Важно – още рискови фактори за холестерола, които трябва да знаете!

Защо е важно да знаете кои са рискови фактори за повишаване на холестерола? Не би имало много смисъл да закарате автомобила си на сервиз и да проверите само маслото. Това би било все едно да прецените състоянието на артериите си, разполагайки единствено със стойностите на холестерола.

Част втора

Показателите на холестерола дават добра представа за риска от сърдечносъдови заболявания, но не са достатъчни, за да обхванат пълната картина. Всъщност голям брой хора, страдащи от проблеми със сърцето, имат нормален холестерол. Ето защо е необходимо да сте запознати и с другите фактори и да вземете нужните предпазни мерки.

Учените постоянно се питат какви са причините за сърдечносъдовите заболявания, а отговорите включват хиляди фактори, вариращи от компонентите на кръвта като С-реактивен протеин и интерлевкин-18 до темперамента ви и дори дължината на краката ви.

Понякога ни се струва, че рисковите фактори и предупредителните сигнали за сърдечносъдовите заболявания се множат като плевелите в зеленчукова градина. На практика те са толкова многобройни… Изследване установява, че при под 20% от възрастното население в развита страна не са налице никакви рискови фактори за инфаркт. Ако при вас се наблюдава само един, вероятността за безпокойство е относително ниска (въпреки че очевидно това зависи от характера на фактора). Но ако са повече, тогава положението се усложнява. При този феномен, познат като синергизъм, общият риск е по-голям и много по-опасен, отколкото сумата от отделните му компоненти.

Образуването на плака е процес, който се контролира от най-различни задействащи механизми и високият холестерол е само един от тях. В тази глава се разглеждат още 11 и се описват начини, по които те могат да бъдат „изключени“.

1 Азотен окис

Азотният окис (NО) е отговорен за ерекцията при мъжете (и индиректно за успеха на продукта виагра), но също така играе основна роля в здравето на артериите, а оттам и на сърцето. Това химично съединение се произвежда основно във вътрешния покривен слой на кръвоносните съдове, наречен ендотел. Там то стимулира кръвообращението, предотвратява прикрепянето на мастните натрупвания върху стените на кръвоносните съдове, предпазва съдовите стени от прекалено удебеляване и втвърдяване, а самите артерии — от стесняване.

„Вътрешният покривен слой на кръвоносните съдове е много важен за сърдечносъдовото здраве — споделя д-р Джон Кук, завеждащ кардиологичното отделение в университета „Станфорд“, Калифорния, и един от първите учени, който изтъква ролята на азотния окис. — Когато ендотелът е здрав, той играе ролята на тефлоново покритие и върху него не залепва нищо.“ Когато обаче не е в добро състояние, той прилича повече на залепваща хартия, върху която се прикрепят носените от кръвта частици.

Всички основни виновници за сърдечносъдовите заболявания — наднорменото тегло, липсата на спорт, тютюнопушенето, повишеният холестерол, хипертонията, високите нива на хомоцистин и липопротеин (а) — увреледат ендотела. Така той не е в състояние да произвежда достатъчно азотен окис, което води до допълнителни увреждания, и поставя началото на един омагьосан кръг. „Въпреки това ние можем да възстановим доброто състояние на ендотела и обвивката на кръвоносния съд чрез физически упражнения и правилно хранене“, твърди д-р Кук. От помощ са и някои хранителни добавки като аргинин и медикаментите за лечение на сърдечносъдови заболявания (като аспирин и статини).

Изследвания за азотен окис

Ако лекарите можеха да измерят функционирането на ендотела, или с други думи поведението на кръвоносните съдове, те щяха да имат достатъчно информация за произвеждания азотен окис и на практика за цялостния риск от коронарна болест на сърцето (КБС). От няколко години във Великобритания се използва нов неинвазивен уред, наречен HDI CVProfilor™. Този компактен инструмент може да измерва еластичността на артериите, което е показател за произвежданото количество азотен окис. Понастоящем методът се използва само в учебните болници и в някои многопрофилни заведения, но занапред би могъл да стане част от рутинната практика. В България не е въведен.

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Тя има за цел да подобри цялостното здравословно състояние на сърцето и кръвоносните съдове, а не просто да намали холестерола. Допринася за пълноценното функциониране на ендотела по няколко начина. Първо, в хранителния режим се препоръчват редица продукти, съдържащи аргинин, аминокиселината, от която се произвежда азотният окис. Сред тях са бобът, соята, бадемите, орехите, овесените ядки и тлъстата риба като сьомга, риба тон, сардини и скумрия.

