Скелет на плода – растеж и развитие

Към края на ембрионалния и началото на феталния период през деветата седмица е оформен целият скелет на плода .

Две седмици след зачеването нероденото дете все още представлява сбор от клетки. Но тези клетки вече са започнали да се диференцират в тъкани, които скоро ще образуват костите и мускулите. Растежът протича с ускорено темпо и при 9-седмичен плод с размер под 6 см могат да се наблюдават поразителни детайли.

По-голямата част от изграждането на скелета се извършва през първите осем седмици от вътреутробния живот: през четвъртата се появяват малките издутини на крайниците, а към края на осмата се образуват ставите и пръстите на ръцете и краката. Към края на ембрионалния и началото на феталния период през деветата седмица е оформен целият скелет на плода. Осификацията (процесът на втвърдяване и калциране на първоначално меката костна тъкан) вече може да започне.

Развитието на мускулите в утробата също протича с бързи темпове. Към четвъртата седмица от бременността сърцето на ембриона започва да бие, а към края на шестата той вече се движи. С развитието на нервната система мускулите реагират на сигналите от мозъка и плодът започва да извършва движения и да изгражда рефлекси. Към 16-ата седмица, навлизайки в най-активната фаза от развитието си, плодът вече може да се усуква, върти, да удря е ръце и да рита.

Как се образуват костите

Дългите кости (тръбовидните кости в крайниците) се развиват от хрущялни пръчки, които постепенно се втвърдяват (осифицират) до образуването на кост. Сезамовидните кости като колянната капачка се развиват по сходен начин от тъкани, подобни на тези в сухожилията. Повечето плоски кости, като тези на черепа, се образуват малко по-различно – между две мембрани от покривна тъкан.

Гръбначният стълб се развива от групи клетки, наречени сомити, образуващи се по дължината на гърба на ембриона. През четвъртата седмица от вътреутробното развитие сомитите заобикалят тъканта, от която по-късно ще се развие гръбначният мозък, и постепенно оформят прешлените.

Осификация

Процесът на осификация (превръщане на меката тъкан в кост) започва около осмата седмица от вътреутробното развитие е постепенното втвърдяване на хрущялите. Клетките, наречени остеобласти, образуват остеоид – вещество, което при калцирането си оформя кост. По тази причина в хода на бременността жената трябва да приема достатъчно калций и фосфор . Ако нивото на тези минерали при майката е твърде ниско, организмът й ще извлече калций от нейните кости, за да компенсира недостига.

При дългите кости процесът на осификация започва в ствола на костта (диафизата). Между тази зона и краищата на костта (епифизите) се разполагат растежните плочки. Докато средата на диафизата постепенно осифицира до кост, хрущялните клетки в растежните плочки се размножават, удължавайки костта. Към момента на раждането диафизите на повечето от дългите кости са осифицирали, но краищата им все още съдържат главно хрущял. Растежът и процесът на осификация продължават в костните краища през детството и юношеството.

Контрол на мускулите

Първите движения на бебето – потрепванията и огъванията, започващи от шестата седмица нататък – се дължат на електрическа активност в мускулите. С развитието на мозъка и нервната система плодът придобива по-голям контрол върху движенията си.

Извършвайки различни движения, мускулите на бебето заякват, образуват се жизненоважни нервни връзки и в крайна сметка то започва да усеща различните части от тялото си и свързванията между тях. Всяко движение активира сетивни нервни пътища, от които детето ще се нуждае, за да контролира мускулите си след раждането.

Фактори, повлияващи развитието

Развитието на здрави кости и мускули през вътреутробния период изисква плодът да получава достатъчно кислород и хранителни вещества, включително глюкоза и аминокиселини (структурните елементи на белтъчините).

Различни фактори могат да повлияят доставката на хранителни вещества и оттам растежа. Сред тях са многоилодната бременност, непълноценното хранене на майката, прекомерният прием на алкохол и тютюнопушенето. Всичко, което нарушава потока на кръвта към плацентата, включително някои бъбречни заболявания и високо кръвно налягане при майката, може да повлияе на развитието на плода .

В някои случаи плодът е малък, но растежът му в хода на бременността е постоянен – това може да се случи при първа бременност или при ниско тегло на майката.

При положение че не се наблюдават ограничения в нивото на растежа, малкото по размери бебе обикновено е напълно здраво.

