- Те не могат да ни кажат какво чувстват. Трябва да ги научим да комуникират с хората!
– Д-р фрейзър, откога се занимавате с аутистични деца?
– Повече от 30 години работя с деца, които имат проблеми с развитието. За този период нещата доста се промениха в тази сфера. Когато започнах, нямаше толкова много деца с аутизъм и аз работех и с деца с много други проблеми. Науката за поведенчески анализ, с която се занимавам, не е измислена специално за аутизма, но тъй като броят на децата с това заболяване бързо нараства, се наложи моята практика да се фокусира основно върху този проблем.
– На какво обучавахте българските специалисти?
– Приложният поведенчески анализ е наука за човешкото поведение – защо ние правим това, което правим. Опитваме се да виждаме видимата страна на нещата, вместо да ПРЕДПОЛАГАМЕ КАКВО СИ МИСЛЯТ ДЕЦАТА Защото децата с аутизъм често са безсловесни, те не могат да ни разкажат какво чувстват. Затова трябва да намерим друг начин да работим с тях. Следваме принципите на развитието на човешката реч, за да се опитаме да ги научим да комуникират. Ние знаем, че когато малките деца имат мотивация, те се държат по определен начин, за да получат това, което искат. Ето например ако едно дете, което влиза в кухнята и започва да пищи, понеже иска курабийка, разбира пищенето като един вид заявка. Често родителят отива до шкафа и дава курабийката, за да спре детето да пищи. Но за детето с аутизъм този механизъм не работи, защото следващия път то направо ще започне да пищи, за да получи курабийката, вместо да научи думата курабийка. Имам предвид, че с нормално развиващите се хора можете да използвате обосновка, обяснение. Можете да кажете на детето „защо правиш това“ и да му обясните. Но за детето с аутизъм това не работи, защото това е разстройство на социалните функции.
– Има ли ясни правила за това как да се държи човек с дете с аутизъм?
– Не трябва да насърчаваме лошото поведение. Дори когато това е най-лесното. Понякога насърчаваме лошото поведение, защото това е най-лесно за нас, като възрастни. Казваме: „Добре, вземи бисквитката, взимай я, само недей да пищиш“. А това е най-лошото, което можеш да направиш, защото детето – макар и подсъзнателно – прави следния извод: „значи ако искам бисквитка, трябва да се държа така.“ Също така – хората ЧЕСТО НЕ ЗНАЯТ КАК ТОЧНО ДА ПОСТЪПЯТ в такива случаи бих ги посъветвала – променете нещо, каквото и да е. Това е по-добре, отколкото да действате по стереотипа, с който очевидно не се постига добър резултат.
– Каква е ролята на специалиста?
– Мисля, че ролята на специалиста е да помогне на родителите да правят това, което терапевтът прави в кабинета си. Защото това е комуникация, не е нещо, което се случва за кратко, веднъж на ден, ние комуникираме непрекъснато.
– Според вас има ли нужда от нов подход – не само към аутистичните деца, но и към децата изобщо?
– Да, разбира се! През последните десетилетия медицината много се разви, но педагогиката като че ли не последва този ход. Децата днес имат нужда от съвсем нови подходи – както всички деца, така и хлапетата с аутизъм или други разстройства в частност. Трябва да отговорим на въпроса нужно ли е тези деца със затруднения да са в масовите училища, или трябва да се обучават в специализирани звена. Отговорът вероятно е – зависи от детето. Доколко едно дете с определено нарушение в развитието може да спечели от масовото училище, от общуването с други, здрави деца; доколко те биха спечелили от общуването си с едно по-различно дете. Този процес трябва да е полезен за децата.
За аутизма с Мина Ламбовски в „На кафе”:
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!