На второ място, програмата ограничава приема на наситени мазнини, което е от особена важност, тъй като функционирането на ендотела силно се влияе от тях. На практика дори само едно богато на наситени мазнини ястие може временно да ограничи наполовина функционирането на ендотела.

На последно място, програмата включва физически упражнения, които играят основна роля за производството на азотен окис и за здравината на ендотела, тъй като увеличеният приток на кръв, който настъпва по време на физическа активност, стимулира ендотела да отделя повече азотен окис. Ако ежедневно спортувате, в дългосрочен план клетките на ендотела не само ще синтезират повече азотен окис, но също така ще произвеждат по-големи количества от ензима, който преобразува аргинина в NО. „Ето защо коронарните артерии на лекоатлетите на дълги разстояния имат двойно по-голям капацитет за разширяване и стесняване, отколкото тези на хора на същата възраст, които водят заседнал начин на живот“, споделя д-р Кук.

2 Възпаления и С-реактивен протеин

Спомняте ли си последния път, когато ожулихте коляното си? Може би още не сте забравили парещото усещане и образувалата се гной. В организма ви е настъпило възпаление. Винаги когато някоя част от тялото бъде наранена, притокът на кръв към нея се увеличава, като белите кръвни телца се насочват бързо към засегнатия участък, подобно на спешните медицински екипи при пътна злополука. Колкото и иронично да звучи, този спасителен процес може също да увреди тъканите.

Възпаленията играят важна роля в развитието на сърдечносъдови заболявания. Когато вътрешният покривен слой на артерията бъде увреден, например при навлизане на

LDL-частици в артериалната стена, към тази зона се насочват множество бели кръвни телца, в резултат на което настъпва възпаление. То допълнително уврежда стените — те стават по-твърди и по-податливи към натрупване на отлагания — и прави вече съществуващата плака по-нестабилна и предразположена към разкъсване. Някои други фактори, увреждащи артериалните стени и задействащи възпалителни процеси, са тютюнопушенето, високото кръвно налягане и дори болестотворните микроорганизми.

Лекарите могат да разберат дали артериите са възпалени чрез изследване на нивото на С-реактивния протеин (CRP), който се произвежда в черния дроб при наличие на възпалителен процес. Ако артериите ви са подложени на атака, стойностите на CRP се повишават.

В изследване, публикувано в края на 2005 г. (в специализираното списание „Атеросклероза“), при което са били наблюдавани на пръв поглед здрави британци, живеещи в Норфолк, с цел да се представи типична група от съвременното население в развита страна, се разкрива, че нивото на CRP е един от най-важните показатели, сочещи за възможна смърт вследствие на коронарна артериална болест (КАБ) и много точен знак, предсказващ бъдещо развитие на КАБ. Тези данни съвпадат със заключенията от осемгодишно проучване в САЩ, при което е било измервано нивото на CRP при 1086 на пръв поглед здрави мъже. Регистрирани били случаи на инфаркт, инсулт и кръвни тромби и се разкрива, че рискът от първо настъпване на инфаркт нараства петкратно, когато едновременно са завишени нивата и на холестерола, и на CRP. При друго проучване от 2002 г. се разкрива, че при жените с високи стойности на С-реактивен протеин вероятността от настъпване на смърт вследствие на инфаркт или инсулт е двойно по-голяма, отколкото при тези с висок холестерол.

Важно е да се отбележи, че всички тези изследвания са били проведени сред здрави хора. В случаите, където причината за възпалението е известна, например ревматоиден артрит или активна инфекция, CRP няма да бъде достоверен показател за риска от сърдечносъдово заболяване. Повишаването на нивото на CRP, което се свързва с коронарната болест, е по-малко, но по-дълготрайно.

С-реактивният протеин може да служи като показател за възпаление на кръвоносните съдове, но също така да взема пряко участие в увреждането на артериите, нарушавайки действието на ензима, регулиращ синтеза на азотния окис. Недостигът на азотен окис прави артериалните стени по-лепкави, като така те привличат повече образуващи плака частици. CRP може да насочва и към съществуването на метаболитен синдром — рисков фактор, разгледан подробно по-късно в тази глава.

Друг маркер на възпалението е вид молекула, наречена интерлевкин-18 (IL-18). При четиригодишно изследване в Германия сред пациенти с коронарна болест на сърцето се разкрива, че при хората с високи нива на тази молекула вероятността от смърт е тройно по-голяма, отколкото при тези с ниски нива. При по-ранни проучвания високите нива на IL-18 се свързват с по-бързо натрупване на плака, която е и по-нестабилна. Това все още са само предварителни резултати, като изследванията за интерлевкин-18 са твърде сложни и не са част от рутинната лекарска практика.

