Начало / Здравословен живот / Алтернативна медицина / Наистина ли озоновата терапия е ефективна при ракови заболявания?

Промоционални продукти



Наистина ли озоновата терапия е ефективна при ракови заболявания?

Още от края на XIX век се използват различни форми на кислородолечението и озонотерапията. Най-ранните сведения за лечение на пациент с кислород са от френския хирург Ж. Фонтен, който през 1879 г. изгражда мобилна станция за лечение. Изследователите на рака започват да използват хипербарно лечение с кислород през 50-те години на XX в.

Терминът „хипербарен“ означава, че кислородът се подава при налягане, по-високо от нормалното налягане на въздуха. В последно време кислородната терапия се рекламира като бързо пречистващо лечение за масовия потребител.

озоновата терапия

Любопитни факти за озоновата терапия

В много летища и големи градове съществуват „кислородни барове“, които предлагат 20-минутни сеанси с чист кислород. Докато поддръжниците на терапията твърдят, че дишането на кислород пречиства тялото, повечето лекари не са съгласни. Хората в никакъв случай не трябва да се подлагат на самолечение с кислород.

Кислородът се използва от 1856 г. за дезинфекция на операционни стаи в европейските болници и от 1860 г. за пречистване на водните запаси в няколко големи немски града. Кислородът обаче не се прилага върху пациенти до 1915 г., когато немският доктор Алберт Волф започва да го използва за лекуване на кожни болести с газ.

През Първата световна война германската армия използва озон за третиране на рани и анаеробни инфекции. През 50-те години на XX век няколко немски лекари използват озон за лекуване на рак заедно със стандартните терапевтични методи. Според някои изчисления през първото десетилетие на 2000 г. в Европа има повече от 15 000 озонотерапевти (медици, натуропати и хомеопати).

Водородният пероксид (30%-ният разтвор е наричан „перхидрол“, а 3%-ният – „кислородна вода“) е познат на повечето хора като лекарство на свободна продажба, което служи като антисептик за почистване на малки порязвания и драскотини. През 1920 г. британският лекар Т. X. Оливър, практикуващ в Индия, го използва за венозни вливания при група от 25 индийски пациенти, критично болни от пневмония. При пациентите на Оливър смъртността пада на 48%, за разлика от стандартната по онова време смъртност от пневмония от 80%.

През 20-те години на XX век американският лекар Уилям Кох експериментира е водороден пероксид като лекарство срещу рак. Той напуска САЩ след съдебна битка с Федералната агенция по храните и лекарствата.

В началото на 60-те години на XX век изследователи от Университета „Бейлор“ изследват ефекта от водородния пероксид за отстраняването на плаките от артериите, както и ползата от него при лечението на рак, но техните открития остават до голяма степен пренебрегнати.

Типичните странични ефекти на кислородната или озонотерапията може да включват повишено кръвно налягане и налягане в ушите, подобно на това, което се изпитва при летене. Срещат се още главоболие, вкочаненост на пръстите, временни промени в лещите на очите и гърчове.

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*