Мигрената е изключително силно и мъчително главоболие! Научете как се лекува!

Мигрената е вид главоболие, което се характеризира с много силна болка, продължаваща понякога повече от няколко часа. Названието мигрена произхожда от гръцката дума хемикрания, която означава „половината глава“, понеже класическата мигрена засяга само едната страна на главата.

Мигрената
Мигрената

В Съединените щати от мигрена страдат 24 милиона души, на това заболяване се дължат загуби за милиони долари от отсъствие от работа, влошена работоспособност и преки медицински разходи. Приблизително 18% от жените и 6% от мъжете получават поне един мигренозен пристъп годишно. В момента 1 от 11 американци страдат от мигрена, като броят на жените е по-голям повече от три пъти, а възрастта им е между 30 и 49 години. Мигрената често се появява през пубертета и рядко след 60-годишна възраст.

Известни са два типа мигрена. Осемдесет процента от страдащите имат „мигрена без аура“ (обикновена мигрена). При „мигрената с аура“ (класическата мигрена) болката е предшествана или съпътствана от зрителни или други сетивни смуще­ния, включително халюцинации, частично нарушаване на зрителното поле, вкочаненост, изтръпване или усещане за тежест. Симптомите най- често са силно изявени от едната страна на главата или на тялото и могат да започнат дори 72 часа преди появата на болката.

Причини за мигрената

Трудно е да се установи физиологичната основа на мигрената. Много са потенциалните причинители на пристъпа на мигрена, а превенцията предполага установяване на причините конкретно при всеки болен.

ФИЗИОЛОГИЯ. Според най-широко възприетата хипотеза за мигрената пристъпът започва, когато чувствителни към болка рецептори (наречени ноцицептори) отделят химическите вещества невропептиди. Най-малко един невротрансмитер, веществото Р, увеличава чувствителността към болка на съседните ноцицептори. Този процес се нарича поява на чувствителност.

Други невропептиди въздействат върху гладките мускули в стената на кръвоносните съдове в черепа. Гладките мускули регулират притока на кръв към мозъка чрез отпускане и свиване, като по този начин разширяват или свиват засегнатите кръвоносни съдове. Смята се, че в началото на мигренната болка невропептидите предизвикват отпускане на мускулите в съдовата стена и така дават възможност за разширяване на кръвоносните съдове и увеличаване на притока на кръв. Други невропептиди увеличават пропускливостта на кръвоносните съдове в черепа, като допускат преминаване на течност, което стимулира възпалителни процеси и отока на тъканите. Смята се, че мигренната болка е резултат от това съчетание на повишена чувствителност към болка, тъканен оток, разширяване на кръвоносни съдове и възпаление. Аурата, съпътстваща мигрената, може да е свързана със свиването на кръвоносните съдове, които се разширяват във фазата на главоболието.

ГЕНЕТИКА. Предразположението към някои видове мигрена е на следствена. При дете на страдащ от мигрена родител вероятността да страда от това заболяване е с 50% по-висока. Ако и двамата родители са болни, вероятността се повишава на 70%. През 2002 г. група австралийски учени откриват област от човешката хромозома 1, която влияе на податливостта към мигрена. Вероятно повече от един ген е свързан с наследственото предразположение към мигрена, но в много от случаите няма явна родствена основа. Съществува вероятност участващите гени да подготвят условията за поява на заболяването, а цялостното й развитие да е свързано и с въздействието на средата.

Неотдавна две групи италиански изследователи откриха два локуса в човешките хромозоми 1 и 14, свързани с мигренната болка. Локусът на хромозома lq23 е свързан с фамилната хемиплегична (с парализа на половината тяло) мигрена тип 2, а локусът на хромозома 14q21 е свързан с мигрената без аура.

СТИМУЛИ. Причинители на мигрената са различни храни, лекарства, свързани с околната среда стимули и лични събития. Не е известно как точно повечето стимули предизвикват мигрена, нито защо някои страдащи от нея се влияят от едни стимули, а от други – не.

Стимули на мигрената
Стимули на мигрената

Разпространени хранителни стимули са:

  •  Алкохол
  •  Кофеинови продукти и абстиненция (признаци на отвикване) от ко­феин
  •  Шоколад
  •  Други храни с изключително високо съдържание на захар
  •  Млечни продукти
  •  Ферментирали или консервирани храни
  •  Цитрусови плодове
  •  Ядки
  •  Обработени храни, особено такива, които съдържат нитрити, сулфити и мононатриев глутамат.