РАСТЕЖ НА ПЛОДА

Измерването на плода с помощта на ултразвук може да даде достоверна информация за възрастта му и очакваната дата на раждането. Скоростта на развитието на нероденото е смайваща: на осем седмици, когато повечето от главните му структури са започнали да се развиват, ембрионът все още е дълъг само 31-42 мм. На 12-ата седмица плодът тежи около 50 г, докато при раждането, само шест месеца по-късно, теглото на новороденото се движи около 3,4 кг.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

При раждането на детето в тялото му има повече от 300 отделни кости. В процеса на втвърдяването им някои от по-малките, например телата на прешлените, се сливат и броят им намалява до 206.

При раждането между костите на черепа има две малки дупки, наречени фонтанели. В хода на родилния процес те придават на черепа допълнителна гъвкавост и му позволяват да приеме формата на родовия канал.

Растящото дете

На костите и мускулите на новороденото предстои да се развиват още дълго време. През детството и юношеството нежните кости и мускули на детето са подложени на непрекъснат процес на растеж и реконструкция. Към 17-ата година от живота, когато вече са натрупани приблизително 90% от окончателната костна маса, костите са здрави като желязо и около три пъти по-леки.

При раждането костите на детето ви се огъват, защото процесът на осификация – втвърдяването и калцирането на първоначално меката костна тъкан – все още не е завършен. Меките кости улесняват преминаването на бебето през тесния родов канал и осигуряват възможност за по-нататъшен растеж.

Към момента на раждането на детето стволовете (диафизите) на дългите кости – зоните, в които започва осификацията в утробата – вече почти са достигнали окончателната си структура. Въпреки че още много години те ще продължат да се удебеляват и да заякча- ват, стволовете вече са изградени от твърда компактна кост отвън и спонгиозна кост и костен мозък в средата.

Как се развиват костите

Процесът на осификация, продължаващ през детството и юношеството, се премества от диафизите към краищата на костта. Те остават меки, позволявайки на костите да нарастват на дължина; между ствола на костта и краищата й се намират растежните плочки, които образуват още хрущял и я удължават. Краищата на костите се втвърдяват окончателно чак след двадесетата година, като фиксират трайно ръста на тялото.

Костна плътност

Всичко това не означава, че костите не продължават да се развиват и след детството – през целия живот те задебеляват или изтъняват, променят плътността си в зависимост от храненето и физическите упражнения. Все пак плътността на костите през детството до голяма степен определя максималната им плътност през по-късния живот: за всеки 5% повишение на костната плътност през детството и юношеството рискът от развитие на остеопороза или от счупване на костта в по-късните години от живота намалява с около 40%. По тази причина е особено важно да осигурите на детето си достатъчно физическа активност, както и всички хранителни вещества, необходими за изграждането на здрави кости.

Счупвания на костите в детството

Децата са много активни, но движенията им невинаги са добре координирани – ударите и паданията са характерни за детските години. Това увеличава риска от фрактури: костните счупвания са четвъртата поред най-честа травма при децата под шест години. За щастие младите кости са по-меки и гъвкави от тези на възрастните и често се огъват, вместо да се счупят. Ако все пак това се случи, фрактурите могат да са частични.

При децата счупените кости обикновено заздравяват по-бързо. Те са заобиколени от слой съединителна тъкан, по-дебел, отколкото при възрастните, който осигурява стабилност и добро кръвоснабдяване. Освен това все още растящите кости могат да се самонаместят в процеса на зарастването.

Независимо от всичко това фрактурите при децата изискват незабавни грижи: въпреки че повечето от тях заздравяват добре, счупвания- та в близост до костните краища могат да увредят растежните плочки и да причинят трайно нарушение на растежа на костта. В такива случаи лекуващият лекар ще изиска стриктно наблюдение по време на целия процес на възстановяване.

Пубертет

Най-драматично повишение на ръста и теглото се наблюдава през пубертета.

Внезапният скок в растежа трае 2-3 години. През пубертета някои деца израстват с 10 см за една година. Това е резултат на продукцията на полови хормони като тестостерон, прогестерон и естроген, които стимулират растежа на костите, мускулите и другите тъкани в тялото.

Тези хормони играят важна роля и по отношение затварянето на растежните плочки, с което спира костният растеж. При момчетата скокът в ръста обикновено се явява по-късно, между 10 и 15 години, докато този при момичетата – между 8 и 13 години. Това дава на момчетата време да станат по-високи и по-едри, преди растежните им плочки да се затворят.