На базата на натрупаните знания за CRP и IL-18 днес лекарите подозират, че възпалителните процеси играят голяма роля за развитието на сърдечносъдови заболявания — до такава степен, че изместват дори високия холестерол като рисков фактор, въпреки че не можете да лекувате едното и да пренебрегвате другото, тъй като те са свързани. LDL-холестеролът увеличава възпаленията, а те на свой ред предизвикват отделяне на свободни радикали, които окисляват LDL-частиците и ускоряват отлагането на плака. Много от факторите, които засилват възпалението, като затлъстяване, диабет и метаболитен синдром, също така повишават стойностите на холестерола.

Изследване на CRP

Препоръчително е пациентите, страдащи от някои видове артрит, възпалителни чревни или автоимунни заболявания, да изследват редовно нивата на С-реактивния протеин, но това няма да е показателно за определяне на риска от сърдечносъдово заболяване. Съществува и по-прецизен вариант на теста, в който понякога се включва и рисков профил за сърдечносъдови заболявания, но при него се отчитат нива, които може да са твърде ниски, за да имат роля при артрита. Не съществуват официални насоки как това изследване трябва да се използва при медицинските прегледи, въпреки неопровержимите доказателства, че хората с повишено ниво на CRP, дори при LDL-холестерол под 4,00 ммол/л, ще имат полза от промяна в начина на живот и прием на статини.

Рискът от инфаркт и инсулт започва да расте при нива на CRP от 0,55 до 0,99 мг/л; при нива над 2,5 мг той нараства двойно или дори четворно. Тези стойности са много по-ниски от онези, които се наблюдават при остро възпаление, когато могат да достигнат до 10 мг/л.

Въпреки че С-реактивният протеин подпомага предсказването на риска от сърдечносъдови заболявания, според лекарите той никога няма да може да се използва самостоятелно, тъй като много често е повишен при хора с други форми на възпаления, като например артрит, при които рискът от коронарна болест на сърцето е нисък.

В момента мащабно проучване, което от средата на 2005 г. набира кандидати за участие от целия свят и ще продължи 4 години, има за цел да установи отговора на един жизненоважен въпрос: дали хората с повишен С-реактивен протеин, но без висок холестерол, биха имали полза от статинова терапия.

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

За щастие повишените нива на С-реактивен протеин предсказват евентуален риск от инфаркт след 6—8 години, което ни дава достатъчно време на разположение за промени в начина на живот и ако е нужно, за прием на подходящи медикаменти. Ако сте пушач, е много важно да откажете цигарите: тютюнопушенето възпалява артериите и се свързва с високи нива на CRP. Лекарят ви може най-добре да ви посъветва какви мерки да пред приемете. С програмата „По-здрави“ можете да намалите нивото на С-реактивния протеин по няколко начина.

Добавки – Рибеното масло намалява възпалителните процеси в целия организъм. Това свойство отчасти може да обясни защо при хората, които приемат таблетки с рибено масло, по-рядко настъпва смърт вследствие на инфаркт, отколкото онези, които не приемат такива.

Аспирин – Ежедневният прием на ниска доза аспирин се предписва при хора, които вече страдат от някаква форма на КБС. В едно от най-важните изследвания от 1998 г. върху CRP и риска от сърдечносъдови заболявания д-р Пол Ридкер от Харвард открива, че мъжете с най-високи нива на CRP имат най-голяма полза от приема на аспирин. Нискодо- зираният аспирин (75 мг на ден) се препоръчва при всички пациенти, страдащи от сърдечносъдово заболяване или при хора над 50-годишна възраст с 20-процентов (или по-голям риск) от развитие на такова в следващите десет години. Попитайте личния си лекар дали това лечение е подходящо за вас.

Намаляване на теглото – Когато д-р Ридкер разглеледа връзката между телесното теглото и CRP, той открива, че колкото повече излишни килограми имате, толкова по-високо е нивото на CRP. Това не е изненада, тъй като мастните клетки са основен източник на интерлевкин-6, протеин, който играе главна роля във възпалителните процеси. По-високите стойности на интерлевкин-6 означават повишен CRP. Нашата програма ще ви помогне да намалите теглото си чрез здравословно хранене и физически упражнения. Физическа активност Публикувано през август 2002 г. изследване разкрива, че колкото повече движение извършват хората, толкова по-ниско е нивото им на CRP. Изследването, в което се оценява здравословното състояние и хранителните навици на около 14 000 души, показва, че само при 8% от активно спортуващите хора се среща повишен CRP в сравнение с 13% при умерено спортуващите и 21 % при водещите заседнал начин на живот. Програмата „По-здрави“ препоръчва умерено физическо натоварване четири или повече пъти седмично.

