Какво представлява хистерията?

Като начало, да уточним, че хистерия и истерия е едно и също нещо.

Когато обаче наричаме някой нервен човек истерик, само защото му е трудно да се овладее и трепери от гняв, обикновено сме далече от истинския смисъл на понятието „хистерия”.

Един забележителен образ

Типичните прояви на хистеричната личност са характерни с прекаляване във всичко – преувеличаване на истината, театралност, излишен драматизъм, приповдигнатост. Лесно ще разпознаете такъв човек по това, че той се стреми да е център на вниманието, говори силно и бързо, смее се изкуствено, жестикулира енергично, използва гръмки фрази на патос, несъразмерен спрямо историята, която разказва. Професиите на телевизионните водещи и на актьорите се доближават опасно до подобна характеристика и някои техни представители напълно логично се вписват в нея. Но хистерията може да отиде далече – до истинска митомания. Лъжите и преиначаването на истината стават тогава стил на живот.

Друга важна характерна черта на хистерията е стремежът към възхищението и одобрението на околните. Страдащите от това психическо състояние „еротизират” отношенията си с другите, стремят се да ги съблазнят по един ли друг начин – ако не физически, то интелектуално, мъжете могат да стигнат до образа на дон Жуан в стремежа си да колекционират жертви на своя чар. Обикновено обаче това поведение се съчетава със слаба сексуалност и трудности в интимното общуване. Защото хистерията е фасада, зад която се крият истински липси.

Вътрешни механизми

Хистеричното поведение е предизвикано от вътрешни състояния и характерен начин на мислене. Ако надникнем в главата на хистерика, можем да се натъкнем на следните мисли:

• Трябва да съм в центъра на вниманието.
• Имам нужда да ме забележат.
• Страхувам се от самотата.
• Искам да ме харесват.
• Не бива да забелязват слабостите ми, страховете ми.
• Имам нужда от другите, защото сам няма да се справя.
• Искам да ме смятат за неустоим.

Дълбоки емоции

Разбира се, тези мисли са свързани с определени изживявания и чувства. Най-често става дума за страхове, маскирани зад хистерично поведение.

• Страх ме е, че не ме обичат. – Трябва да направя всичко необходимо, за да ме обичат.
• Страх ме е, че не съществувам истински. – Трябва да ме забелязват, за да чувствам, че живея.
• Страх ме е, че сам не мога да се справя. – Трябва непрекъснато да очаровам другите, за да ми помагат.
• Страх ме е да не изглеждам нещастен в собствените си очи. – Трябва винаги да съм в компания, за да не оставам насаме със себе си.
• Страх ме е, че ще забележат недостатъците ми. – Трябва да се хваля, да измислям, да крия лимитите си.

Симптомите на хистерията са лесни за забелязване и понякога изнервят обкръжението, и изразяват дълбоки страхове и недостиг на самочувствие. Страдащите от тях заслужават съчувствие и разбиране, което би им помогнало да нормализират отношенията и към другите. Всеки от нас може да открие у себе си елементи от хистерично поведение, защото в него се съдържа дълбоката човешка природа. Не всеки обаче е истерик. Този психически проблем може да бъде преодолян само когато човек го осъзнае и сам реши, че има нужда да се промени.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!