Какви лекарства са несъвместими с тютюнопушенето?

Всичко е от значение, при приема на лекарства, не само защо и кога се приемат

Някои лекарства са несъвместими не само с алкохол, но и с тютюнопушене. Ето какво трябва имат предвид пушачите, които всекидневно приемат различни лекарства, за да държат под контрол своите хронични заболявания.

Никотинът е основен компонент на тютюневия дим и фактор за развитието на тютюневата зависимост

Пушенето на тютюн е толкова широко разпространен навик, че по мащаб лесно можем да го сравним с епидемия. Според СЗО повече от 1,3 милиарда души имат този вреден навик. Пристрастяването към никотина остава една от най-значимите причини за заболеваемост от сърдечно-съдови, респираторни, ракови и други патологии. Пушенето на цигари не само води до появата на болести, но пречи и на тяхното лечение.

Тютюневият дим съдържа повече от 4 хиляди химични съединения, като най-малко 250 от тях са вредни за здравето, а 50 имат доказан канцерогенен ефект. Но основният компонент на тютюневия дим, причината за множество патологични промени и формирането на пристрастяване, е никотинът.

Електронните системи за доставяне на никотин, които постепенно изземват пазара от „класическите“ цигари, противно на разпространеното и нарочно наложено мнение, също не са безопасни. Те са само нова форма за формиране и поддържане на пристрастяването към никотина.

За съжаление болестта и редовният прием на лекарства рядко стават причина пушачите да се откажат от лошия навик

Следователно, предписването на консервативно лечение на пушачи вероятно ще е предизвикателство. Употребата на редица лекарства може да бъде ограничена или противопоказана, тъй като пациентът има съпътстващи заболявания, свързани с тютюнопушенето: пептична язва, ХОББ, тромбоза и др. Освен това тютюнопушенето е мощен фактор, влияещ върху ефективността и безопасността на терапията с много лекарства.

Никотинът взаимодейства фармакологично с голям брой медикаменти. Това взаимодействие може да се раздели на фармакодинамично и фармакокинетично.

Първото се основава на фармакодинамиката между никотина и лекарството и води до промени в механизма на действие и фармакологичните ефекти.

Фармакокинетичните взаимодействия включват промени в абсорбцията, разпределението, биотрансформацията и екскрецията на лекарството от тялото, което от своя страна променя концентрацията и ефективността му.

Фармакодинамично взаимодействие на никотина с лекарствата

Веднъж попаднал в тялото, никотинът възбужда специфични никотино-чувствителни рецептори (n-ChR). Тези рецептори присъстват в симпатиковите и парасимпатиковите ганглии, централната нервна система, надбъбречните жлези и в невромускулните синапси на скелетните мускули. Стимулирането им води до повишено предаване на нервни импулси, повишен синтез и освобождаване на адреналин в кръвта. По този начин пушенето води до промени в състоянието на сърдечно-съдовата система: съдовият тонус, налягането и сърдечната честота се увеличават, което от своя страна променя ефекта на сърдечно-съдовите лекарства.

По-специално, никотинът отслабва ефекта на бета-блокерите, намалявайки техните антиангинозни и антихипертензивни ефекти

Много клинични проучвания са доказали, че пациентите които пушат, се нуждаят от двойни дози от тези лекарства.

Повишеното освобождаване на адреналин повишава нивата на кръвната захар. Това може да бъде свързано с отслабване на хипогликемичния ефект на различни антидиабетни лекарства: инсулин, метформин, пиоглитазон, старликс и други.

Наблюдава се изразено взаимодействие между никотина и хормоналните контрацептиви

Самите орални контрацептиви могат да влошат кръвосъсирването и да увеличат риска от тромбоза. На фона на тютюнопушенето, когато никотинът повишава съдовия тонус, вискозитета на кръвта и скоростта на кръвния поток, и намалява деформируемостта на червените кръвни клетки, рискът от тромбоза се увеличава значително. Така при жени, които пушат и приемат орални контрацептиви, рискът от инсулт е 20 пъти по-висок, отколкото при непушачките. Поради това се препоръчват други методи за контрацепция на жени, които са над 35 години, и не могат да се откажат от вредния навик.

Никотинът също така има стимулиращ ефект върху n-AChR рецепторите в централната нервна система. Това променя фармакологичния ефект на някои централно действащи (успокоителни) лекарства. Например, седативно-хипнотичният ефект на бензодиазепините е значително намален при пушачи, както и аналгетичният ефект на някои анестетици, включително и ефекта на опиоидите. В допълнение, влошеното дишане води до намаляване ефекта на инхалаторните глюкокортикостероиди при бронхиална астма.

Фармакокинетично взаимодействие на никотина

Основна роля в промяната на фармакокинетиката на лекарствата, поради тютюнопушенето, имат такива компоненти на тютюневия дим като полициклични ароматни въглеводороди. Модификацията на процесите на биотрансформация в черния дроб, която се случва под въздействието на продукти от непълно изгаряне на тютюна, води до ускоряване на метаболизма и намаляване концентрацията на:

• антидепресанти;
• мускулни релаксанти;
• антиаритмични;
• антипсихотични;
• антипаркинсонови лекарства;
• опиоидни аналгетици;
• бета-блокери;
• антикоагуланти;
• бронходилататори.

Говорейки за никотина, заслужава да се отбележи, че той нарушава абсорбцията на инсулин, когато се прилага подкожно. Като влошава кръвообращението на кожата, никотинът предотвратява постигането на терапевтичните концентрации на инсулина и намалява неговия хипогликемичен ефект. Комбинацията от фармакодинамични и фармакокинетични взаимодействия между инсулин и никотин прави титрирането на дозата по-трудно при пушачите. Нуждата от инсулин при такива пациенти е по-висока с 15-20%, а при дълга история и голям брой изпушени цигари – с 30%.

По този начин никотинът води до нежелани промени в терапевтичните ефекти на определени лекарства и засилва страничните или токсичните им ефекти. За много лекарства взаимодействието с никотин се счита за несъвместимо.

Безопасно спиране на тютюнопушенето: със или без никотин?

Потенциалът за пристрастяване на никотина е сравним с този на кокаина и морфина. Проучванията показват, че повече от половината пушачи искат да се откажат от вредния навик. Само 5% обаче успяват да се справят със задачата, благодарение на волята, която имат.

Отказът от тютюнопушене е стрес за организма

Затова ефективността и безопасността на поддържащата терапия е от голямо значение. Пациентите, подложени на лечение от никотинова зависимост, често имат редица хронични заболявания и приемат предписаните им за тях лекарства. Абсолютно необходимо е да се вземат предвид коморбидните патологии и наборът от лекарства, които се приемат при избора на лекарство за лечение на зависимост. Коморбидност в медицината е едновременното присъствие на едно или повече заболявания или разстройства, в допълнение към основното заболяване.

В този смисъл, това с особена сила важи и за никотино-заместителната терапия, при която се използват лепенки, таблетки за смучене, дъвки и други средства, съдържащи никотин.

Отказването на цигарите от хора, които имат хипертония, диабет, претърпели са инфаркт или се възстановяват от инсулт е задължително. Те трябва да разчитат единствено на волята, която имат, ако им е мил живота.

Източник: pharmaceutical-journal.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!