Как здравето на червата влияе на нашето настроение

„Каквото и да се случва в емоционалните части на нашия мозък, се отразява в червата, а онова което се случва в червата, влияе на мозъка“, обяснява д-р Емеран Майер

„Въпреки че тези двупосочни влияния (между мозъка и червата) се случват във всеки индивид, много хора не са наясно с тях.“

Гастроентеролог, невролог и автор на бестсейлъра The Mind-Gut Connection (Връзката между ума и червата), д-р Майер изучава това взаимодействие повече от четиридесет години. Той е професор в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където ръководи Центъра за невробиология на стреса.

Червата са сложен орган, съставен от различни, тясно свързани помежду си системи. Въпреки че обикновено се смята, че обхваща само храносмилателната, връзката е много по-сложна. За да признаят тази взаимосвързаност, учените я наричат ​​„чревна връзка“.

Червата комуникират с мозъка чрез различни канали, които включват:

– Имунната система: чрез циркулиращи цитокини и други възпалителни сигнали.

– Ендокринната система: включваща хормони, произвеждани в червата, включително хормоните на ситостта, които ни карат да се чувстваме сити след хранене.

– Нервната система: включва двата клона на блуждаещия нерв, като единият клон изпраща сигнали от червата към мозъка, а другият, много по-голям, предава информация от мозъка към червата.

Когато червата са възпалени, това може да накара индивида да се почувства зле или уморен. По подобен начин е възможно да причини чувство на гадене след консумация на храна с високо съдържание на мазнини.

Когато червата са празни за дълъг период от време, човек може да започне да жадува за храна. От друга страна, ако ядете здравословна, питателна храна, това често може да доведе до намалено чувство на тревожност и подобрено настроение. Това са няколко примера за начина, по който червата изпращат сигнали към мозъка.

От друга страна, мозъкът също може да изпраща сигнали до червата, които отразяват нашите емоционални състояния и степента, в която се чувстваме стресирани

Тези сигнали преминават през различен клон на блуждаещия нерв, който е много по-малък от сензорния клон. Например, когато сме ядосани или стресирани, стомахът може да се свие, сякаш е вързан на възел. А когато сме развълнувани, най-вероятно чувстваме пеперуди в стомаха. Всички тези чревни реакции отразяват как мозъка влияе върху различните аспекти на червата, включително контракции, кръвен поток и секреция.

Каквото и да се случва в емоционалните части на нашия мозък, се отразява в червата – и каквото и да се случва в червата, в отговор на това, което ядем, влияе на нашия мозък. Въпреки че тези двупосочни влияния се случват във всеки индивид, много хора не ги осъзнават. Има обаче и други, които са прекалено сензитивни и развиват свръхчувствителност към различни храни или чувство на тревожност и заради това могат да развият симптоми на синдром на раздразнените черва.

Червата са в постоянно взаимодействие със 70 трилиона микроорганизми, които живеят в нас

Освен че съдържат повече от 150 милиона нервни клетки, те съставляват и най-голямата част от нашата имунна и ендокринна (хормонална) система. Голяма част от информацията, генерирана в тях, се изпраща до мозъка чрез вагусния нерв, подчертавайки богатството от информация, която телата ни събират. Това обяснява защо червата играят толкова важна роля в регулирането на толкова много функции в тялото. Това също така обяснява и защо червата са замесени в толкова много здравословни проблеми – от невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер и Паркинсон, до емоционалното благополучие, алергии и автоимунни заболявания, като възпалителни болести на червата, множествена склероза и ревматоиден артрит.

Докато мозъкът е отговорен за начините, по които взаимодействаме със света около нас чрез нашите сетива за зрение, звук, обоняние и допир, червата управляват начините, по които взаимодействаме с храната, която консумираме, и с микробния свят вътре в нас.

Не бива да забравя ме, че всичко в човешкото тяло е взаимосвързано

Множество изследвания потвърждават, че стресът влияе зле на работата на стомашно-чревния тракт и обратното. Какво точно се случва с тялото , можем ли да подобрим работата на червата и следователно да нормализираме емоционалното състояние? Как са свързани мозъкът и червата?

Те, както вече стана ясно, са тясно свързани и влияят на състоянието един на друг. Това „партньорство“ се нарича ос „черва-мозък“ и отдавна е обект на интерес за учени и лекари.

И така, в хода на изследването експертите са установили сложна връзка: един от факторите за възникване на нарушения на стомашно-чревния тракт е стресът. В същото време състоянието на микрофлората в стомаха влияе върху емоционалното състояние и дори върху качеството на съня.