3 Болестотворни микроорганизми

Тъй като бактериите и вирусите са често срещана причина за възпаления, днес учените търсят връзката между болестотворните микроорганизми и сърдечносъдовите заболявания. Някои видове бактерии и вируси причиняват хронични (продължителни) инфекции от ниска степен. Те включват бактерията helicobacter pylori, която е отговорна за повечето стомашни язви; chlamydia pneumoniae, микроорганизъм, който причинява лека пневмония при млади хора; и дори бактерията streptococcus mutans, която води до поява на кариеси (вж. Още една причина да миете зъбите си) е вирусът, заради който се развива херпес, наречен вирус херпес симплекс тип 1 (HSV-1).

Американско изследване, публикувано през 2000 г., сочи, че при възрастни хора, заразени с вируса HSV-1, съществува двойно по-голям риск от инфаркт или смърт вследствие на сърдечносъдово заболяване, отколкото при онези, които никога не са били носители на вируса. При друго проучване са наблюдавани 572 пациенти със сърдечносъдови заболявания, които са подложени на изследвания. Учените наблюдават пациентите в продължение на 3,2 години и откриват, че смъртността е 3,1 % при хората, дали положителни резултати за изложеност на въздействието на най-малко три инфекциозни агента, 9,8% при тези, изложени на действието на 4 или 5 инфекциозни агента, и 15% при 6 до 8 агента. Най-големият риск от последващо сърдечносъдово заболяване се дължи на излагане на действието на chlamydia pneumoniae, mycoplasma penumoniae (която също така води до пневмония) и helicobacter pylori.

Бактериите и вирусите предизвикват цялостна реакция на имунната система, която може да увреди артериите. Някои обаче могат да нанесат допълнителни поражения. Микроорганизмът cytomegalovirus, който се свързва с КБС, кара клетките на ендотела да произвеждат големи количества от молекулата, която възпрепятства синтеза на азотен окис. Според друго изследване някои бактерии от вида chlamydia pneumoniae се транспортират до сърцето в клетки на имунната система.

Теорията за микроорганизмите получава особена популярност през 2002 г., когато британски лекари от болницата „Сейнт Джордж“ в Лондон публикуват доклад от проведено изследване. В това проучване те предписват антибиотици на пациенти с КБС, които са били с положителни проби за chlamydia pneumoniae. При антибиотичното лечение кръвотокът в основната артерия на ръцете на пациентите се подобрява, а количеството в кръвта на два маркера за проблеми с ендотела спада, което предполага подобрение в състоянието на деликатното вътрешно покритие на артериите и другите кръвоносни съдове. Според резултатите от друго изследване тримесечен антибиотичен курс на лечение води до по-дълъг живот и намалява риска от повторен инфаркт при хора, хоспитализирани заради инфаркт или нестабилна стенокардия.

Учените не могат точно да обяснят защо е възможно антибиотиците да имат ефект. Вероятно те унищожават бактерии, останали след остра инфекция (при аутопсии са разкрити chlamydia pneumoniae, живеещи в стените на коронарните артерии). Друга разглеждана възможност е, че някои антибиотици притежават противовъзпалителни свойства.

Въпреки това не очаквайте кардиолозите да започнат да предписват антибиотици като панацея за сърдечносъдовите заболявания: в целия свят хората са изправени пред сериозна заплаха за здравето поради повишаващата се устойчивост на микроорганизмите, при която дори най-мощните антибиотици вече не са ефикасни. Нужни са много повече изследвания, преди медицинската гилдия да се убеди, че антибиотиците могат да повлияят положително върху КБС и да открие кои от тях имат най-добър ефект. И въпреки данните, които подкрепят теорията за връзка между микроорганизмите и сърдечносъдовите заболявания, при две други мащабни изследвания не е установена никакво съотношение между броя на инфекциите при даден пациент и последвалите пристъпи на инфаркт и инсулт.

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Хранителният режим, включен в програмата, цели подобряване на работата на имунната система, която намалява възпалителните процеси и повишава защитните сили на организма срещу най-често срещаните инфекции.

