Хипохондрия – всичко важно за страха от болести

Хипохондрия. Симптоми на хипохондрия. Физически симптоми. Тест за хипохондрия. Причини. Проявления. Хипохондрия при деца. Форми на хипохондрия. Лечение на хипохондрия. Лекарства, билки, хомеопатия.

Хипохондрия – какво е?

Хипохондрия или още хипохондричното разстройство е форма на психическо разстройство. При нея се наблюдава перманентен, необясним и неоправдан страх, свързан със собственото здравословно състояние. Пациентите с тази диагноза изпитват почти постоянна тревога, че са болни или ще се разболеят от сериозно заболяване с необратими последици. Те се вглеждат неконтролируемо в тялото си с идеята да открият симптом, който ще потвърди притесненията им. Всяка една нередност, дори когато е пренебрежимо незначителна, се възприема като признак за развиващ се здравословен проблем. Нещо повече – откриват се дори несъществуващи белези на болести,  на които често въображението рисува цяла клинична картина.

Самодиагностицирането е присъщо за преобладаващата част от болните от хипохондрия. Често те търсят потвърждение на диагнозата, която вече са си поставили, от своите близки или от специалисти. Когато притесненията им се отхвърлят като неоснователни, настъпва облекчение. То обаче е краткотрайно. Съвсем скоро страхът за собственото здраве се завръща, а с това и мислите, че са болни от неразпозната до момента болест, която се развива прогресивно.

Именно поради това много от т.нар. хипохондрици изпитват съмнение към компетентността на лекарското съсловие. Неспособността на този или онзи лекар да види очевадните за самите пациенти симптоми се възприема като белег за липсващ професионализъм и умения.

Общата рамка на заболяването, която начертахме, ни позволява да го определим като тежко психологическо състояние. Страдащите от хипохондрично разстройство поставят цялото си ежедневие под контрола на страха от болести. Стресът, на който излагат самите себе си, драстично влошава емоционалния им баланс. Хипохондрикът е способен всеки път, щом чуе за някое заболяване, „да открие” проявленията му у себе си.

Когато става дума за изключително тежки случаи на състоянието, пациентът трябва задължително да се консултира със специалист и да му се окаже адекватна помощ. Психиатър, психолог, психотерапевт са тези, които разполагат с арсенала от знания, които биха били от помощ при страх от болести.

Важно!

От особено значение както за лечението на самия хипохондрик, така и за отношението на близките му към проявленията на състоянието му, е да се знае, че не става дума за преструвка.

Самото хипохондрично разстройство се причислява към групата на соматоформните разстройства. Става дума за състояния, при които телесната симптоматика е израз на психично разстройство. Пример за друго подобен проблем е депресията. При нея умората и отпадналостта, които имат чисто физическо изражение, възникват на психогенна основа.

При пациентите с хипохондрия е същото – те не се опитват да симулират, че страдат от една или друга болест с каквато и да било цел. Те са убедени, че откриват конкретните симптоми у себе си.

Хипохондрия – симптоми

Кой е основният симптом на хипохондрия вече стана дума. Страх от болести.

Определението, което Световната здравна организация налага във връзка с хипоходричното разстройство, извежда като характерни за състоянието следните признаци:

• убеждение, актуално за период от над 6 месеца, за наличие на сериозно физическо заболяване;
• убеждение за наличие на самовнушен физически недъг или недостатък.

Във връзка с тези белези на състоянието се развива и типичен емоционален стрес, който започва да контролира ежедневните активности на пациента.

Той започва да живее в постоянен отказ да приеме уверенията, че не е болен и че няма признаци да се разболее от сериозно заболяване.

Въпреки че състоянието е изключително сериозно, при хипохондриците липсват достатъчни основания да се постави по-тежка диагноза, каквато например е шизофрения.

Физически симптоми за хипохондрия

Въпреки че става дума за състояние с изразена психическа симптоматика, могат да се изведат и някои чисто физически симптоми на състоянието:

• изменения в мозъчната кора и по-точно в хармоничните й функции;
• неправилно възприемане от страна на мозъка на импулсите, които достигат до него от вътрешните органи;
• халюционно разстройство;
• нарушения във вегетативната нервна система и в съвместното й функциониране с мозъчната кора.

