Психолог: Ето така ще се справите с рисковото поведение на децата!

Психолог Даниела Кермова работи в„МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен“. Оказва подкрепа на пациентите и техните близки за справяне с болестта и лечението, за преодоляване на стресогенни ситуации и за подобрено общуване между лекари и пациенти. Има голям опит в работата с деца и юноши с проблемно поведение. Ето какво разкрива тя за работата си в интервю за сп. „Здравен журнал“.

Защо именно в годините на юношеството възниква това силно влечение към забраненото, тази потребност от поемане на риск?

Рисковото поведение е характерно за тази възраст, тъй като подрастващите опознават света, разширяват границите, имат усещаното, че са вече пораснали и могат да се справят с всичко. Опитът обаче се трупа с учене. В обществото има изградена система от защитни механизми, които да намалят риска и да направят по-безопасно и щадящо това научаване. Към тази система отнасяме здравата семейна среда, училището и всички останали средства и механизми, посветени на предпазване на децата и младежите от евентуални рискови събития и ситуации. Голяма част от необходимите за живота умения се придобиват извън училището и семейството. В тази възраст мнението на групата от връстници е от основно значение за тийнейджъра. Рисковото поведение сред юношите и младежите обикновено се случва в група, под натиска на норми и правила в нея, които са различни от официално приетите.

В какви области се проявяват основните рискови поведения при тийнейджърите?

Когато се говори за рисково поведение при юношите и младежите, най-често става дума за опасен секс, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене и употреба на други психоактивни вещества, участие в екстремни занимания, които крият риск от нараняване при недостатъчна подготовка и пренебрегване на необходимите предпазни мерки – каране с висока скорост, практикуване на рискови спортове и т.н.

По какви признаци родителите могат да се досетят, че децата им се поставят в опасна ситуация, при положение, че в тази възраст подрастващите често са затворени в себе си и в стаята си?

Родителите, както и учителите, познават децата си. Те могат да забележат, стига да са достатъчно заинтересовани и наблюдателни, резките промени в настроението, понякога изчезването на вещи и пари, разговори с непознати до момента „приятели”, отсъствия без причина от училище, понижаване на успеха и други признаци, които са строго индивидуални, но показателни за това, че се случва нещо нередно.

Какво може успешно да замени „тръпката” от високите скорости, дрогата и преждевременната сексуална свобода?

Показването на децата, че удоволствията могат да бъдат не само материални и физически, но и духовни, говоренето с тях за идеалите и мечтите, съвместните планове за осъществяване на мечтите им, могат да гарантират, че юношата ще осъзнае стойността на своя живот и няма да поема безразсъдни рискове.

Стремежът на родителите трябва да е фокусиран към формиране на чувство на уважение към собствения живот, към научаване на децата да обичат и зачитат живота като най-голямата ценност. Задължение и отговорност на възрастните е да формират светоглед, изпълнен с толерантност и уважение към околните и към всичко, което ги заобикаля. Ние сме хората, които могат да насочват и към алтернативи: подходящ за детето спорт, дори и по-екстремен, но практикуван съвместно със специалист и под наблюдение, съвместни занимания с връстници, семейни развлечения, туризъм и много други, но винаги съобразени с интересите и особеностите на самото дете.

Има ли златни правила за общуване с тийнейджърите?

Първо и единствено златно правило: винаги и безрезервно обичайте децата си и показвайте любовта си.
Смятам, че това е от най-голямо значение за общуването с детето и за предпазването му от рискове.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!