Психологията на БЕДНОСТТА: как работи

Бедността е лошо нещо и това е очевидно. Бедността, казва Аристотел, е майка на революцията и престъпността

Не е като да не знаем, че е по-добре да сме богати и здрави, отколкото бедни и болни. Другото, което също е важно – как бедността се отразява на човека?

И още по-важно е дали човешкото съзнание създава бедността или бедността въздейства на човешкото съзнание?

Отговорът на последния въпрос, колкото и да е странно, е лесен – и така, и така.

С други думи, тук има двупосочен път. Бедността влияе на съзнанието и съзнанието влияе на бедността.

Нека да разгледаме темата за бедността по-подробно.

Тунелно виждане

Един от основните проблеми на бедността е тунелната визия. Фокусът е върху проблема, който трябва да бъде решен точно сега, а дългосрочните цели и проблеми са изтласкани в периферията. Иначе казано, човек който има нужда от пари , за да си плати наема и да отиде на море в Гърция, няма да мисли за нищо друго.

Американският психолог Елдар Шафир провел няколко опита по тази тема и установил, че проблемите с тунелния ефект водят до намаляване на производителността.

Един от експериментите бил такъв. Група от хора с различни доходи трябвало да свършат някаква работа, по време на която било възможно да се измери тяхната производителност. За да опише за какво всъщност става дума, американският психолог използва терминът „флуидна интелигентност“, който се отнася до способността да се мисли абстрактно и да се решават няколко проблема, като цяло.

На случаен принцип участниците в експеримента попаднали в два сценария, преди да свършат възложената им работата. Същността и на двата сценария е повреда на автомобила.

Тъжни новини, казали организаторите, колата ви се повреди, трябва да я поправите.

Разликата била в цената на ремонта. В единия случай, за се поправи колата били нужни 100 долара, а в другия – 1000 долара.

Участниците приели съобщението за развалената кола и сумата на ремонта, след което отново се захванали за работа.

И тук се проявява ефектът на тунела

Хората, които имали високи доходи, изобщо не обърнали внимание на цената на ремонта. Това не се отразило по никакъв начин на тяхната производителност.

Докато онези, които били с ниски доходи, се оказали много чувствителни към цената. Ако е малка (сто долара), не обърнали кой знае какво внимание. Но, ако сумата, която им е била казана, е 1000 долара, производителността им спаднала значително.

Защо?

Защото дори в тази хипотетична ситуация основният въпрос бил: „Откъде да ги взема сега тия хиляда долара, за да го направя този ремонт?“

И заради това работата, която им била възложена да извършат (за целта на експеримента), не само че не им споряла, ами направо се влошила.

За да е ясно, спадът в производителността им е бил по-голям, отколкото след безсънна нощ. Не е изненадващо, че хората които нямат много пари, не работят чак толкова добре. Не че са мързеливи – не! Заради това, че през повечето време мислят кое, как и дали ще могат да платят, тяхната производителност през повечето време е почти на нула.

Тунелно поведение

В същото време бедните хора се държат много рационално – в рамките на своя тунелен фокус. Те виждат предимно отстъпките и възможностите за спестяване на пари, избират най-добрия вариант за покупка и т.н. В същото време същият този тунелен ефект продължава да влияе върху действията им.

Например, вместо да избере скъп, но издръжлив вариант (да речем обувки), човек избира евтин и краткотраен вариант.

Защо?

Защото издръжливостта и качеството са категории, които са твърде абстрактни и трудни за разбиране, ако задачата е да се купи нещо точно сега и да се купи така, че да останат и пари за закупуване например на хранителни стоки за следващите две седмици преди деня на заплатата.

Ето защо на бедните хора им е трудно да променят ситуацията, в която се намират.

Те обмислят действията си само в краткосрочен план: „Колко бързо ще спечеля пари от това?“ Или: „Има ли смисъл да го правя, при положение, че ще ме лиши от средства за следващите няколко дни?“. Всичко, което изисква по-далечна перспектива, просто не може да бъде разбрано.