Отказването от тютюнопушенето също така понижава риска от инфекции. Пушачите са особено податливи на респираторни инфекции. В научно изследване учените разкриват, че настоящите и бившите пушачи с често срещани хронични инфекции като бронхит, язви, инфекции на пикочния тракт и дори заболявания на венците страдат от тройно по-голям риск от ранно развитие на КБС, отколкото хората без такива инфекции. Вдишването на цигарения дим също може да е много вредно, затова насърчавайте любимите си хора да се откажат от този вреден навик заради вас и заради тях самите.

Още една причина да миете зъбите си

Знаете ли, че ако страдате от проблеми с венците, е много по-вероятно да имате повишени нива на С-реактивен протеин и по-висок риск от сърдечносъдови заболявания.

Заболяванията на венците представляват бактериални инфекции, които разрушават венците и костите, придържащи зъбите в устната кухина. Щом това стане, венците се отдръпват от зъбите и образуват „джобове“, които се пълнят със зъбна плака и множество бактерии. Около 15% от възрастните хора между 21- и 50-годишна възраст и 30% от хората над 50-годишна възраст страдат от заболявания на венците. Като цяло изследванията сочат, че при тях рискът от КБС е двойно по-голям, отколкото при онези, които имат здрави венци.

Проблемите могат да предизвикат навлизане на бактериите от устната кухина в кръвта, като така карат черния дроб да произвежда възпалителни протеини като например С-реактивния протеин. Бактериите могат също така да играят пряка роля в увреждането на артериите. Понякога, за да се преборите с намножаването на бактериите в устната кухина, използването на антисептична вода за уста може да е от по-голяма важност, отколкото миенето на зъбите с четка и паста.

Деца с болно сърце – разрешена загадка

Разкриването на връзката между хомо- цистина и сърдечносъдовите заболявания се дължи до голяма степен на озадачаващ случай, публикуван в „Ню Инг- ланд Джърнъл ъф Медисин“ през 1933 г. В болница в Масачузетс е прието осемгодишно момче след четиридневно главоболие, сънливост и повръщане. Три дни по-късно то умира. При аутопсията става ясно, че смъртта му е причинена от втвърдяване на артериите, довело до инсулт – нещо, което лекарите никога не биха заподозрели при дете.

Тридесет и две години по-късно в същата болница е прието деветгодишно момиченце със симптоми на хомоцистинурия, генетично заболяване, открито само няколко години по-рано, при което черният дроб не може да се справи с преработването на хомоцистина – в резултат на това в организма се натрупват необичайно високи нива от тази аминокиселина. Оказало се, че момченцето, починало през 1933 г е неин чичо.

Тези случаи привличат интереса на д-р Килмър Маккъли, по това време патолог в болницата. Той започва да проучва болестта и открива, че при тези деца (и при още един случай с двумесечно бебе) артериите са били удебелени и увредени, въпреки че не е имало натрупване на холестерол.

През 1969 г. Маккъли публикува доклад, в който представя откритието си и предполага наличието на връзка между витамините от групата В, метионина и сърдечносъдовите заболявания. (Хомоцистинът се преобразува в метионин, безвредно вещество, с помощта на витамините от групата В. Когато в организма има недостиг на тези витамини, преобразуването се забавя и нивата на хомоцистина се повишават.)

Едва 30 години по-късно теорията на Маккъли бива широко приета и днес лекарите понякога изследват нивото на хомоцистина при пациенти с високорисков профил.

4 Хомоцистин

Когато през 1969 г. д-р Килмър Маккъли изказва предположението за наличието на връзка между нивото на аминокиселината хомоцистин и сърдечносъдовите заболявания, медицинската общност в началото го игнорира. Но почти четири десетилетия по-късно и след стотици последвали изследвания днес лекарите считат, че наистина съществува връзка между високите нива на хомоцистина и повишения риск от сърдечносъдови заболявания, инсулт и периферна съдова болест (намален приток на кръв към ръцете и краката).

Аминокиселината хомоцистин се синтезира в организма по време на метаболизма на приеманите с храната белтъчини, особено от животински произход. Тогава витамините от групата В, най-вече фолиевата киселина, Вб и В12, разлагат хомоцистина и клетките могат да го използват като източник на енергия.

Но ако този етап на разграждане не настъпи, например ако храната ви е бедна на витамини от групата В, тогава хомоцистинът се натрупва в нездравословни количества, уврежда клетките на ендотела и пречи на производството на азотен окис. Той също така мо же да направи кръвните клетки по-лепкави, като така стимулира образуването на тромби, които на свой ред могат да доведат до инфаркт или инсулт. В проучване, проведено в САЩ сред 386 жени, при тези с най-голямо количество хомоцистин в кръвта съществува двойно по-висок риск от инфаркт, отколкото при участничките с най-малко. Те са и с най-ниски стойности на фолиевата киселина. А според изследване, публикувано през 2002 г., повишеният хомоцистин увеличава петкратно риска от инсулт.

