Бившият журналист Иван Михайлов: Незаконната търговия с човешки органи съществува отдавна

• Участвах в аферите с бъбреци още в тоталитарно време, твърди 67-годишният Иван Михайлов

Иван Михайлов е родом от Тетевен. Завършва журналистика и за кратко време се подвизава в няколко вестника. През 1986 г. отива да работи като строител на Курската магнитна аномалия в град Железногорск. При жесток побой между българи и руснаци Иван е наръган в ръката и остава инвалид за цял живот. Жени се за детска лекарка, рускиня, която е с 10 години по възрастна от него, но има добра душа и се грижи като родна майка за пострадалия бълга­рин. Той обаче не може да работи и търси по-лесен начин да изкарва пари. Така попада сред мафията, която се занимава с износ на човешки органи. С Иван се срещаме по предварителна уговорка в един хотел в Хасково. Той знае за какво ще говорим и обещава да бъде откровен. Още повече, че за него всичко това е било толкова отдавна, че той си спомня за него н като за лош сън, който се е събудил.

–          Иване, днес си богат човек, имаш къща край Мос­ква, хубава кола, пътуваш по света… Как постигна всичко това със сакатата си ръка?

Много лесно го постигнах, с няколко пробити копейки, завързани на конец.

–          Ти шегуваш ли се?

Защо да се шегувам, така си беше. Пусках копейката в телефонния автомат и когато се свържех с номера, я изтеглех с конеца и така изкарах един: месец…

–          А с кого се свързваше по телефона?

-Тогава в руските вестници вървяха шокиращи обяви с обе­щание за бързо забогатяване. С телефонните номера от тези обяви се свързвах. Бях готов на всичко, за да свържа двата края. Рускинята ме изгони и три месеца спах на Киевски вокзал между огромните фикуси и бездомните кучета при минус 40-градусови температури.

–          И как се спаси от този кошмар?

– След един от моите раз­говори с вързаната копейка ме потърси един грък. Каза ми, че ако умея да си мълча, мога да спечеля много пари. И аз се съгласих, защото нямах друг изход – гладен, окъсан, без копейка в джоба… Предложиха ми участие в стабилен бизнес, а на мен ми беше все едно какво ще правя само да имам покрив над главата си.

–          И какво трябваше да правиш?

Да участвам в бизнеса с отвличането на деца и износ на органи. Спомням си, че точно по това време в Русия вестни­ците бяха започнали да пишат за отвличането на безпризорни деца и за група лекари, които са се ангажирали с износа на органи и

ПЕЧЕЛЯТ МНОГО ПАРИ ПО ТОЗИ НАЧИН

Хората в Москва бяха за­почнали да се страхуват и в повечето случаи родителите винаги придружаваха децата си до училището или до детската градина. Бяха започнали да гърмят и радиото и телевизията за изчезнали деца и в повечето случаи без родители.

–          И ти се съгласи да вле­зеш в този бизнес?

Да, с ония пробити ко­пейки и с помощта на гърка вече бях набутан в този бизнес. Много по-късно разбрах, че на върха на пирамидата стои про­чутият в ония години мафиот Володя Лютвиенко. През цялото време, докато работех за него, аз нито го бях чувал, нито виж­дал. За първи път се срещнахме лице в лице на процеса срещу него чак през 1992 г., на който процес аз бях свидетел. Значи е имало процес?

Да, имаше, и то доста шумен. Лютвиенко и още двама руснаци бяха подсъдими. Аз се споразумях с прокуратурата да свидетелствам. А и не бях убивал деца, нито бях вадил и продавал органи. Далаверата тогава беше на друг принцип. Аз само помагах на децата да се върнат при родителите си и получавах по 200 000 рубли за дете. Тогава една рубла почти се изравняваше с българския лев. Искам да кажа, че това бяха луди пари за мен…

–          В какво точно се състоеше работата ти?

