Инсулинова резистентност – причини, симптоми и различни видове лечение

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките, особено тези на мускулите, мастната тъкан и тъканите на черния дроб, оказват „съпротива“ на инсулина, като не успяват оптимално да усвоят и използват глюкозата за енергия и за метаболизма (инсулинът обикновено спомага за усвояването и използването на глюкозата от кръвния поток).

В ранните стадии състоянието е асимптоматично (без признаци), но може да се развие в диабет от тип II. Въпреки че има открити няколко рискови фактора, основната причина не е известна. Изчислено е, че 30 до 33 милиона американци са резистентни към инсулин и броят им се увеличава.

Инсулиновата резистентност е поначало асимптоматична и в ранните си етапи може да бъде открита само чрез лабораторни тестове. Тези тестове показват ненормално високо ниво на кръвната захар (глюкозата), но не достатъчно, за да се смята за преддиабет или диабет. Макар състоянието невинаги да води до по-нататъшни проблеми, мнозинството от хората, които достигат преддиабетно ниво, развиват диабет от тип II (наричан също и „старчески диабет“).

Причини и симптоми:

Причината за инсулиновата резистентност не е известна, въпреки че състоянието се наблюдава при роднини, показвайки, че има генетична връзка. Наднорменото тегло и липсата на упражнения също се свързват с инсулиновата резистентност, въпреки че природата на тази връзка не е ясна.

Рискови фактори за инсулиновата резистентност са:

– Наличието на семейна история за диабет

– Ниско количество на HDL („добър“) холестерол и висока стойност на серумните липиди

– Високо кръвно налягане

– Диабет през бременността или след раждане на бебе с тегло над 4 кг

– Наличие на синдром X

– Наднормено тегло

В по-леката си форма инсулиновата резистентност не причинява симптоми и се забелязва само при лабораторни тестове. В по-тежките случаи може да се появят тъмни петна по гърба и врата или дори тъмен кръг около врата. Тъмните петна се наричат акантоза (Acanthosis nigricans) и може също да причинят потъмняване на цвета на кожата по лактите, коленете, ставите на пръстите или подмишниците.

Има съвкупност от симптоми, наречени днес метаболитен синдром или синдром на инсулиновата резистентност, които са свързани с нея. Този синдром преди е наричан „синдром X“. Метаболитният синдром е дефиниран от Националната холестеролна образователна програма като наличие на сбор от следните състояния:

– Наднормено тегло в областта около кръста (мерки на талията повече от 101 см при мъжете и 88 см при жените)

– Високо ниво на серумните триглицериди (150 mg/dl или по-високо)

– Ниско ниво на HDL или „добър“ холестерол (под 40 mg/dl за мъжете и под 50 mg/dl за жените)

– Високо кръвно налягане (130/85 mm Hg или по-високо)

– По-високи нива на кръвната глюкоза на гладно (110 mg/dl или повече)

Нивата са определени от експертен отдел, свикан от Националните здравни институти през 2001 г. Други експертни отдели с подобна квалификация дават малко по-различни дефиниции.

Диагноза

Единственото средство за диагноза на инсулинова резистентност е лабораторният тест. Макар че съществуват няколко теста, двата най-популярни са тестът за кръвна захар на гладно и тестът за търпимост към глюкозата (глюкозотолерантен тест).

Нивата на кръвната захар на гладно се изследват след 12 часа без прием на храна. Нормалното ниво според Американския национален институт за диабет, храносмилателни и бъбречни болести трябва да бъде под 100 mg/dl (милиграма глюкоза на всеки дицилитър кръв). Стойност в диапазона от 100 до 125 mg/dl се счита за признак за инсулинова резистентност и за преддиабетно състояние. Стойност от 126 mg/dl нагоре се смята за диабетна. (Нивата на кръвната захар след 12 часа без храна обикновено са по-ниски от тези и са контролирани от инсулиновата секреция на панкреаса, която доставя глюкоза от кръвта в мускулите, мозъка, органите и другите тъкани).

Тестът за глюкозна толерантност се прави, след като пациентът не е приемал нищо освен вода в продължение на 10 до 16 часа. Взема се кръв за изследване на основно ниво на кръвна глюкоза. След това пациентът пие специална подсладена напитка за теста, която съдържа 75 г глюкоза (на бременните жени обикновено се дават 100 г).