Как се развиват мускулите

При раждането всички мускулни влакна на детето ви практически са налице, но както костите, в началото мускулите му са малки и слаби. Новородените имат изненадващо силен хватателен рефлекс – еволюционно наследство, което някога е позволявало на малките да се залавят здраво за козината на майките си. Другите мускули, например тези на краката или шията, се нуждаят от време, за да развият функционална сила.

Подобно на костите, мускулите на вашето дете растат през цялото детство. Скокът в растежа им е през юношеството. Той се наблюдава както при момчетата, така и при момичетата, въпреки че хормоналните разлики определят по-голямо увеличение на мускулната маса след пубертета при момчетата. Докато растежът на костите – а оттук и увеличението в ръста – достига максимална стойност около две години след началото на пубертета, върхът в развитието на мускулите е по-късно. Всъщност мускулите продължават да растат дори след като юношите достигнат окончателния си ръст. Оттук следва, че за да има вашето дете здрави мускули, са му необходими физическа активност и питателна храна.

Фактори, повлияващи растежа

Максималният ръст на детето се определя от гените, наследени от двамата родители. Но множество други фактори могат да окажат влияние върху достигането на този максимум, включително общото здраве, начинът на хранене и емоционалното състояние.

Понякога растежът може да бъде повлиян от специфично заболяване или разстройство. Сред примерите са хормоналните нарушения (като недостиг на растежен хормон или намалена функция на щитовидната жлеза), продължителните заболявания като хронична бъбречна недостатъчност или генетичните нарушения. Все пак тези състояния са редки. Най-важното, което можете да направите за детето си, за да му помогнете в изграждането на здрави кости и мускули, е да поощрявате здравословното хранене и начин на живот.

Колко високо ще бъде детето ми?

Максималният рьст на детето се определя от множество фактори, но обикновено полът и генетичната информация са най-важни. Методът на изчисление, показан по-долу, дава възможност за доста точна прогноза на максималния ръст на детето ви, въпреки че крайните резултати могат да варират с ±12 см.

Ръст на бащата …

Ръст на майката …

Ръстът на бащата плюс ръста на майката        …

Разделяте получената стойност на 2 …

За момче – добавяте 7 см

За момиче – изваждате 7 см

Физическите упражнения през детството

Все по-уседналият ни начин на живот е основен фактор за зачестилите случаи на затлъстяване, както при възрастните, така и при децата. Създаването на здравословни навици още през ранните години от живота е от изключителна важност, тъй като те се поддържат и в зряла възраст.

Редовното провеждане на физически упражнения през детството не само понижава риска от затлъстяване, но и предпазва от сърдечни заболявания, инсулти и диабет. Упражненията също укрепват костите и мускулите, и то по времето, когато детето ви поставя основите на тяхното бъдещо здраве.

Ранна детска възраст

От момента, в който бебето започне да пълзи, то обича да се движи и да изследва света около себе си и се радва на усещането за движение. Това, което се изисква от вас като родители, е да поощрявате този напълно естествен порив и да осигурите на детето си безопасен отдушник за енергията му.

На тази възраст детето ви има нужда от прости занимания, които подпомагат физическото му развитие. Трябва внимателно да го насочвате в извършването на определени действия и най-вече да направите упражненията забавни.

Дайте на бебето си свобода на движение в рамките на безопасното. Например малките бебета обичат да лежат на постелка и да ритат с крачета.

При по-големите бебета могат да се започнат някои упражнения: дръжте детето изправено, така че да може да подскача нагоре-надолу или да ходи по земята.

Направете упражненията забавни, като пеете песнички или рецитирате стихотворения.

Не настоявайте детето да направи нещо, което не му е интересно.

Детето има нужда от свобода

Не е възможно напълно да обезопасите дома или градината си, така че малкото дете трябва да бъде под постоянно наблюдение, докато експериментира и установява кои дейности са безопасни. Не прекалявайте с ограниченията. Ако държите детето само в кошарката или потискате естествената му жизнерадост, ще му създадете нездравословни навици – децата имат нужда от свобода, за да експериментират, да изследват света и дори да грешат; те трябва да научат как сами да се справят с рисковите ситуации.

След първите 5 години

Британската кардиологична фондация препоръчва децата на възраст от 5 до 18 години да провеждат упражнения с умерена интензивност в продължение на поне един час дневно. Сред подходящите форми на физическа активност са бързото ходене, плуването, карането на велосипед, танците и играта на открито. Също така се препоръчва поне два пъти седмично да се провеждат упражнения, подобряващи силата на мускулите, здравината на костите и гъвкавостта. Към тях спадат скачането на въже, катеренето, скоковете и гимнастическите упражнения.