Стимули, свързани с околната среда и събитията, са:

  •  Стрес или съкратени времеви срокове
  •  Менструация, менопауза
  •  Промени или нарушения в съня, включително прекалено дълго спане
  •  Продължително физическо натоварване или неудобна поза
  •  Глад или пости
  •  Миризми, пушек или парфюми
  •  Силни или премигващи светлини

Лекарства, които могат да предизвикат мигрена, са:

  •  Приемани през уста контрацептиви
  •  Естрогенозаместваща терапия
  •  Теофилин
  •  Нифедипин
  •  Индометицин
  •  Симетидин
  •  Резерпин
  •  Прекомерна употреба на деконгестанти (при запушване на дихателните пътища)
  •  Прекомерна употреба на аналгетици (обезболяващи средства)
  •  Абстиненция от бензодиазепини (прекъсване приема на успокоителни лекарства).
Симптоми на мигрената
Симптоми на мигрената

Симптоми на мигрената

Мигрената без аура може да бъде предшествана от повишаване на настроението или на енергийните нива до 24 часа преди пристъпа. Други предшестващи мигрената симптоми могат да са умора, депресия и прекомерно прозяване.

Аурата най-често започва с трептяща светлина, е накъсани проблясъци от бяла или цветна светлина, които преминават през зрителното поле за 10-20 минути. Те може да бъдат предшествани или заменени от тъмни участъци или от други зрителни смущения. Често срещани са вкочаняването или изтръпването, особено на ръцете и на лицето. Тези усещания могат да се разпространят и да бъдат съпроводени от усещане за слабост или тежест в засегнатия крайник.

Мигренната болка засяга най-често едната половина на главата, но е възможно да засегне и двете или да се мести по време на пристъпа. Болката обикновено е пулсираща и варира от умерена до изключително силна. Често се съпровожда от гадене или повръщане, от болезнена чувствителност към светлина и звук и непоносимост към храни или миризми. Нерядко и зрението е замъглено.

Болката се засилва през първите трийсет минути до няколко часа и може да продължи от няколко часа до един ден или по-дълго. След това болният обикновено е изтощен и е чувствителен към резки движения на главата.

Поставяне на диагноза

В идеалния случай мигрената може да се диагностицира посредством внимателно проучване на семейната история на заболяванията. За съжаление мигрената не се диагностицира добре, тъй като много лекари са склонни да омаловажават симптомите й „просто като главоболие“. Според изследване от 2003 г. 60% от страдащите от мигрена във Великобритания и 77% от тези в Съединените щати не са получили правилна първична диагноза на главоболието си.

Ползата от компютърната томография и магнитния резонанс за диагностициране на мигрената засега не е доказана. Те обаче могат да се наложат за изключване на мозъчни тумори и на други структурни причини за мигрената при някои пациенти.

Лечение

При появата на симптомите страдащият от мигрена трябва да потърси тиха и тъмна стая и да се опита да заспи. Помага и студен влажен компрес или компрес с лед на челото. Стегнатото превързване на главата с лента също носи облекчение.

Мигренната болка нерядко е свързана с хранителни алергии или с нетърпимост към някои храни. Идентифицирането и отстраняването на тези храни от менюто намалява честотата на мигрената и облекчава главоболието като цяло.

Билки за облекчаване на мигрената
Билки за облекчаване на мигрената

Алтернативните средства за лечение на мигрена са:

  • Акупресура. Притискането на точките „GB20“ (от двете страни на тилната ямка) облекчава мигрената.
  • Акупунктура. Комисия от Националния институт по здравето установява, че акупунктурата е ефикасно средство за лечение на главоболие.
  • Ароматотерапия. Етеричното масло от розмарин облекчава мигрената.
  • Автогенен тренинг. Автогенният тренинг е вид самохипноза, разработена в Германия през 30-те години на XX в. Няколко изследвания показват, че с негова помощ може да се постигне облекчение.
  • Когнитивна поведенческа терапия.
  • Билки. Валерианата (Valeriana officinalis), пасифлората (Passiflora incarnata), моминската вратига (Chrysanthemum parthenium), джинджифилът, гинкото (Gingko biloba), хидрастисът (Hydrastis canadensis), глогът (Crataegus oxyacantha), липата, ранилистът (Stachys officinalis или Betonica officinalis), превара (Scutellaria lateriflora) или червената калина (Viburnum opulus) облекчават мигренната болка.
  • Хидротерапия (водолечние). Контрастните душове, тоест редуването на кратък горещ душ с по-дълъг студен душ, могат да възпрат пристъпа на мигрена. Топлата клизма временно облекчава мигренната болка.
  • Натуропатия. Мигренната болка е една от най-честите причини за консултациите при натуропати. Обикновено тези специалисти лекуват мигрената с комбинация от хранителна терапия и техники, свързани със съзнанието и тялото.
  • Техники за релаксация. Медитация, йога, хипноза, визуализация, дихателни упражнения или прогресивна мускулна релаксация могат да възпрат развитието на мигрената.
  • Добавки. Клиничните изследвания сочат, че витамин В2 (рибофлавинът), магнезият, 5-хидрокситриптофанът или мелатонинът облекчават мигренната болка.
  • Транскутанна електроневростимулация (ТЕНС).

