Алергия към полени – има ли спасение?

Разпространяващите се с въздуха алергени като полени, прах и спори на плесени, животински пърхот и фибри са най-често срещаните причинители на ринита. Да започнем с полените. Въпреки че повечето хора се радват на края на зимата и на идването на пролетта, милиони засегнати от алергии се скриват в домовете си, вместо да излязат на открито, отказвайки се от спортуване или разходки сред природата и сериозно обмислят възможността да си купят противогази, защото това, което носи красотата на пролетта, е отговорно за тяхното страдание. Става въпрос за полените – микроскопичните овални или кръгли зрънца, чрез които растенията се размножават. Някои се самооплождат, други разчитат на насекомите, на вятъра и дори на случаен допир, за да могат малките зрънца да се разнесат наоколо и да оплодят други растения.

По принцип не цветята са виновни за неприятностите, свързани с алергията (въпреки че ирисите, здравецът и клематисът могат да предизвикат симптоми на сенна хрема). По-скоро са растенията, които не дават великолепни цветове – дърветата, храстите и тревите. Това се дължи на факта, че цветята разчитат на насекомите да разпространят техните по-тежки полени, а останалите растения произвеждат особено дребни, леки и сухи поленови гранулки, които сякаш са направени по поръчка и използват „вятърен транспорт“. И така изминават огромни разстояния. Учените са открили полени на растението Ambrosia artemisiifolia – основен причинител на сенна хрема в САЩ, на 650 км навътре в океана, на височина 3 км във въздуха. Ето защо състоянието ви няма да се облекчи, ако разчистите района около вас от опасни растения. А има и нещо друго – едно-единствено растение, Ambrosia artemisiifolia например, е в състояние да произведе милиони поленови зрънца за един ден.

Полените са навсякъде, във всяка държава, на всеки континент (включително и на Антарктида). Дори ако живеете в апартамент в центъра на града по високите етажи, няма да се отървете от тях. Учени от Северна Испания даже открили, че обитателите на блок във Валядолид всъщност били пo-застрашени от поленови алергии, отколкото жителите в селата наоколо. И се оказало, че чувствителността на хората към полени растяла заедно с височината, на която живеели.

Причината за това е, че полените се издигат с топлия въздух, а вечер, когато започне изстудяването му, падат надолу. Затова ако страдате от алергия към полени и живеете във висока жилищна сграда, винаги дръжте прозорците си затворени.

Дървесните полени са основният проблем през пролетта за страдащите от сенна хрема. Въпреки че сезонът им леко варира в зависимост от географското местоположение и от дадената година, полените на леската и елшата са във въздуха още през януари, следвани от тези на бряста, върбата и ясена през март. Те се отразяват само на малък брой от хората със сенна хрема, обаче могат да провокират симптоми при страдащи от алергии. Полените от сребърната бреза засягат един на всеки четири страдащи от сенна хрема, следвани от тези на дъба – също мощен алерген. Други дървета с подобен ефект за борът, тополата, брезата, сладкият кестен, тисът, хвойната и орехът.

Но най-честите причинители на сенна хрема си остават полените от тревистите растения. Те се отразяват на 95 процента от страдащите от сенна хрема. Сезонът им обикновено трае от края на май до средата на август, като пикът е през юни, следван от по-малък връх през юли. Полените от плевели засягат малък брой хора от юни до септември, като пикът им е през август.

Човек може да е алергичен към няколко вида полени. За да разберете от какъв тип алергия страдате, отчасти ще ви е от полза да установите кога се проявяват симптомите, след което си струва да откриете кои треви и растения цъфтят в момента. Освен това има и сайтове, които дават информация за разпространението на полените във въздуха.

Преброяването на полените е просто измерването им във въздуха. То представил за концентрацията от всички полени във въздуха в определен район за определено време, изразена в зърна полени на кубичен метър въздух, от който са вземани проби за период от 24 часа. Обикновено се измерват полените на тревистите растения, на брезата и копривата. По време на сезона на цъфтеж растенията освобождават полени рано сутрин.

В слънчев ден, с повишаването на температурата и отварянето на все повече цветове, полените се увеличават и пикът им е към 17-18 часа в провинцията и един- два часа по-късно в градовете. Когато времето е влажно и ветровито, те се разпространяват по-бързо. Когато вали, въздухът се изчиства от тях и концентрацията им спада, въпреки че гръмотевичните бури ги разпространяват по-надалече. Имайте предвид обаче, че данните за полените отразяват отминалите 24 часа, а не настоящия ден. Освен това обърнете внимание, че докато количеството полени влияе на остротата на симптомите, типът им също е от значение. Например само малко количество от тревисти растения (като ливадна тимотейка или райграс) или от дървета (бреза, дъб и бряст) причинява алергии, докато за това са нужни доста повече полени от евкалипт, защото са по-тежки и не се разпространяват така лесно.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!