Още веднъж, важно е да откриете как да опазите детето си, без да бъдете свръхпредпазливи. Броят на децата, които ходят пеш или с велосипед на училище, например с намалял драматично през последните 20 години. Загрижеността на родителите е разбираема, но прекаленото прибягване до услугите на автомобила може да лиши детето ви от физическа активност.

Старайте се да давате положителен пример за подражание: по възможност ходете с детето си до училище и сами спортувайте. Подберете някой вид занимание, което можете да практикувате семейно, например ходене, каране на велосипед или плуване, и наблягайте на физическата активност, а не на гледането на телевизия или игрите на компютъра. Интересувайте се от спортните занимания на детето си и ако то открие спорт, който му допада, го насърчете.

ТЕСТ – Достатъчна ли е физическата активност на детето ми?

Колко време прекарва детето ви пред телевизора или пред компютъра?

а)       повече от 3 часа на ден

б)       1-3 часа на ден

в)       1 час или по-малко на ден

Колко често детето ви ходи пеш или с велосипед на училище?

а)       рядко или никога

б)       2 или повече пъти в седмицата

в)       през повечето дни

Колко често детето ви провежда физически упражнения с умерена интензивност и продължителност поне 60 минути?

а)       по-рядко от веднъж седмично

б)       1-2 пъти седмично

в)       през повечето дни

Колко често правите физически упражнения заедно с детето си?

а)       рядко или никога

б)       всяка седмица

в)       през повечето дни

Колко често детето ви играе на открито?

а)       рядко или никога

б)       2 или повече пъти в седмицата

в)       всеки ден

Колко често детето ви участва в извънкласни спортни занимания?

а)       рядко или никога

б)       веднъж седмично

в)       няколко пъти седмично

КАК СЕ СПРАВЯ ДЕТЕТО ВИ

Преобладаващи отговори „а“, физическата активност на детето ви не е достатъчна. Помислете какви промени можете да направите; може би трябва да преразгледате навиците на цялото семейство по отношение на спортуването.

Преобладаващи отговори „б“. Детето ви е физически активно, но вероятно можете да увеличите спортните дейности. Опитайте се да включите малко повече здравословни занимания в седмичната си програма.

Преобладаващи отговори „в“. Отлично – детето ви прави достатъчно по отношение на физическата активност. Продължавайте да го насърчавате, така че детето ви да запази тези здравословни навици през юношеството и след това.

ВНИМАНИЕ!

През първите шест месеца от живота мускулите, поддържащи главата на бебето, все още се развиват. Много внимавайте да не вдигнете или държите бебето си така, че главата му да се наклони прекалено напред или назад.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Според национално проучване на МБМД 49% от българите имат наднормено тегло или затлъстяване. Във възрастта между 14 и 17 години наднорменото тегло и затлъстяването са 14%, между 20 и 29 години – 28%, между 30 и 39 години – 37%, между 40 и 49 години – 57%, а над 50 години са 65%.

Една трета от българите не извършват физически натоварвания в ежедневието си, нито спортуват. При останалите 2/3 40% вършат градинска работа, а 20% се разхождат. Реално спортуват едва 10% от българите.

Проблеми в стойката при подрастващите

Заучаването и затвърждаването на правилна стойка в детството са едни от най-добрите начини за предпазване на костите, мускулите и ставите за цял живот. Мускулите и връзките на гърба на детето ви все още се развиват и могат да започнат да се удължават или скъсяват в отговор на лошата стойка, а то ще привикне към нея. Проблемите, произтичащи от лошата стойка, често са свързани с навиците в детството.

Неправилната стойка допринася за голям брой костни и мускулни проблеми, най-вече за болките в гърба. В хода на едно проучване 44% от децата на възраст 11-14 години съобщават, че са изпитвали болки в кръста през последния месец, а други, по-малко на брой, се оплакват от болки в гърба и шията. При други проучвания е установено, че цели 60% от учениците до 16 години са страдали от болки в гърба. Лошата стойка може дори да доведе до увреждания от продължително натоварване (УПН).

Стойката в училище

Децата в ранна възраст рядко прекарват дълго време седнали, така че рядко има повод за загриженост по отношение на стойката в този период. Тези в училищна възраст са много по-податливи на проблеми: дългите часове, лошо проектираните чинове и тежките ученически чанти натоварват значително растящия гръбнак.