Тест за хипохондрия

Мнозина, които са си задавали въпроса дали те самите или техен близък не проявява признаци именно на разглежданото състояние, сигурно са търсили информация в интернет пространството.

Тест за хипохондрия е може би сред най-често срещаните търсения онлайн.

На практика за такъв тест наистина може да се говори. Става дума за Индексът Уайтли, който се възприема за достоверен ориентир за това дали даден човек проявява признаци на хипохондрия.

В редовете по-долу и ние ще разгледаме какво точно представлява конкретния тест. Но ВНИМАНИЕ! Резултатите от него, както при всички останали тестове, проведени в неспециализирани условия, трябва да се тълкуват предпазливо.

Самият тест представлява поредица от въпроси, които и ние ще посочим. Ето ги и тях:

1. Силно притеснени ли сте за собственото си здраве?
2. Смятате ли, че откривате признак за сериозен проблем, касаещ тялото и съответно здравето ви?
3. Изпитвате ли трудност да забравите за себе си и да мислите за нещо различно от вас и възможните ви заболявания?
4. Ще се ядосате ли, ако не се чувствате добре, а някои ви нарочи, че симулирате с цел търсене на внимание?
5. Смятате ли, че сте наясно с всичко, случващо се със собственото ви тяло?
6. Често ли изпитвате болка на различно място в тялото?
7. Страх ли ви е от болести?
8. Смятате ли, че се притеснявате за здравето си повече, отколкото го правят останалите хора”
9. Смятате ли, че хората около вас се отнасят недостатъчно сериозно към вашето здравословно състояние?
10. Трудно ли ви е да повярвате на лекар, че сте напълно здрав?
11. Често ли сте застигнати от притеснението, че страдате от сериозно заболяване?
12. Ако чуете случайно за някоя болест, започвате ли да откривате признаци за проявлението й и у вас?
13. Смятате ли, че често се притеснявате от много и то разнородни симптоми?
14. Смятате ли, че откривате у себе си признак на изключително тежка болест?

Резултати

На всеки един от въпросите по-горе се поставя конкретен отговор: ни най-малко; малко; умерено; малко повече; много. А всеки отговор носи определен брой точки:

*ни най-малко – 1 точка;

*малко – 2 точки;

*умерено – 3 точки;

*малко повече – 4 точки;

*много – 5 точки.

Резултатът от теста и съответно изчисляването на индекса се извършва чрез сумиране на точките, получени при отговор на всеки един от въпросите. Колкото по-висока е получената крайна сума от точки, толкова по-високо е степента на хипохондричното разстройство. Смята се, че при диагностицирани хипохондрици резултатът е 44 +/– 11 (т.е. в границите между 33 и 55 точки).

И все пак – въпросните изчисления могат да се използват единствено като ориентир, а не като метод за поставяне на заключения. Още нещо – при някои форми на психическо разстройство, каквато например е депресията, могат да се получат изкуствено завишени резултати от теста за хипохондрия.

Хипохондрия – причини

На този етап, както при редица други заболявания на психиката, липсва една, всеобщо призната за достоверна, причина за развитие. Смята се, че етиологията на хипохондрията е сложна и многофакторна.

Събраните на този етап данни сочат, че при преобладаващата част от случаите симптомите на болестта се отключват в началото на 20-те години и то в резултат на конкретен фактор. В ролята на такъв може да влезе тежка стресова ситуация, боледуване с летален изход при близък човек, обществена паника, провокирана от разпространяваща се епидемия, и други.

Внимание се обръща и на това, че някои черти на характера са предразполагащи към развитието на страх от болести. Те се откриват по-често при интровертно насочени лица. Като такива могат да се изведат самокритичност, затвореност, вроден нарцисизъм, склонност към невротичност.

За хипохондрията, наред с близките й психически разстройства като дисморфофобия, депресия и прочие, се смята, че в някаква степен зависи от смущения при предаването на сигналите в главния мозък. Това схващане се потвърждава от обстоятелството, че голяма част от антидепресантите, подпомагащи именно тази медиация, имат доказан терапевтичен ефект.