За повече информация прочетете и статиите: 

10 билки против главоболие и мигрена

 Диета при мигрена

Джинджифил
Джинджифил

Препоръчителни хранителни добавки

Джинджифил

Изследванията показват, че тази подправка съдържа мощни вещества, чието действие е подобно на това на нестероидните противовъзпалителни средства. Джинджифилът може да облекчи болката при мигрена, като блокира възпалителните вещества, наречени простагландини.

ГИНКО БИЛОБА код30404

Гинко Билоба стимулира кръвообращението, подобрява оросяването на мозъка и крайниците и подсилва паметта.

ГЛОГ код30498

Химичните съединения в състава на глог засилват кръвоносния поток, като разширяват кръвоносните съдове на мозъка и сърцето. Мозъкът и сърдечният мускул са по-добре снабдени с кислород.

Магнезий

Хората често се оплакват, че получават главоболие, когато са под стрес, което може да се обясни с недостиг на магнезий.

МЕЛАТОНИН КАПКИ от Equilibra, код 30251

МЕЛАТОНИН КАПКИ представлява течна форма на чистия мелатонин. Както е известно, мелатонинът е хормон на съня – отговорен за нормалното преминаване от будно състояние във фазите на съня.

Магнитната лента за глава BIOMAGNETIC POWER спира болката и съдейства за регулиране на кръвното!

Когато се поставят около главата магнитите генерират импулси от магнитно поле, които стигат до мозъка и по този начин се облекчава болката при главоболие. Стимулират се производството на хормоните серотонин и мелатонин.

Хранителна добавка витамин В комплекс – Пие се по 1 таблетка дневно, сутрин по време на хранене. Всяка таблетка от витамин В комплекс съдържа: Ниацин ( B3) – 16 мг ; Пантотеонова киселина (B5) – 6 мг, Рибофлавин (B2) – 1.4 мг; Витамин B6 – 1.4 мг; Тиамин (B1) – 1.1 мг; Биотин – 500 мkg, Фолиева киселина – 200 мkg, Витамин B12 – 2.5 мг.

Коензим Q10

Подобно на рибофлавина коензим Q10 увеличава клетъчната енергия и според някои изследвания може да предотврати пристъпите при мигрена.

Омега-3 мастни киселини

АКО не успявате да си набавите препоръчителните четири рибни блюда всяка седмица, можете да приемате добавки рибено масло.

Л-ТЕАНИН Помощ при стрес, безсъние и тревожност!

Л-теанина оказва влияние на стабилизиращите и успокояващи процеси в мозъка. Има положително влияние върху намаляването или освобождаването на невротрансмитерите (допамин и серотонин) подобрява паметта. Има антиоксидантно действие и подобрява кръвообращението на мозъка, съхранява нервните клетки.

РЕЛАКС ДЕН И НОЩ При стрес и безсъние! код30238

Успокояващото, релаксиращо и седативно действие се дължи на уникаланата комбинация от лайка, пасифлора, валериана, лавандула, калифорнийски мак и глог.

ЦАРСКИ БИЛКИ За съня код 30110

Има нервноуспокояващо, антистресово, общостабилизиращо и адаптогенно действие. Гарантирано релаксира главния мозък и възстановява нервната система ефективно. Действа като природен седатив.

Медикаменти за лечение на мигрената
Медикаменти за лечение на мигрената

Лечение с медикаменти на мигрената

Нестероидните противовъзпалителни средства (NSAIDs) ацетаминофен (тиле нол), ибупрофен (мотрин) и напроксен (алеве) помагат при ранно и умерено главоболие. Екцедрин мигрен е комбиниран продукт, предназначен за мигренна болка.

По-тежките пристъпи, които не се повлияват от тези медикаменти, могат да бъдат лекувани с ерготамин – алкалоид от билката мораво рогче (Secole comutum), ботулинов токсин, дихидроерготамин, суматриптан (имитрекс), бета-блокери и блокери на калциевите канали, лекарства против припадъци, антидепресанти, меперидин или метоклопрамид (церукал). Някои от тези лекарства се предлагат и като назални спрейове, мускулни инжекции или ректални супозитории (свещички), когато повръщането не позволява приема им през уста.