Други проучвания свързват високите нива на хомоцистина с развитието на старческа деменция или болест на Алцхаймер. Оказва се, че при хората с най-високи нива на хомоцистин в началото на наблюдението съществува двоен риск от развитие на деменция в по-късен етап от живота.

Проблемът с хомоцистина е сравнително лесен за разрешаване — трябва просто да се увеличи приемът на витамини от групата В. Когато пациенти, подложени на ангиопластика (процедура за разширяване на запушен кръвоносен съд с помощта на балонен катетър), приемат комбинация от три витамина от групата В, се наблюдава не само понижаване на хомоцистина, но намаляване на случаите на последващи запушвания, което редуцира наполовина броя на повторни ангиопластики. А в известното изследване в Харвард, в което участват медицински сестри, при тези с най-висок прием на фолиева киселина (около 700 мкг на ден) рискът от сърдечносъдови заболявания се понижава почти двойно.

Тютюнопушенето, обездвижването и напредването на възрастта са свързани с повишаване на хомоцистина. Високият холестерол и хипертонията обикновено вървят ръка за ръка с увеличени стойности на хомоцистин. Прекомерният прием на белтъчини с храната може да има същия ефект.

Изследване на хомоцистина

Попитайте лекаря си дали е добре да си направите изследване на хомоцистина; то може да е от полза, ако при вас са налице други рискови фактори за сърдечносъдови заболявания .

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Тя съдържа всички необходими елементи (с акцент върху белтъчините от неживотински произход, изобилие от богати на витамини от групата В зърнени храни, варива и зеленчуци, ежедневен прием на мултивитамини и физически упражнения), за които съществуват данни, че намаляват нивото на хомоцистина. Умерените количества алкохол, включени в програмата, също може да са от полза. При австралийско проучване, проведено сред 350 мъже и жени, страдащи от затлъстяване, се разкрива, че при хората, консумиращи 6 чаши червено вино седмично (по 250 мл), концентрацията на хомоцистин в кръвта е със 17% по-ниска, отколкото при абсолютните въздържатели, и с 13% по-ниска при онези, които са консумирали основно бира или силен алкохол.

Ролята на кафето

При повечето хора кафето допринася незначително за цялостния риск от сърдечносъдови заболявания. Ако обаче сте пристрастени към тази напитка, прочетете следното. Според изследване, публикувано през 2001 г, пиенето на над 4 чаши кафе на ден влияе на нивото на холестерола и хомоцистина. Наблюдавани са 191 души на възраст между 24 и 69 години в добро здраве, непушачи и консумиращи кафе, които са разделени в три групи: без никакъв прием на кафе, от една до три чаши дневно и над четири дневно. При онези, които изцяло спират да приемат кафе, се наблюдава спад в нивото на холестерола и хомоцистина. Според друго изследване при възрастните, пиещи силно кафе, стойностите на хомоцистина се повишават с 18%. Заключението е, че ако имате навика да пиете повече от четири чаши кафе на ден, отказването от този навик може да намали с 10% риска от сърдечносъдови заболявания, дължащи се на висок хомоцистин.

5 Метаболитен синдром и диабет

Малко на брой са заболяванията, чието име звучи толкова загадъчно, колкото състоянието, познато като Синдром X. По-време на революционното изследване във Фрамингам, когато става ясна връзката между високия холестерол и риска от инфаркт, учените забелязват, че при някои хора, въпреки ниския LDL-холестерол, рискът от сърдечносъдови заболявания все пак е висок. При последващи проучвания се определят с точност група фактори, наречени Синдром X: високи нива на инсулин и глюкоза (кръвна захар), повишени стойности на триглицериди, ниска концентрация на HDL-холестерол, малки и плътни LDL-частици (от вида, който най-често се вклинява в артериалните стени и води до образуване на плака), хипертония и наднормено тегло или затлъстяване.

Отличителният признак на наричания вече метаболитен синдром е инсулиновата резистентност, при която организмът е неспособен да използва пълноценно инсулина — хормона, който подпомага навлизането на глюкозата в клетките. За да компенсира това, организмът започва да произвежда повече инсулин, но без полза: в кръвта все още остава твърде много глюкоза. Инсулиновата резистентност обикновено се дължи на комбинация от наследствена предразположеност и наднормено тегло и рядко се среща при слаби хора.

