Какви условия влияят на нашето хранително поведение и как да го нормализираме, обяснява клиничният психолог-диетолог Анна Ивашкевич
Как избираме храна? Разбира се, искаме нещо по-вкусно. Ето я и дилемата: кое е по-изгодно – да купим качествени продукти и да си сготвим сами или да вземем набързо готово ястие. В допълнение към тези две условия, които винаги са били считани за основни, още няколко фактора оказват все по-голямо влияние върху избора на съвременния човек. Според изследователите на хранителното поведение това са:
– Здравословно състояние („захарта вреди както на фигурата, така и на панкреаса и кожата – ще взема плодова салата вместо торта“);
– Безопасност на храните („има толкова много консерванти и оцветители – ще търся нещо по-естествено, натурално, био“);
– Личен опит;
– Настроение.
Последните две точки са особено интересни. Как нашите емоционални състояния и навици влияят върху хранителното ни поведение? И възможно ли е да стане така, че здравословното хранене да е удоволствие? Има ли начин да спрем да се тъпчем и да преяждаме? Анна Ивашкевич е семеен терапевт, клиничен хранителен психолог и диетолог. Тя дава някои ценни съвети, чрез които може да се постигне баланс между вкусно и здравословно хранене.
Не сме гладни, но ядем и преяждаме
– Нашият избор на продукти и ястия наистина се променя в зависимост от емоционалното и психологическото състояние – казва експертът. – Околната среда, помещението, в което се намираме, и обкръжението също оказват влияние. Ето няколко примера за характерно хранително поведение – всички те са свързани с несъзнателна консумация поради установени модели. Ще се разпознаете ли сред някои от тях?
1. Отивате на кино – взимате пуканки или чипс.
2. В ресторант или кафене, след основното ястие, поръчвате десерт – „защото е нормално.“
3. Вечерта след тежък ден изпивате чаша вино – защото го „заслужавате“.
4. Поръчвате пица или бърза храна, защото сте в депресивно настроение, и защото „можете да си позволите нещо повече“.
5. Изяждате блокче или цял шоколад „за повдигане на настроението“.
– Повечето хора дори не се замислят, че половината от продуктите, които използват през целия ден, не са свързани с чувството на глад, – обобщава диетоложката Анна Ивашкевич.
Затлъстяване от детството
„Класическа ситуация от детството: детето не иска супа. Родителите го убеждават да изяде поне няколко лъжици. Ако това не помогне, тогава мнозина прибягват до схемата: изяж супата и ще ти дам сладкиш. След което следват подобни насърчения: ако имаш добра оценка в училище, ще ти купим сладолед, ако си почистиш стаята, ще ти дадем шоколад“, дава пример диетоложката.
Когато пораснем, започваме да се сблъскваме с проблеми в работата или в личния си живот и по навик се опитваме да „преговаряме със себе си“ по същата схема от детството. „Завърши този доклад и ще можеш да пиеш вино“, „беше тежък ден, ще си поръчам хамбургер за вечеря, или пък пица“ и т.н.
„Запазеният модел (модел на поведение) ни съпътства в зряла възраст. Ако забележите този проблем, и не направете нищо, тогава компулсивното преяждане (човек не може да спре да яде, въпреки че вече е сит) може да застраши не само с наддаване на тегло, но и дори и със затлъстяване, което вече е диагноза“, предупреждава психоложката. Какво трябва да се направи, за да не преяждаме?
Придобиваме рефлекс за изучаване на етикета
Нашата работа е да сме умни по отношение на храната. Като минимум това означава: избягване на ненужно похапване, когато не сме наистина гладни, преяждане по психологически причини. И също така – спрете да купувате продукти, които могат да навредят на вашето здраве. Похапването може да се случва, ако между храненията се изяжда по една ябълка или банан, а не баничка или суха паста.