Суматриптанът и други триптанови лекарства (золмитриптан, ризатриптан, наратриптан, алмотриптан и фроватриптан) не трябва да се приемат от хора със заболявания на кръвоносните съдове, защото предизвикват свиване на коронарните артерии. Във всяко друго отношение тези лекарства са безопасни.

Продължителната употреба на някои лекарства срещу мигрена може да доведе до „рикошираща болка“, която се отличава е често главоболие, особено рано сутрин. Рикоширащото главоболие може да се избегне чрез приема на лекарства срещу мигрена под лекарско наблюдение в минималната доза, необходима за лечение на симптомите. Тизанидинът (занафлекс) е доказано ефективен за лечение на рикоширащо главоболие, когато се приема заедно е NSAIDs.

Очаквани резултати

Повечето пациенти контролират мигрената си посредством разпознаване и избягване на стимулите и чрез ефективно лечение. Някои хора е особено силна мигрена не се повлияват от превантивна или медикаментозна терапия. Интензивността на мигрената обикновено намалява след навършването на шейсет години.

Превенция

Честите пристъпи на мигрена могат да бъдат намалени чрез избягване на причинителите им. Полезно е проследяването на тези причинители чрез воденето на дневник.

Едно от веществата, изследвани като евентуална превенция срещу мигрената, е коензим Q10, използван от клетките за производството на нужната за растежа им енергия. Коензим Q10 е изследван и като евентуално помощно средство за лечение на рак. Употребата му за предотвратяване на мигрена е обнадеждаваща и заслужава допълнително проучване.

Публикувано през 2003 г. изследване сочи, че лекарства, до момента използвани за лечение на заболявания, свързани с мускулния тонус, са възможно средство за превенция от мигрена. Те са ботулинов токсин тип А (ботокс), баклофен (лиорезал) и тизанидин (занафлекс). Първите резултати от отворените проучвания на тези лекарства са положителни.

Антиепилептичните медикаменти са и антиконвулсанти, поради което се изследват във връзка с превенцията на мигрената. Към 2003 г. натриевият валпорат (епилим) е единственото лекарство, одобрено от Агенцията по храните и лекарствата за превенция от мигрена. По-новите антиконвулсанти, като габапентин (неуронтин) и топирамат (топамакс), в момента се изследват като евентуални средства за мигренна превенция.

В Германия от 70-те години на XX в. се продава като средство за предотвратяване на мигрена природен препарат от чобанка (Petasites hybridus) с търговското название петадолекс. Препаратът е на пазара и в Съединените щати от 1998 г. и е преминал през няколко клинични изпитания за безопасност и през постмаркетингови наблюдения.

Други евентуални превантивни мерки са: редовен хранителен режим, спазване на всички хранения без пропуск, намаляване на използването на кофеина и на болкоуспокоителните, ограничаване на физическото натоварване (особено в го­рещи дни) и редовен режим за сън, но без да се прекалява. Други възможни мерки са:

  • Аеробните упражнения, които понякога намаляват честотата на пристъпите.
  • Установено е, че температурният контрол посредством биофийдбек (биообратна връзка) е ефикасно средство за предотвратяване на мигрена.
  • Сок от целина два пъти дневно също спомага за предотвратяване на мигрената.
  • Доказано е, че моминската вратига намалява силата и честотата на мигренните пристъпи. Тази билка обаче не трябва да се използва по време на бременност или от хора, които приемат лекарства за разреждане на кръвта.
  • Джинджифилът също е полезен за предотвратяване на мигрената.
  • Пулсиращи електромагнитни полета. Предварително изследване установява, че пулсиращите електромагнитни полета намаляват честотата на мигрените.
  • Техниките за релаксация намаляват честотата на мигренните пристъпи.
  • Приемът на добавки като магнезий и рибофлавин (витамин В2) предотвратява мигрените.

Основни термини, използвани в статията

Автогенен тренинг – вид самохипноза, разработена в Германия, която повлиява благоприятно страдащите от заболяването.

Аура – зрителни и други усещания, които предшестват мигренния пристъп.

Коензим Q10 – вещество, използвано от клетките в човешкото тяло за производството на енергията, нужна за поддържане и развитие на клетката. Изследва се като евентуално превантивно средство срещу мигрена.

Ноцицептор – специализирани рецептори за болка.

Транскутанна електроневростимулация (ТЕНС) – лечение, при което слаб електрически ток се пуска през електроди върху кожата, за да стимулира нервите и да блокира сигналите за болка.

Източници: healthline.com; webmd.com; doctor-neurologist.ru; zdorovko.info

https://www.youtube.com/watch?v=jj8Qwte0Mas

 

Оценете статията
Оценка 5 от 4 гласували

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.