Взема се отново кръв след половин час и на всеки от следващите шест часа, за да се сравнят нивата на кръвната глюкоза и да се наблюдават реакциите на сладката напитка. Обикновено нивото на кръвната захар е ниско преди напитката, повишава се бързо през следващите няколко часа и бавно спада отново. При инсулинова резистентност кръвната захар се повишава, но остава ненормално висока, тъй като не може да премине от кръвта в тъканите.

Повишаването на кръвната захар чрез храна или чрез глюкозната напитка при теста стимулира панкреаса да произвежда инсулин в кръвта. При инсулиновата резистентност инсулин се произвежда, но той се абсорбира от тъканите само частично. Според Националната диабетична информационна организация нормалното ниво би било 140 mg/dl 2 часа след напитката. Ако е в диапазона от 140 до 199 mg/dl 2 часа след изпиване на разтвора, диагнозата е понижена толерантност към глюкоза или преддиабетно състояние. Ако нивото е 200 или по-високо, това означава диабет.

Какво трябва да знаете за лечението?

Сред най-важните лечебни средства са диетата и упражненията, намаляването на килограмите, ако има наднормено тегло, регулирането на ендокринните хормони, ако има дисбаланс. През 2001 г. Националният здравен институт извършва редица клинични опити, предназначени да открият най-ефективните начини за превенция на диабета от тип II при хора с наднормено тегло, които имат преддиабетно състояние.

Изследователите откриват, че промените в начина на живот намаляват риска от диабет с 58%. Също така много хора с преддиабетно състояние показват връщане към нормалните нива на кръвна глюкоза.

Според резултатите от Програмата за превенция на диабета половин час бързо ходене или каране на колело пет дни в седмицата може значително да намали риска от развиване на диабет от тип II. Пациентите трябва да изберат и диета, за да намалят индекса на телесната си маса до 25 или по-ниско.

Тютюнопушенето се свързва с инсулиновата резистентност, както и с някои по-тежки усложнения. Отказът от тютюнопушене трябва да бъде приоритет номер едно.

Здравословната диета, в допълнение към регулиране на теглото, може да намали серумните липиди и някои от рисковите фактори за диабета. Едно изследване препоръчва средиземноморската диета като най-полезна за хора с инсулинова резистентност. Подобренията включват ограничаване на сладкото, десертите и храните с висок гликемичен индекс, приемането на балансирана храна, която съдържа протеини, комплексни въглехидрати, фибри, зелени храни и здравословни мазнини, редовното хранене и избягването на вредни продукти.

Няма данни за допълнителни и алтернативни терапии, които със сигурност да лекуват инсулиновата резистентност. Въпреки че няколко билкови лекарства традиционно се използват при лечение на диабет, нито едно не е доказано ефективно. Сред лечебните растения, които помагат за намаляване на кръвната захар, са азиатският горчив пъпеш (момордика) и кактусът опунция (Navaho Optunia).

Горчиви билки като корен от глухарче и къдрав лапад може да подобрят храносмилането и понякога помагат. Смолата гуар, глюкомананът и семената на псилиум (индийски живовляк) показват известна способност да намаляват кръвната захар при инсулинова резистентност или диабет, но никое от тях не е надеждно ефективно лекарствено средство.

Алопатично лечение

Инсулиновата резистентност обикновено не изисква терапия е медикаменти; някои изследвания обаче показват, че лекарствата, използвани при лечението на диабета от тип II, може да забавят появата му. Те увеличават чувствителността към инсулина и са два вида – бигваниди и тиазолидиндиони, другите имат различен ефект. Въпреки че медикаментите и от двата вида помагат в лечението на инсулиновата резистентност, нито едно не е толкова ефективно колкото хранителният режим и упражненията. И двата класа лекарства могат да дадат много тежки вредни ефекти.

Те също така не са одобрени от Агенцията по храните и лекарствата за контрол на инсулиновата резистентност, въпреки че лекарите може да ги предписват за тази цел, ако състоянието прогресира. Според едно изследване орални хипогликемични лекарства (намаляващи кръвната захар) с различно действие могат да помогнат за намаляването на кръвната глюкоза и да забавят прогресията на болестта от инсулинова резистентност към диабет в около една трета за тригодишен период.

Очаквани резултати

При леки, асимптоматични случаи на инсулинова резистентност правилното лечение може да доведе до пълен обрат и нормализиране на кръвната захар. Дори ако пълното възстановяване е невъзможно, лечението ще доведе до контрол на състоянието и до значително намаляване на прогресията към диабет.

Превенция

При инсулинова резистентност превенцията е дори по-полезна от лечението. Поддържането на нормално тегло, балансираната диета и редовните упражнения са най-добрият метод за предпазване.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!