Всичко, на което обърнахме внимание по-горе, откриваме в мнение на читател в популярен форум, в който се обсъждат проблеми, свързани със страха от болести. Ето го и самото мнение:

Хипохондрия – проявления. Хипохондрия при деца

По правило поразени от хипохондрия са възрастните. В много по-редки случаи засегнати от състоянието са деца. Най-често подрастващите стават жертва на коварното разстройство заради неукрепналата си психика и заради честото подлагане на ефекта от негативни ситуации.

Според достъпната медицинска статистика заболяването се проявява по равно и при двата пола. Не трябва да се смята, че образоваността е препятствие пред на пръв поглед налудничавите страхове. Напротив, хората, които си откриват болест след болест, четат, интересуват се, следят всяка информация, която би им помогнала да разпознаят кое е онова заболяване, което лекарите така и не успяват да диагностицират.

Хипохондрия при деца

Що се отнася до децата, хипохондрични страхове се появяват най-често във възрастта между 9 и 14 години. В началото епизодите на проявление са кратки, но с времето страхът често взема превес и детето не успява да го контролира. То започва да се вглежда в тялото си с недоверие, като предава страха си и на родителите си. В семейните отношение често хипохондричния страх е заразителен.

При повечето от подрастващите, при които се наблюдава страх от болести, въпросният е провокиран от заболявания в най-близкия семеен или приятелски кръг.

Форми на хипохондрия

При човек с отключена хипохондрия състоянието може да премине през различни етапи. Във всеки един от тях склонността към тревожност е различна. Най-общо се разглеждат 3 основни форми на хипохондрия: натрапчива, свръхценна, налудна.

Натрапчива хипохондрия

За тези, които страдат от натрапчива форма на хипохондрия, е характерно да са мнителни по отношение на всички и всички. Те се страхуват за здравето, като постоянно се тревожат за процесите, които протичат в тялото им. Най-малкото неразположение отдават на сериозен здравословен проблем. А при липса на каквито и да било симптоми, склонни са дори се тревожат защо липсват оплаквания.

При пациентите с този тип разстройство пристъп на състоянието може да бъде провокиран от случайно чуто изказване на лекар или дори от реклама на медицински продукт.

Свръхценна хипохондрия

При пациентите, които страдат от тази форма, към посочените по-горе симптоми се прибавят и характерни поведенчески и психически признаци. Става дума остра, емоционална реакция дори при най-малкия израз на физически дискомфорт. Безобидна хрема, например, може да се превърне в заключение за нелечим здравословен проблем.

При пациенти със свръхценна форма на хипохондрия се наблюдава още полагането на неимоверни усилия за поддържане на перфектно здраве – спазването на диети, прием на добавки, витамини, медикаменти. Много от тях смятат, че имат нужда от лечение, което специалистите така и не им назначават.

Смята се, че крайните форми на този тип на болестта са гранични с някои психопатии, сред които и с шизофрения.

Налудна хипохондрия

Най-тежката форма на хипохондрия все пак е налудната. Страдащите от нея са напълно убедени, че са болни от неизлечим болест. Отказът на лекаря да лекува несъществуващ проблем се възприема като потвърждение за най-страшното.

Пациентите от тази категория често страдат от депресии, халюцинации, налудност. Склонни съм дори към опит за самоубийство.

Лечението на хипохондрия при налудната й форма е задължително!

Лечение на хипохондрия

Първото и най-важно условие при лечението на хипохондрия е пациентът да прояви доверие към уменията на специалиста, който ще се заеме с неговия случай. Стана вече дума, че хипохондриците често се съмняват в компетентността на лекарите. Ако това не бъде преодоляно още в началните фази, то терапията със сигурност ще приключи с неуспех.

Нещо повече – между лекаря и пациента трябва да се изгради стабилна и продължителна връзка на доверие. Хипохондрията е хронично състояние, което е невъзможно да бъде преодоляно в рамките на няколко дни или в кратки срокове като цяло.

