Лечение на синдрома на дефицит на вниманието

Докато нашето внимание е концентрирано върху децата, борещи се с болестите на дефицит на вниманието (ADD) и дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), възрастните също са изправени пред препятствия, свързани с лечение от такива нарушения.

Диагностицирането на разстройство с дефицит на вниманието при възрастни трябва да бъде задълбочено и изчерпателно, за да се получи правилна диагноза. Ранното поведение в детството, в съчетание с други всеобхватни изследвания, се използват, за да помогнат при диагностицирането на ADD при възрастни. Както при много заболявания, точните тестове трябва да отхвърлят другите възможни диагнози.

1. Симптоми от детството, отнасящи се за диагностициране на болестта

Първият критерий е етикетиран като невнимание. Лекарите минават през цялостна диагностика, за да видят, ако пациентът има в детството някои фактори, които могат да бъдат определени като невнимание. Например невъзможността да се следват инструкции, губене на неща, които са необходими за извършване на ежедневни дейности или е редовно разсеян в ежедневните дейности.

Вторият критерий е свързан с поведенческите проблеми, които се занимават пряко с хиперактивност или импулсивност. Непрекъснато нервничи и трудно изчаква търпеливо да му се отговори на въпроса, както и не се задържа на едно място са примери за хиперактивно и импулсивно поведение.

Тези въпроси, свързани с поведението и описани по-горе, трябва да се отнасят за времето преди навършване на седем години. Други ключови фактори включват поведенчески проблеми в повече от една област на живота, например на работа и у дома. Необходимо е да се направи заключението, че всякакви поведенчески проблеми, които не са пряко свързани с умствени или личностни разстройства, причиняват тежки усложнения в областта на социалните аспекти.

2. Невропсихологични тестове за възрастни

Освен провеждането на задълбочено проучване историята на детството на човека, който се изследва за заболяването, се правят и невропсихологични тестове. Те включват въпроси, предназначени специално за възрастни и как тяхното поведение влияе на настоящия им живот.

3. Болести, които имитират ADD

Симптомите на някои заболявания могат да имитират симптомите на ADD, което води до неточна диагноза. Някои симптоми на пост-травматично стресово разстройство са такива. Също и при някои неврологични заболявания, като епилепсията. Оценката на историята от детството е наложителна, за да се разбере дали симптомите са присъствали от ранна възраст.

4. Конвенционалните лечения за ADD

След като диагнозата се определи, повечето лекари предписват традиционните медикаменти, като Ritalin, Dexedrine, Adderall и Cylert. В някои случаи лекарят може да реши да ви предпише антидепресант, като Tofranil, Elavil, Paxil или Effexor, които са доказали, че са ефективни в лечението на много случаи. Други по-неконвенционални лечения включват въвеждане на антихипертензивни лекарства за пациента, като бета-блокери или дори антиконвулсанти (Depakin, Tegretol).

5. Алтернативни лечения и терапии за ADD

Когато един пациент не е склонен да се ангажира с предписаната терапия, има възможност за други опции. Това са психотерапия, групова терапия и биофидбек терапията. Те могат да допринесат за значително подобряване състоянието на пациентите. Други терапии могат да включват диета, витамини и минерални добавки и кинезиология.

Билки, които имат лечебни ефекти при тази диагноза са гинко билоба, жен-шен и зелен чай.

Лечение на синдром на дефицит на внимание и хиперактивност

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!