Ако училищните власти не обръщат достатъчно внимание на този проблем, добре е да поговорите с ръководството на учебното заведение, за да обсъдите какво може да бъде направено в бъдеще. Мерките в училище, които могат да окажат положителен ефект върху стойката, са:

НАРАСТВАЩА ЗАГРИЖЕНОСТ

Децата, които редовно носят чанти, тежащи повече от 20% от телесното им тегло, излагат здравето си на риск.

Преразглеждане на учебната програма.

Училището може да съкрати часовете или да осигури почивка по време на дългите часове, за да могат децата да станат и да се раздвижат. Учениците трябва да имат възможност за редовна физическа активност, включително да излязат на открито и да потичат по време на междучасието.

Ръководството на училището може да помогне и чрез осигуряването на достатъчно часове по физическо възпитание, включващи например гимнастика, която повишава силата и еластичността на мускулите.

Подходящи принадлежности. По-голямата част от училищата разполагат със стандартни столове и чинове, които не са съобразени с размерите на тялото. Българските училища могат да почерпят пример от скандинавските, където повечето деца разполагат с нагласящи се според височината им чинове с накланящи се плотове, както и с регулируеми столове, поддържащи естествената S-образна извивка на гръбнака.

Тежката раница

Децата, които носят тежки чанти, пълни с учебници и други необходими за деня пособия, подлагат гръбнака си на прекомерно натоварване. Това може да предизвика не само краткотрайни усложнения, но и да доведе до проблеми с гърба в по-нататъшния живот.

Едно скорошно проучване установи, че някои деца редовно носят на гърба си до 60% от собственото им тегло – цифра, която е напълно неприемлива. Американската педиатрична академия препоръчва теглото на раниците да е по-малко от 15% от това на детето и в никакъв случай да не надвишава 20%. Ето и някои други мерки за избягване на прекомерното натоварване:

Използване и на двата ремъка. Навикът за носене на раницата само на едното рамо разпределя неравномерно тежестта й и кара детето ви да се накланя на една страна, за да уравновеси тялото си.

Избор на подходяща чанта. Търсете раница с широки, подплатени ремъци, чиято дължина да може да се регулира – учебната чанта трябва да виси точно под раменете и да опира в горната част на кръста. Спрете се на модел с отделни джобове, така че детето ви да може по-равномерно да разпредели съдържанието на раницата.

Лични шкафчета. Ако училището осигурява на децата шкафчета, в които да държат учебниците и другите пособия, няма да се налага те да разнасят тежките чанти между часовете.

Стойката у дома

Възможностите ви да контролирате стойката на детето си, докато то е на училище, са ограничени, но можете да му помогнете да си изгради добри навици у дома:

Следете детето да стои и седи изправено, без да се отпуска и прегърбва. Служете му за пример: вместо само да му натяквате, обърнете внимание на собствената си стойка.

Осигурете му подходящо работно място.

Повечето маси и столове за работа с компютър са предназначени за възрастни – на по- малките деца обикновено им е трудно да достигнат клавиатурата, краката им висят във въздуха, а главата им се накланя твърде назад, за да могат да следят екрана. Ако детето ви има собствено бюро или компютърна маса, уверете се, че те са подходящи за ръста му. Ако обаче имате общ компютър, покажете на децата си как да нагласят стола или монитора, така че да отговарят на нуждите им.

Ограничете времето за телевизия. Уседналият начин на живот с нищо не допринася за здравето на гърба и колкото по-дълго детето ви прекарва прегърбено пред компютъра или пред телевизора, толкова повече натоварва тази част на тялото. В едно скандинавско проучване почти 60% от децата, гледащи телевизия в продължение на 1-2 часа дневно, са имали болки в гърба. При тези, прекарващи пред малкия екран повече от 2 часа дневно, този дял нараства до почти 70%.

Контролирайте времето за разговори по интернет. Напоследък нараства броят на съобщенията за УПН при децата и юношите, задържащи се твърде дълго в чата или играещи с часове на компютъра, използвайки джойстик или други периферни устройства. Опитайте се да ограничите това време до интервали от по 5-10 минути и научете детето да пише с десетте си пръста.

Следете теглото на детето си. Осигурете му здравословна, балансирана храна и го стимулирайте да прави физически упражнения. Наднорменото тегло повишава риска от болки в гърба.

Според едно проучване почти 70% от децата, които гледат телевизия повече от два часа дневно, се оплакват от болки в гърба.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!