- Време е Министерството на здравеопазването да намери точните правила и за лекари, и за пациенти!
Пиша това писмо по повод (не)човешките истории, които публикувате. Чета и се възмущавам. И заради тези, които ви пишат, и заради медицинските работници, които са причинили толкова болка на много хора. Аз съм на 71 години и два пъти съм била на ръба на живота и смъртта. Живея благодарение на един доктор с вещи ръце – д-р Калайджиев. Първото му име не помня, защото моите проблеми бяха през 70-те години, но не това е най-важното. Имам две операции от извънматочна бременност. При първата ми извадиха гнойно образувание колкото юмрук. При втората са ми вадили червата едно по едно на масата. И въпреки това съм жива, живея без здравословни проблеми (слава богу), отгледах децата и внуците си.
Та с това мое писание искам да се върна малко назад и да кажа на онези, които правят реформата в медицината, че нищо не правят. Преди да заживеем демократично, всичко в медицинското обслужване на населението беше ясно. Знаеш си лекаря в селото или квартала, знаеш си болницата и най-важното – знаеш, че ако се разболееш, някой носи отговорността за теб, без да наднича в портфейла ти. И без, преди да ти сложи термометъра, да те пита какво работиш и колко заплата получаваш. Това наистина не е хуманна медицина. Това си е търговия с болката на хората.
Да не ви казвам каква мръсотия, какъв безпорядък цари в по-малките болници. Носиш си чаршафите, а скоро сигурно ще си понесем и дюшеците, и котлончето с тенджерата. Натам вървят нещата. Моя позната, която лежа заради сърцето в една болница, ми разказваше, че в болницата нямало дори аспирин, та се наложило сама да си го купува. Това вече ако не е гавра с медицината, здраве му кажи. Да не говоря за другото – какво става, ако човек на 80 години попадне в болницата. Гледат на него като на натрапник, сякаш му казват – време ти е да отиваш в отвъдното. С това, което ви разказах дотук, не искам да кажа, че медиците в България не са стока. Не е така. Има свестни доктори, които правят чудеса със здравето на хората. Добре, че помествате интервюта с такива медици във в. „Доктор“. Затова го чета вашия вестник, защото от него научавам и за лекари, които изцяло са отдадени на професията си и не ги интересува нищо друго. Възхищавала съм се от това, което прочетох за проф. Стефан Иванов, за д-р Янаки Янакиев и много други, разбира се.
Така че доброто у българина е живо. И най-вече у тези, който помагат на болните и нещастните да оцелеят и да живеят. Пред тях нисък поклон…
Павлина Костова, бивша учителка от Димитровград
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!