при юношите и възрастните. Въпреки всичко трябва да се проведе пълен курс на лечение, за да се предотвратят усложненията.

Тъй като инжекциите с пеницилин са болезнени, може да се предпочете пеницилин за перорален прием. Ако пациентът има непоносимост към пеницилин, могат да се предпишат алтернативни антибиотици, като еритромицин и клиндамицин. Пациентът трябва да премине пълния курс на лечение – обикновено 10 дни, – за да бъде то ефикасно и със сигурност да унищожи бактериите. Тъй като симптомите отминават бързо, винаги съществува изкушение лечението да бъде прекратено преждевременно. В случай обаче, че то не бъде изпълнено докрай, съществува риск от остър ставен ревматизъм и възпаление на бъбреците. Ако лекарят не разчита, че пациентът ще вземе всички предписани хапчета, може да предпочете ежедневно поставяне на инжекции с прокаин пеницилин в мускула на хълбока или бедрото.

След отминаване на заразния период, няма вече нужда пациентът да бъде изолиран. Не е необходима и почивка на легло. За облекчаване на високата температура или болката може да се приема аспирин или тиленол (ацетаминофен).

Очаквани резултати

Ако лечението на пациента с антибиотици започне незабавно, може да се очаква пълно излекуване. Пациенти, преболедували от скарлатина, развиват имунитет към болестта и не могат да се заразят отново. Около 10% от децата обаче не реагират на първоначалното лечение с антибиотици, така че може да се окаже необходимо да се вземе повторна натривка от гърлото и да се назначи друг антибиотик.

Превенция

Макар че скарлатината е заразна само преди началото на лечението с антибиотици, разумно е да се избягва контактът с деца в който и да е стадий на заболяването. Това помага за предотвратяване на разпространението на болестта.

 

Основни термини, използвани в медицината във връзка със скарлатината

 

Клиндамицин – антибиотик, който може да се използва вместо пеницилин.

Еритрогенен токсин – токсин или агент, отделян от бактериите, причиняващи скарлатина, на който се дължи зачервяването на кожата.

Еритромицин – антибиотик, който може да се използва вместо пеницилин.

Гломерулонефрит – сериозно възпаление на бъбреците, което може да бъде причинено от стрептококови бактерии; потенциално усложнение след нелекувана скарлатина.

Линии на Пастиа – червени линии в сгъвателните гънки на кожата, особено под мишницата и по слабините, характерни за скарлатината.

Пеницилин – антибиотик, използван за лечение на бактериални инфекции.

Прокаин-пеницилин – форма на пеницилина, предназначена за инжектиране, която съдържа обезболяваща съставка за намаляване на болката от инжекцията.

Остър ставен ревматизъм – сърдечно заболяване, възможно ус­ложнение в резултат на скарлатината.

Блюдо с хранителна среда от агар и овча кръв – чашка на Петри с хранителен гел, съдържащ червени кръвни клетки. Използва се за откриване наличието на стрептококови бактерии в култура от гърлото. Стрептококовите бактерии разрушават червените кръвни клетки, като оставят чисто пространство около бактериалната колония.

Ягодов език – признак на скарлатината, при който езикът сякаш има червено покритие с големи надигнати пъпки (вкусови луковици).

Източници: herbs2000.com; searchhomeremedy.com; medportal.ru; kukuzya.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!