– Както ти казах, нито съм убивал, нито съм вадил органи на когото и да било. А и никой от групата не беше убиец, за­това нямаше смъртна присъда Аз и още един мъж връщахме децата на родителите им, ако имаха такива. В повечето слу­чаи те бяха безпризорни, но пак не ги убиваха. Работехме по за­явки от Гърция и Турция. Моята задача беше да кача на колата детето, което ми посочат, и да го откарам в една вила на около 60 километра от Москва. В тази вила имаше операционна зала, но аз не съм влизал в нея и не съм я виждал. Виждах само ле­карите, които поемаха децата.

И после ми ги връщаха. Това, което все пак мога да кажа, е, двамата хирурзи бяха изключи­телно добри, защото СЛЕД ТРИ ДНИ ВДИГАХА ДЕТЕТО НА КРАКА.

Държаха го още една сед­мица, докато раната от изва­дения му бъбрек зарасне и го карах там, откъдето го бях взел. Случваше се детето да има двама или един родител и те започват да вдигат пушилка за изчезването му. Докато по­лицията го обяви за издирване и започне да разследва случая, на детето вече е зараснала раната и аз го пусках там, от­където го бях взел. То не знае къде е било и какво е станало с него. Разрезът при изваждането на единия му бъбрек е направен толкова фино и майсторски, че на мястото е останало само едно ръбче. При децата тези разрези зарастват много бързо и почти не личат. Откъде да знаят родителите на това дете, че то вече е с един бъбрек.

никой не разбра какво се е

– Искаш да кажеш, че никой не разбра какво се е случило с детето му?

– Напротив. Криминалните надушиха далаверата само след една година и разкриха канала, който тръгваше от Москва, през София за Атина и Амстердам Ние, участниците в този канал се разбягахме кой накъдето му видят очите. Аз вече бях понатрупал около 600 000 рубли и си купих къщичка край Москва… После се ожених, родиха ми се деца и се преместих в по- голяма къща. Само че тя е на съпругата ми… Сега с нея жи­веем нормален живот. Отдавна забравих за оня лош период в живота ми, а и имам условна присъда…

 – Интересно ми е как пренасяхте органите през границата? И нали има едно определено време, през кое­то човешкият орган може да се присажда? Как се справи­хте с това?

– За това се грижеха двама лекари. Доколкото знам, те съхраняваха органа в специална хладилна чанта с допълнителна камера за бъбрека. Отгоре слагаха колбаси или някакви други храни и винаги пътуваха със са­молет. Чувал съм да се коментира, че в такава чанта е изнесена една част от черен дроб за присаждане и няколко парчета кожа. Тази кожа беше взета от млада наркоман­ка, която бяха упоили с наркоти­ци и бяха съдрали част от кожата на задника. Щяха да я слагат на мане­кенка, изгорена със солна кисели­на. Между нас се говореше, че това парче кожа било продадено за 100 000 долара.

-Имаше ли и други българи в този канал?
– Имаше, но аз не съм ги виждал. Те действаха от България. По онова време се говореше, че и

ОТ БЪЛГАРИЯ СА ИЗЧЕЗНАЛИ ОКОЛО 50 ДЕЦА и аз съм сигурен, че това е било тяхно дело.

– Ти сега как я караш? С какво се занимаваш? Виждам, че си добре, пътуваш по света..

Помагам на съпругата си. Тя има сериозен бизнес – търгува с хранителни добавки и печели много. След като се явих като свидетел по делото срещу Лютвиенко и по една случайност се спасих от затвора само с една условна присъда, реших, че трябва да се взема в ръце и да променя живота си. Промених го, но Господ ме наказа. Жена ми е чудесен човек, живеем добре и имаме две деца. Син на  години и дъщеря на 7. За съжаление дъщеря ми се роди с проблеми в единия бъбрек. Обиколихме най-големите светила в медицината, но всички ни казаха, че бъбрекът не може да бъде спасен. Кажи сега, че няма възмездие!

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!