Когнитивна поведенческа терапия

Сред използваните с успех терапевтични методи при хипохондрия е когнитивната поведенческа терапия. По време на прилагането й терапевтът насърчава и подпомага пациента да вникне в същността на собствения си проблем. Помага му да осъзнае колко безпочвени са всички притеснения, при конкретното разстройство, свързани със здравословното състояние. Специалистът е този, който трябва да насочи мислите на засегнатия в позитивна, конструктивна насока. Да го провокира да говори и споделя за притесненията си както с близките, така и с други лица със същия проблем.

Именно последното – участието в групова терапия – също е сред използваните подходи при хипохондрия, които дава обнадеждаващи резултати.

Медикаментозна терапия

При хипохондрия, макар и не при всички пациенти, се налага и медикаментозно лечение.

Такова може да се осъществи чрез селективни инхибитори за обратно захващане на серотонин. Подобни са флуоксетин, пароксетин и други. Употребата им повишава нивата на серотонин в мозъка, за които при пациенти в разглежданото състояние се смята, че са в патологично ниски граници. Конкретно въздействие се търси върху т.нар. синаптична цепка. Възприема се, че липсата на серотонин в нея отключва въпросните соматоформни разстройства.

Транквиланти, още невролептици, се използват за проявите на нервотично разстройство при пациенти с хипохондрия.

При депресивни признаци, развиващи се успоредно с хипохондричния страх, се прилагат антидепресанти: амитриптилин, тритико, сертралин или други.

При налудничави състояния – кломипрамин.

Видът на медикаментите, които ще се използват, както и схемата на прием се определя изрично от специалист за всеки конкретен случай. Лекарствата следва да се приемат под лекарски контрол и препоръчително – при успоредна психологическа терапия.

Отделна група пациенти, при които се налага особено внимание и подход, са тези, смятащи, че медикаментите ще им навредят още повече, а няма да подобрят психическото им състояние.

Лекарства при хипохондрия

В редовете по-долу ще се спрем на конкретни примери за лекарства, използвани при хипохондрия.

Ако състоянието, което разглеждаме, се намира в пряка връзка с депресия или друг проблем от психологично естество, най-често се предписва някои от следните препарати, при спазване на условието по-горе за стриктно проследяване от страна на лекар:

Тразодон

Тразодон принадлежи към групата на антидепресантите. При хипохондрия древната доза варира между 150 и 300 мг, определена от лекар. Препаратът не се прилага при деца до 18 години, по време на бременност и кърмене. Като възможни нежелани реакции по време на терапия с Тразодон производителят сочи понижаване на кръвното налягане, световъртеж, главоболие, промяна в сърдечния ритъм и други.

Тритико

Основната съставка в Тритико е отново тразодон. Препаратът се прилага само при възрастни с дневна доза между 57 и 150 мг, приета еднократно вечер след храна. Обикновено курсът на лечение трае около месец.

Сертралин

Сертралин е антидепресант от групата на инхибиторите на обратно захващане на серотонина, за които споменахме по-горе. Използва се освен при депресивни състояния, още при тревожно разстройство, посттравматичен стрес, хипохондрия. Отличава се с това, че е приложим и при деца над 6-годишна възраст.

Кломипрамин

Кломипрамин отново е антидепресант, който повишава нивата на адреналина в мозъка. Препаратът е противопоказен при лица под 18-годишна възраст.

Флуоксетин

Флуоксетин е още е един селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина. Приложението му обаче следва да е особено внимателно, тъй като се свързва с редица странични ефекти. Конкретно при хипохондрия употребата му е оправдана само в изключително тежки случаи.

Амитриптилин

Амитриптилин е препарат, който често се предписва при хипохондрия. Представлява трицикличен антидепресант с успокояващ ефект. Възможна е употребата му при деца над 6 години, но не и по време на бременност и кърмене. Приемът му се свързва с редица възможни странични реакции, засягащи сърдечно-съдовата и храносмилателната системи.

Хипохондрия и хомеопатия

На особен интерес се радва и темата за лечението на хипохондрия чрез употребата на хомеопатични продукти. Причината в голяма степен се крие в това, че много от пациентите са по-склонни да се доверят на алтернативната медицина, отколкото на традиционните лекари, които все не успяват да им поставят точна диагноза.
Важното в случая е да се потърси съвет от опитен хомеопат, който не само ще препоръчва конкретни препарати, а ще подбере подходящи за конкретния пациент и неговото състояние.