Разрастващата се епидемия от затлъстяване отчасти е причина за все по-големия брой случаи на метаболитен синдром. Факторите, водещи до напълняване — липса на спорт, богата на мазнини и нездравословна храна — също създават благоприятна почва за поява на синдрома.

Други симптоми включват високи нива на фибриноген, протеин, който увеличава риска от образуването на тромби, и повишен PAI-1, протеин, който забавя разрушаването на тромбите. С други думи, ако страдате от метаболитен синдром, се повишава вероятността от образуване на съсиреци при разкъсване на плаката. Друг признак е повишената концентрация на липопротеин (а). А при някои хора, страдащи от метаболитен синдром, също се наблюдава висок LDL-холестерол, което допълнително усложнява ситуацията.

Ролята на метаболитния синдром като рисков фактор за КБС е повече от ясна. В изследване, проведено сред 4483 души, при хората с метаболитен синдром има тройно по-голям риск от сърдечносъдови заболявания и развитие на инсулт или инфаркт, отколкото при останалите. Спореддруго проучване при всяко покачване на инсулина с 30% рискът от сърдечносъдови болести нараства със 70% в период от пет години.

Диабет и сърдечносъдови заболявания

От 5 до 10% от хората с метаболитен синдром развиват диабет тип 2 и този процент нараства заедно с увеличаването на затлъстяването. Диабетът значително повишава риска от сърдечносъдови заболявания — около 80% от диабетиците умират от КБС. Той също така може да причини дисбаланс между HDL- и LDL-холестерола. И както и при хората с метаболитен синдром, при диабетиците LDL-частиците обикновено са по-малки и по- плътни, което води до образуването на повече плака. Ситуацията се усложнява допълнително от глюкозата (кръвната захар), която се прилепва към липопротеините, и покритите със захар LDL-частици остават в кръвта по-дълго, отколкото останалите, което увеличава вероятността от окисляване.

Глюкозата също така се свързва с протеините на повърхността на ендотелните клетки и уврежда артериалните стени. Тази атака срещу кръвоносните съдове е един от факторите, който води до влошаване на зрението и увреждане на бъбреците при диабетиците, като вероятно същите процеси действат и при коронарната болест на сърцето. Но тъй като кръвоносните съдове към очите и бъбреците са по-малки и крехки, отколкото тези към сърцето, смущенията се проявяват много по-рано.

Изследвания за метаболитен синдром

Наличието на метаболитен синдром не може да се установи само чрез едно изследване, но ако при вас са налице три или повече от следните фактори, вероятно вече сте болни:

Вие страдате от диабет, ако глюкозата в кръвта ви на гладно е 7,0 ммол/л или повече. Нормалните показатели на гладно са между 4,5 и 6,5 ммол/л.

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Ключът към преобръщане хода на метаболитния синдром е да се приведат обратно в нормални граници нуждите на организма от инсулин. Един от най-добрите начини за това е свалянето на килограми. Това прави клетките по-чувствителни към инсулина и така те се нуждаят от по-малки количества. Намаляването на теглото със 7% понижава риска от развитие на диабет тип 2 с 50%.

Ако сте с наднормено тегло, със сигурност ще свалите килограми с нашата програма, тъй като ще бъдете физически активни и ще се храните по-здравословно. Програмата ще ви помогне също да се преборите с инсулиновата резистентност директно, като се съсредоточите върху богати на влакнини сложни въглехидрати, които спомагат за намаляване количеството на инсулина, от който се нуждае организмът. Това е така, тъй като разтворимите влакнини, съдържащи се в зърнените храни, боба, лещата и някои плодове и зеленчуци, забавят абсорбирането на глюкозата в кръвта след хранене, при което се намалява както кръвната захар, така и нуждите от инсулин.

6 Високо кръвно налягане

Кръвното налягане представлява налягането, което кръвта упражнява върху стените на артериите. Колкото по-силно е то, толкова по-вероятно е артериалните стени да бъдат увредени. Обикновено високото кръвно налягане протича без симптоми, затова редовно то измерване е изключително важно.

Неконтролираното високо кръвно налягане прави артериалните стени нееластични, а това им състояние привлича като магнит белите кръвни телца, холестерола и други съставки на кръвта, които се натрупват и образуват плака. Не е трудно да си представим до какви поражения може да доведе то, ако пациентът вече има образувана плака: преминаващата с голяма сила кръв лесно може да откъсне защитното „капаче“ върху част от плаката и така да създаде необходимите условия за инфаркт.