Как стресът повлиява функцията на червата

В опасна ситуация човек изпитва силно безпокойство. Мозъкът реагира на това с реакцията „бий се или бягай“. Храносмилането през този период се забавя и дори може да спре (което понякога причинява диария), заради това че тялото хаби енергия да се бори с предполагаемата заплаха. При по-малко сериозен стрес, например при публично говорене, тялото реагира не толкова радикално, но все пак неприятно: отново може да се забави процесът на храносмилане или да се появи подуване, метеоризъм, спазъм, болка.

Освен това, когато изпитваме тревожност, тялото увеличава производството на кортизол (хормон на стреса), което води до негативни последици за целия организъм. Нарушенията в работата на стомашно-чревния тракт водят до различни последствия, например до развитие на функционални нарушения. Те обикновено нямат видима физическа причина, но причиняват спазми, подуване на корема и друг дискомфорт.

Стресът влияе върху здравето на червата и по други начини

В процеса на преживяване някои хора развиват желание за въглехидратни храни, които съдържат много захар, мазнини и сол. Диета, състояща се предимно от такава храна, може да провокира развитието на неприятни симптоми и сериозни здравословни проблеми.

Как микрофлората влияе на настроението

В тялото на всеки човек живеят около 40 трилиона микроорганизми, които са от голямо значение за нашето здраве. Полезните чревни бактерии регулират храносмилането и метаболизма, извличат и произвеждат витамини от храната, поддържат имунитета и предпазват червата от вредни микроби.

Полезните чревни бактерии също така участват в регулирането на умствените процеси, като способността за учене и запомняне на информацията, а също така влияят и на емоционалното състояние.

„Добрите“ бактерии произвеждат приблизително 95% от серотонина, необходим на тялото, което влияе както на настроението, така и на работата на стомашно-чревния тракт. В същото време опасните бактерии могат да увеличат безпокойството.

Как да подобрим функцията на червата (и следователно настроението)?

Съществуват класически правила, които са добре известни на мнозина:

– Пийте достатъчно вода;
– Яжте повече зеленчуци и плодове – СЗО съветва добавянето на поне 400 грама на ден към диетата;
– Минимизирайте консумацията на готови и прекалено сладки храни;
– Практикувайте редовна физическа активност.

По споразумение с лекаря и след като се направят необходимите изследвания, ще бъде подходящо да се приемат витамини или биологично активни хранителни добавки.

Защо има значение как се храним?

Проучвания за ползите от средиземноморската диета показват, че социалните фактори са важни. По-специално, общуването по време на хранене със семейството и приятелите играят важна роля в документираните ползи за здравето от такива диети. И те са над преимуществото от консумацията на предимно растителни ястия, например. Има древна връзка между положителните емоционални събития – като сватби, рождени дни, празници, дори погребения – и споделянето на храна. Повечето култури признават тази тясна връзка и се опитват да поддържат и подхранват тази традиция.

Въпреки това, модерният начин на живот прави все по-трудно насърчаването на такива социални и емоционални връзки. В резултат на това хората често ядат безсмислено, без никаква връзка с това какво ядат, с кого ядат или в какъв контекст се хранят. Въпреки че има малко, проучвания, които идентифицират механизмите, лежащи в основата на полезния ефект от споделеното хранене, най-вероятно то е свързано с емоционалните сигнали, които мозъкът генерира в такива ситуации и изпраща към червата и неговите микроби.

Как се храним е толкова важно, колкото и какво ядем. Д-р Майер съветва хората да се хранят с приятели и със семейство си, а не пред телевизионния екран. Това трябва да се случва най-малко три пъти седмично.

Как да се справите със стреса

Трудно е да не се чувствате тревожни, особено в днешно време, но можете да опитате да облекчите малко състоянието си. Препоръчва се следното:

– Правете почивки в гледането, четенето и слушането на новини;
– Погрижете се за тялото – яжте здравословна храна, пийте вода, спете толкова часове, колкото ви е необходимо, намалете консумацията на алкохол и спрете да пушите;
– Обърнете внимание на тялото – занимавайте се с физическа активност, като стречинг или бягане;
– Ходете повече пеша и по възможност сред чистия въздух, осигурен от дърветата в паркове и гори;
– Общувайте и виждайте хора, които обичате и на които имате доверие;
– Практикувайте някакво хоби;
– Прекарвайте време с домашните си любимци.

* Емерън Майер, доктор по медицина, е гастроентеролог, невролог и автор на „Връзката между ума и червата“. Той е изпълнителен директор на G. Oppenheimer Center for Neurobiology of Stress and Resilience (CNSR) и съдиректор на CURE: Изследователски център за храносмилателни заболявания към UCLA. Д-р Майер изучава взаимодействията на микробиомите между мозъка и червата през последните четиридесет години и голяма част от изследванията му са подкрепени от Националните институти по здравеопазване (NIH), САЩ. В момента той изследва ролята на чревната микробиота и мозъчните взаимодействия при хронична болка и емоционална регулация.

Източник: goop.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!