Сред хомеопатичните продукти, които се използват за лечение на въпросното психическо разстройство, попадат следните:

*Staphysagria/Delphinium staphisagria – препаратът се използва при форми на хипохондрия, проявяващи се съвместно с влошена памет, апатия, опити за усамотяване и натрапчиви сексуални мисли;

*Anacardium/Semocarpus anacardium – приложим в случаи на тежка хипохондрия, когато пациентът често изпада в състояния на депресия и потиснатост. Препоръчва се при отслабване на паметта и проблеми със стомаха;

*Aurum metallicum – когато наред с хипохондрията се наблюдава дълбока потиснатост и суицидни нагласи;

*Alumina/Argilla –при хипохондрия и мрачни мисли, склонност към плач и лошо настроение от сутринта, при постоянна умора, страх и мисли за смърт;

*Sulfur – при хипохондрия и меланхолични настроения, равнодушие и вялост към всичко;

*Zincum oxydatum – при хипохондрия, съпроводена от слабост на нервната система.

По правило, хомеопатичното лечение се основава на комбинацията на няколко продукта, приемани в конкретна потенция и по конкретна схема.

Конкретно при хипохондрия от значение е да се има предвид, че състоянието може да бъде част от по-голям психологически проблем, който изисква по-задълбочен подход за преодоляване.

Хипохондрия – лечение с билки

Народната медицина също не остава безучастна по отношение на проблемът на психиката, изразяващ се в страх от болести. Въпреки че този начин за лечение не се отхвърля генерално от конвенционалната такава, смята се, че билките и натуралните елементи биха имали успех като част от комплексен метод за лечение, а не самостоятелно. При леки форми на хипохондрия все пак може да се потърси успокоение на психиката чрез приготвянето на билкови рецепти. Ето кои са някои от популярните лековити растения и как те се прилагат при конкретното психическо разстройство.

Рецепта 1

Първата рецепта, която ще ви предложим, ни е израптена от Ани Кирова от Несебър. Цитираме част от писмото й:

„… Избирам да ви разкажа за тази рецепта, която знам, че действа. Лично е помогнала на моя близка, която беше обхваната от манията, че ще умре в кратки срокове от нелечима болест. Необходими за изпълнението й са 2 с.л. риган, 1 с.л. корен от гръцки валериан, 1 с.л. смлени шишарки от хмел, 3 с.л. слама от овес, 3 с.л. листа от живовляк и 2 с.л. сибирски женшен. Съставките не се откриват възможно най-лесно, но си заслужава, защото изцерението е най-важно.

След като съставките се смесят добре, 1 с.л. от тях се добавя към 300 мл вряща вода. Оставя се да се охлади и се прецежда. Половината от количеството пиете сутрин преди закуска, а останалото количество поне 30 минути преди следващото хранене.

Необходимо е рецептата да се спазва за поне 20 дни, за да се открият първите белези на подобреното състояние…”, пише ни Ани.

Рецепта 2

Следващата рецепта е значително по-лесна за изпълнение. За нея трябва само 1 с.л. от билката дяволска уста, която се запарява за 30 минути под капак в чаша гореща вода. Количеството се изпива еднократно на малки глътки.

Рецепта 3

При хипохондрия се препоръчва и приготвянето на билкови отвари с успосояващ ефект. Типичен пример е чаят от лайка, за който се знае, че потиска страха и негативните емоции.

Не на последно място – от изключителна важност за преодоляване на хипохондричното разстройство е подкрепата на най-близките. Когато човек е обсебен от мислите за болести, близките му не трябва да му натякват, че проблемът е само в главата му. Необходимо е да му осигурят условия за психически и физически комфорт, на фона на които да му помогнат да осъзнае, че нищо лошо няма да му се случи в здравословен план.

Източници:

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/illness-anxiety-disorder/symptoms-causes/syc-20373782

https://www.psychologytoday.com/us/articles/201001/hypochondria-the-impossible-illness

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!