– Днес рекламата и опаковката оказват огромно влияние върху нашия избор. Маркетолозите, както се казва, удрят в емоциите на купувачите. Ако човек види надписа „домашно приготвен“, „натурален“, „прясно изпечен“, „без ГМО“, „без захар“, тогава е по-вероятно да избере този конкретен продукт, казва Анна Ивашкевич.
Важно е обаче да не разчитате на първичните емоции и впечатления. Не се ограничавайте само в това да четете името и атрактивното описание с главни букви, съветва експертката. Разгледайте етикета със състава на продукта – тук ви очакват изненади. Например, голям надпис „без захар“ означава наличие на изкуствени подсладители. Освен захарта, трябва да имаме предвид и голямото количеството изкуствени аромати, консерванти, калории и други не особено полезни съставки.
В идеалния случай ще е добре да се развие рефлекс за четене на етикета. „Ако имате съмнения относно някоя от изброените съставки, въздържайте се от покупка на такъв продукт“, препоръчва диетоложката.
Хем вкусно, хем здравословно
– Не си мислете, че полезните храни не са вкусни – пояснява експертката. – Всъщност, има много начини да приготвим здравословна храна, така че да си оближем пръстите. Най-простите примери: добавете сушени или горски плодове (могат да бъдат размразени), ядки, парченца шоколад (за предпочитане черен) към сутрешната овесена или друг вид каша. Зеленчукова салата, печени зеленчуци или пуешко месо може да приготвите с домашен сос, ядки, лимон. Здравословното хранене в никакъв случай не се ограничава до варени пилешки гърди без сол.
До магазина – на пълен стомах
Проучванията показват, че гладните хора са много по-склонни да правят необмислени и импулсивни покупки, както и да приемат допълнително храна. И тогава ядат твърде много. За да се избегне това, препоръчително е да се хапне малко преди да отидем до супермаркета. Ако това не е възможно, правим списък с необходимите продукти и стриктно се придържаме към него.
Между другото, експертката съветва да направите същото, преди да отидем на кафене или ресторант, особено с компания. За да не отлагаме поръчката, понякога избираме ястия необмислено. И след това съжаляваме. „Сега всички заведения споделят менюто си (на уебсайт, в социалните мрежи). Вижте го предварително – така ще ви бъде по-лесно да се ориентирате на място и да избегнете импулсивни решения”, съветва Анна Ивашкевич.
Управление на емоциите
Този елемент е един от най-трудните за изпълнение, признава психоложката. Всеки път, когато почувствате желание да хапнете, особено нещо нездравословно, идеалният въпрос, който трябва да си зададете е: Защо искам това? Например: хапвате ли чипс и крекери, докато гледате любимия сериал, защото сте гладни или сте свикнали да дъвчете нещо пред телевизора? В първия случай е по-добре да гледате телевизия след като сте се нахранили. Във втория – да имате под ръка някаква не чак толкова вредна алтернатива, като например сурови ядки.
– Разрушаването на старите навици ще бъде трудно. Често се случват издънки, предупреждава диетоложката Ивашкевич. – Затова ви съветвам постепенно да се освобождавате от установените модели на хранително поведение. Ето някои подходи, които може да намерите за полезни:
• Често най-трудно е да пренебрегнем сладките храни. За намаляване на стреса е подходящо заместване с по-малко вредни продукти. Например, вместо висококалорична торта (която най-вероятно ще съдържа нездравословни трансмазнини), можете да хапнете лъжичка мармалад, някакви ядки, бонбон, шепа сушени плодове;
• Добавете мента към чая. Етеричните масла, които влизат в състава ѝ, намаляват апетита и потискат чувството на глад. В допълнение, ментата действа като лек седатив, а намаляването на тревожността помага в борбата с преяждането.
• Ако сте свикнали да ядете под стрес (или навик), опитайте се да преминете към нарязани зеленчуци. Пригответе пръчици или кръгчета краставица, целина, чушка, моркови. Направете домашен сос на базата на зехтин, подправки (например мащерка, розмарин, босилек) и натурално кисело мляко. Такава закуска ще бъде полезна и засищаща за дълго време.
Източник: kp.ru
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!