Самочувствието или подготовката са гаранция за успеха?

Ще се опитаме да дадем отговор на въпроса кой печели на финала на едно състезание – този, който има по-голямо самочувствие, или този, който е по-добре подготвен

Веднъж ми се случи някой, за когото си мислех, че знае страхотно анг­лийски, даже беше работил в чужбина, да проговори пред мен. Когато двамата имахме възможността да кандидатстваме за въпросната ра­бота в чужбина, аз се отказах, защото според мен не бях на необхо­димото ниво. А той заяви, че се справя много добре, и си подаде доку­ментите. И го одобриха. Две години по-късно се наложи да водим общи преговори с чужденци… и бях изумена. Не можех да повярвам на ушите си. Разговор водех само аз. Той попелтечи, попелтечи и след това спря с важен вид. Ето тогава ме връхлетя прозрението и разбрах, че човек трябва да има самочувствие.

САМОЧУВСТВИЕ ИЛИ ПРЕТЕНЦИИ

Уча английски от години и знам колко много не знам и кол­ко повече бих могла. Ето това ме спря. Грешка! Предста­вете си, че сте най-добрият телевизионен водещ, обаче мечтата ви е да сте генерален директор на телевизията. За какво са ви тези постижения на екрана, като в главата ви е директорското кресло. Голяма работа – успехи. Те не могат да ви направят щастливи, защото вашият аршин е друг. Всеки мери успехите си с претенциите, които има. Идеалните качества за ефир, широката популярност и признание няма и да ги видите, ако сте се съсредоточили върху мисълта какво не сте постигнали. А ако се обърнете назад и погледнете пътя, който сте из­вървели, сблъсъците, които не са ви прекършили, багажа от мъдрост, който сте подготвили за това, което ви предс­тои, и си дадете сметка за личността и качествата, които сте изградили, вътрешните прегради, които сте прескочи­ли, може пък и да оцените това, което имате сега. Една от тайните на доброто самочувствие е да се облегне върху ре­алното ни аз, а не върху някакво измислено, защото в идеала е заложено да бъде недостижим. Той е като да преследваш сянката на летяща птица. Тичаш след нея, но не можеш да я хванеш никога. Напразното тичане ти носи усещане за неслучване на нещата и че не се справяш.

И ПАК ТЕЗИ ДОСАДНИ СРАВНЕНИЯ С ДРУГИТЕ

Нейните глезени са по-слаби от моите и й върви повече с мъжете, как да не ме е яд! Не че не ме харесват… А пък онази колко бързо напредна в работата си! А аз къде съм, да му се не види! Излязла вън от моя живот, от мен самата, съм заровила нос в позитивите на другите, кои­то ме натискат в отчаянието на сравненията. Еди-кой си има миникупър, а един друг отива за пети път във Вегас! И ето ме, вместо да тичам по своята собствена писта и да трупам качества, състезателен дух и самочувствие, аз се лутам между чуждите пътечки потисната. И съм забра­вила, че също имам качества, които те не притежават, а може би им се иска. И всъщност че всеки си има своите успехи в своя живот и ако им се радва, би могъл да се чувства пълноценен и щастлив.

Умеем ли да празнуваме собствените си успехи?

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!