Какво трябва да знаем за „диабет на бременността”

Гестационен диабет (или гестационен захарен диабет) е състояние, при което жените без поставена диагноза диабет имат високи нива на кръвната захар по време на бременност (особено през третия триместър на бременността).

Гестационен диабет настъпва, когато тялото на бременната жена не отделят инсулин нуждите на организма по време на бременност, а това води до увеличаване на нивата на кръвната захар.

Гестационения диабет обикновено има малко симптоми и най-често се диагностицира чрез проверка по време на бременност. Диагностичните тестове откриват неподходящо високи нива на глюкоза в кръвните проби. Гестационения диабет засяга от 3 до 10% от бременните, в зависимост от населението.

Както и при захарния диабет по време на бременност като цяло, бебетата, родени от майки с гестационен диабет обикновено са с повишен риск от проблеми, като по-голям размер за гестационната си възраст (което може да доведе до усложнения при раждането), ниска кръвна захар и жълтеница. Гестационния диабет е лечимо състояние и жени, които контролират нивото на глюкозата могат ефективно да намалят тези рискове.

Жените с гестационен диабет са изложени на повишен риск от развитие на захарен диабет тип 2 след бременността (или в много редки случай, скрит автоимунни диабет или тип 1). При тези жени има по-висока честота на прееклампсии и цезарово сечение. Децата на такива жени са склонни да развиват затлъстяване или диабет тип 2 по-късно в живота. Повечето пациенти се лекуват само с промени в хранителния режим и умерени упражнения, но някои се налага да взимат антидиабетни лекарства, включително и инсулин.

Гестационен диабет е официално определена като „всяка степен на глюкозно повишение, което започва или бива първоначално диагностицирано по време на бременността“. Това определение признава възможността пациентите  да имат диагностициран захарен диабет от преди това или могат да развият диабет с бременността. Дали симптомите отшумяват след бременност също е без значение за диагнозата.

Д-р Присила Уайт (изследовател на ефекта от видовете диабет върху раждането) създава класификация, която се използва за оценка на риска при майката и плода. Тази класификация прави разлика между гестационен диабет (тип A) и диабет, които е съществувал преди бременността (прегестационен диабет). Тези две групи са разделени в зависимост от техните рискове и лечения.

Има 2 подтипа на гестационен диабет (диабет, които  започва по време на бременност):

• Вид A1: необичайни нива при орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ), но нормални нива на кръвната захар преди хранене и 2 часа след хранене; Промяна в хранителния режим е достатъчна за контролиране нивата на глюкозата.

• Вид A2: необичайни нива при орален глюкозотолерантен тест заедно с  завишени нива на глюкоза преди и след хранене; Необходимо е допълнително лечение с инсулин или други лекарства.

Втората група диабет, който е съществувал преди бременността също е разделен на няколко подтипа.

Класически рискови фактори за развитие на гестационен диабет, са следните:

• предишна диагноза на гестационен или прегестационен диабет, нарушен глюкозен толеранс;

• фамилна обремененост с диабет тип 2;

• с възрастта на майката се увеличава и риска (особено при жени над 35-годишна възраст);

• етнически произход (попадащи в рискова група са афро-американците, американските индианци, латино, тихоокеански островитяни, както и лица, произхождащи от Южна Азия);

• наднорменото тегло и затлъстяването повишават риска;

• предишна бременност, с едро бебе с високо тегло;

• предишни раждания на дете с генетичен дефект или мъртвородени;

В допълнение към това, статистиката показва, двоено риск при пушачите. Поликистозен синдром на яйчниците също е рисков фактор, въпреки че съответните доказателства, остават спорни. Някои изследвания са се занимавали с по-противоречиви потенциални рискови фактори, като например ниския ръст.

Около 40-60% от жените с гестационен диабет не попадат в рисковата група, поради което е хубаво да се изследват всички жени. Диагностицирането на гестационен диабет обикновено се прави между 24-та и 28-ма седмица от бременността. До това време хормоните от плацентата са достигнали необходимите нива, за да могат да предизвикат инсулинова резистентност. Тестът се състои в изпиването на специален разтвор, съдържащ точно 50 грама глюкоза. Един час по-късно се взима кръв от бременната и се проверява нивото на захарта. По-малко от 140 мг/дл се счита за нормално ниво. Когато нивата са над 140 мг/дл се прави специален тричасов тест за глюкозна поносимост. Той включва следването на специална диета три дни преди теста. Тази диета е направена така, че да включва най-малко 150 грама въглехидрати на ден. Преди теста не се яде и пие нищо освен вода в продължение на 10 – 14 часа. След това се взима кръв за тестване на нивата на кръвната захар на гладно, а после се пие разтвор, съдържащ точно 100 грама глюкоза и се тестват кръвните нива на всеки час в продължение на следващите 3 часа. Ако два и повече от тези резултати са повишени, тогава се счита, че пациентката има гестационен диабет.

Обикновено жените с гестационен диабет не проявяват никакви симптоми, но при някои жени може да има повишена жажда, често уриниране, умора, гадене и повръщане, инфекция на пикочния мехур, гъбични инфекции дрожди и замъглено зрение.

Бебе след 35 – наистина ли е по-рисково?

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!