Божидар Антонов: Съвременната храна ни разболява!

Божидаре, каква е предисторията на вашата издръжливост?

От 8- до 18-годишен играх баскетбол в „Арда“- Кърджали. Беше ми голяма страст. Имам страхотни спомени. След това се насочих към ултрамаратони и започнах да се занимавам по-сериозно с бягане. Обожавам да бягам в планината. Никога вече не бих бягал на асфалт. Горе е много по-приятно, по- зареждащо. Усещането е невероятно. Чувствам се свободен, духът ми играе в планината.

Кой е личният ви рекорд като километри на ден?

Най-дългото разстояние, което съм вземал за един ден в състезание, е в ултрамаратона „Персенк ултра“ – 135 км, стартирахме в полунощ на 21 срещу 22 август в Асеновград. А сега ми предстои изключително тежко състезание в Италия – бягане 330 км с 24 000 метра катерене. Надявам се преди всичко да успея да го

завърша.

Много хора искат да поддържат форма, но не знаят как. Какво ще ги посъветвате?

Бягането е може би най-естественото движение на човека. Всеки може да бяга. Въпросът е да не се тръгва веднага с бързо темпо. Ако не искат травми и проблеми, трябва постепенно и внимателно да се навлезе в бягането – особено ако се започва едва на 30-40- годишна възраст.

Как са ставите ви след толкова километри, пробягани в пресечен терен?

Чудесно. Аз очаквах да имам някакви по-сериозни проблеми, но всичко мина гладко при скоростния преход Ком – Емине. Получих леко възпаление, защото имах мазоли на пръстите. Болеше ме и започнах да стъпвам по различен начин, за да избегна болката. Това обаче натовари други части на „ходовата част“ и започнаха проблеми на горната част на ходилото. Усетих се обаче навреме къде ми е грешката – въпреки болежките се принудих да стъпвам нормално и възпалението мина много бързо.

Как се готвихте за рекорда?

Не съм се готвил специално за рекорда. Готвил съм се с години преди това. Просто обичам да бягам в планината и с годините възможностите ми се подобриха. Държа да подчертая, че не използвам вещества, които да ми подобряват резултатите, а да са във вреда на здравето. Против допинга съм. Предпочитам да нямам особено високи постижения, но да мога да правя дълго време това, което обичам. Искам да бъда като Любомир Палакарчев, на когото принадлежеше предишният скоростен рекорд за преход от Ком до Емине. Той е на 60 години и миналата година пробяга на състезание 130 км в Родопите. Душата му е млада. Искам да се чувствам по същия начин на неговите години.

Не приемате стимуланти, но ползвате ли хранителни добавки?

За мен те са в същата графа като по-сериозните стимуланти – допинга. По принцип не обичам да приемам дори хапче аспирин. Не помня да съм се разболявал сериозно.

Явно сте много здрав. А някога лежали ли сте в болница?

Лежах в болница преди 3-4 години, защото се удавих „малко“. Имах инцидент при тренировка за каскада на басейна „Дианабад“ в София. Трябваше да плувам известно време под вода. Като усетих, че ми свършва въздухът, започнах да излизам на повърхността. Дори я виждах на две педи от мен. Точно в този момент мозъкът ми изключи поради липса на кислород. Останал съм около минута под водата. Като ме извадили, съм нямал пулс и дишане. Приложили са сърдечен масаж и необходимите процедури да ме съживят. За щастие – успешно. Сам си влязох в линейката, вече бях наред. Но при удавянията има вероятност за повторно спиране на дишането, ако е останала вода в дробовете. Тогава ме приеха в болница „Св. Анна“ за три дни, за да бъда под наблюдение. Направиха ми снимка на белия дроб и ми изписаха антибиотици, за да се изчистя от водата – още повече че беше от басейн, третирана химично.

Случвало ли се е да бедствате при вашите участия в ултрамаратони?

Чак да съм бедствал – не. Но съм имал тежки моменти при лошо време. Считам, че съм добре подготвен и мога да минавам доста сериозни разстояния. Така че дори едно изгубване в планината не ме плаши. Не изпадам в паника, защото знам, че винаги мога да се оправя някак.

Туристите, които се губят в Централен Балкан, подхождат лекомислено, защото не са запознати с планината, нямат представа какво може да им се случи там, колко сериозни могат да станат нещата. Най-важното при такива ситуации е човек да бъде спокоен, защото паниката води до по-тежки последици. Добре е да
бъдеш сравнително добре подготвен физически, да имаш нужната екипировка, в случай че времето се влоши, да си запознат донякъде с карти на района, с ориентиране.

Какво ядохте по време на прехода Ком – Емине?

Понеже съм веган, не ям нищо животинско. Хапвах страшно много плодове – диня, грозде, банани, пъпеши, домати. Носеше ги моят екип. В мен си носех някакъв плод, за всеки случай, ако закъснея повече някъде по трасето, да имам все пак някакви калории.

Как станахте веган?

Взех това решение абсолютно от гледна точка на здравето. Не съм го направил, за да си вдигам спортните постижения. Осъзнах, че веганското хранене е най-естественото за човека. Съвременната храна е изключително преработена и оттам тръгват здравословните проблеми на днешния човек – наднорменото тегло, сърдечните заболявания, алергиите. Храната определя във всяко отношение здравето на човека. Затова е добре да се замислим какво ядем и какво даваме на децата си. Доста боклуци и аз съм изял, преди да стана веган.

Изт.в.“Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!