Фокусирайки се върху решаването на текущи проблеми, не е възможно да се мисли за бъдещето

Ето защо на хората с ниски доходи им е толкова трудно да се измъкнат от бедността. Трябва да се мисли ефективно и в перспектива за бъдещето, а заради „тунелния ефект” това е трудно осъществимо.

Човек трябва да обмисля варианти за преместване на нова работа, за повишаване на квалификацията, смяна на професията, или някаква друга възможност. Някои обаче просто нямат мозъчни ресурси за подобно обмисляне, както и воля да излязат от зоната си на комфорт, за да действат.

Иронията на бедността

Както каза психологът Елдар Шафир, бедността има своя собствена ирония – не стига, че имаш ниски доходи, ами и проблемите са ти в повече. Към това прибавяме изискванията и очакванията на другите. Отгоре на всичкото и санкциите при грешки са по-високи, отколкото в случай на по-стабилна банкова сметка.

Затова не е изненадващо, че бедността е гадна дори и в случаите, когато изглежда, че човек може да се измъкне от нея без никакви проблеми.

Изход от тунела

Възможно ли е по някакъв начин да се отървем от този „тунелен ефект“?

Да, въпреки че е трудно. И тъй като е трудно, и шансовете са малко (виж по-горе). Все пак (и въпреки това) може да се направи нещо.

Първо, трябва да си дадете възможност да мислите за бъдещето и да разширите границите на „тунела“

Това означава, че поне един час седмично е необходимо да не мислите за ежедневния хляб, а за няколко години напред – какво и как можете да промените в живота си, какво трябва да научите, къде и какви възможности имате (но не ги използвате), какви проблеми трябва да бъдат решени и т.н. Такива мисли (и действия, най-вече) са добри сами по себе си, но в случай на бедност те са жизненонеобходими, като въздуха.

Второ, нужно е да се разберат по-добре възможностите в социален план

Семейните психолози и социалните работници се обучават на специална техника – социограма. Същността на социограмата е следната: човек записва на лист хартия всички приятели и познати, които има, с указание за техните ресурси. Това може да се направи като списък, но по-добре да е като карта.

Например, можете да оставите детето на възрастния съсед за известно време (съседът ще се радва, че има жива душа за компания) и да отидете на вечерни или опреснителни курсове. Или, да речем, колега от работата е доброволец в благотворителна фондация – може би тази фондация би могла да ви помогне по някакъв начин. Примерите може и да не са толкова добри, но казват нещо важно – трябва да се пита, да се говори, да се действа, да се търси, да се намира и да се прилага. Без значение какво – решение или просто информация!

Както показва практиката, човек често не е наясно с всичките възможности, които има. Около нас може да има хора, които ще се радват да помогнат, но как да го знаят ако не ги попитаме.

Трето, полезно е да се разбере, че бедността не е присъда за личността на човека

Всеки, който непрекъснато си повтаря въпроса „Откъде да взема пари?“ работи зле.

Да обвиняваш беден човек, за това че е беден, е все едно да впрегнеш кон пред някоя голяма модерна кола и после да се ядосваш, че колата стои на едно място. Уви, конските сили просто не са достатъчни, за да тръгне колата.

Така е и с хората

Когато няма свободни средства, човек просто не може да избяга от бедността

Следователно, първо трябва да изработите ресурси за себе си, да разширите границите на „тунела“ и едва тогава да говорите за излизане от бедността. Или по-точно: първо започнете да печелите като за двама и едва след това мислете за семейство и деца.

Бедността „изсмуква“ ресурсите на мозъка, поради което човек просто не може да мисли за бъдещето, което надеждно фиксира състоянието му. Измъкването от бедността изисква освобождаване на ресурси, за да се мисли за начини за промяна. Тогава човек действително има шанс за просперитет, както финансов, така и емоционален.

Източник: zygmantovich.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!