Изследване на кръвното налягане

То има променливи стойности; при събуждане сутрин обикновено е по-високо, а вечер спада. Влияе се от множество фактори като например храната, която сте консумирали през деня, или дали сте били подложени на стрес. Поради тази причина лекарят трудно ще ви постави диагноза хипертония, преди да ви е прегледал поне три отделни пъти.

Следват данни за кръвно налягане (mmHg) и оценка:

130/80 – целева стойност за пациенти с диабет, бъбречни заболявания или установена КБС

под 140/85 – нормално

над 140/90 – високо

160/100 – много високо, трябва да се лекува незабавно

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Тя ще подобри кръвното ви налягане чрез цял арсенал от средства. Според изследванията хранителният режим, богат на зърнени храни, плодове, зеленчуци и нискомаслени млечни продукти — какъвто е режимът в програмата — може да понижи кръвното налягане с 10%, а когато се комбинира с ограничаване на готварската сол (натрия) — с повече от 15%. За овладяване на кръвното налягане помагат също физическата активност, намаляването на теглото и стреса. Всъщност според данни от изследвания медитацията може да има също толкова добър ефект при хипертония, колкото и медикаментите.

Програмата препоръчва отказване от тютюнопушенето, което от своя страна ще понижи кръвното налягане. Съдържащият се в само една цигара никотин е достатъчно мощен, за да повиши кръвното налягане над нормалното, като понякога този ефект отминава едва след един час.

7 Депресия

Все повече доказателства сочат, че при хората, страдащи от депресия, рискът от развитие на сърдечносъдово заболяване е по-висок. При проучване, проведено сред 3000 мъже и 5000 жени, при мъжете с депресия се наблюдава 70% по-висок риск от КБС, отколкото при останалите. При жените с депресия този риск е само с 12% по-висок, но при онези с тежка депресия е със 78% по-висок, отколкото при останалите. При изследване от 1998 г. се разкрива, че при жените, страдащи от депресия, рискът от смъртност вследствие на сърдечни заболявания е също толкова висок, колкото при тези, които пушат или имат високо кръвно налягане.

Тази взаимовръзка действа и в обратна посока. Един на всеки двадесет души страда от някаква форма на депресивно разстройство в определен етап от живота си. Но цифрата скача до почти един на всеки трима възрастни сред хората, които са прекарали инфаркт или вид сърдечна операция.

Колкото по-тежка е депресията, толкова по-опасна е тя за здравето. Но според някои изследвания дори леките форми, като например усещането за безнадеждност в продължение на години, могат да доведат до увреждане на сърцето. Според други изследвания депресията може да повлияе на ефективността на предписваните за кардиологични проблеми медикаменти.

Съществуват множество теории за връзката между депресията и проблемите със сърцето. Според една от тях хората, страдащи от депресия, обикновено не се грижат добре за себе си. При тях има по-голяма вероятност да се хранят с богата на мазнини висококалорична храна с цел „успокоение“, да се движат по- малко и да пушат повече. Но освен начина на живот възможно е и да съществува физиологична връзка между депресията и сърдечносъдовите заболявания. При скорошно проучване в Европа, проведено сред 3000 мъже и продължило над 7,5 години, се разкри ва, че високата концентрация на С-реактивен протеин в комбинация с депресия е много силен знак за бъдеща коронарна болест на сърцето. При други изследвания се забелязва, че хората с тежка депресия обикновено имат недостиг на омега-3 мастни киселини. Страдащите от депресия често са с хронично повишени нива на хормоните на стреса като кортизол. Тези хормони държат тялото в готовност за действие, като повишават кръвното налягане и предизвикват учестен пулс, а това допълнително засилва напрежението върху коронарните артерии и пречи на естествените механизми на организма за самолечение.

Като цяло около 3—4% от мъжете и 7—8% от жените в Европа страдат от умерена до тежка форма на депресия в даден момент от живота си. Въпреки че наличните методи за терапия могат да облекчат симптомите в повече от 70% от случаите, според статистиката не всички болни се повлияват от лекарската намеса.

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Един от основните елементи на програмата са редовните умерени физически упражнения. Според скорошно проучване в САЩ заниманията със спорт по половин час дневно три пъти седмично са също толкова ефикасни при лечение на депресия, колкото и лекарствата и почти също толкова благотворни, колкото комбинацията между спорт и медикаменти. В програмата ще консумирате много омега-3 мастни киселини (от храната и добавките с рибено масло) и витамини от групата В, които са полезни за предотвратяване на депресии. Освен това програмата може да помогне при една от разновидностите на депресията, наречена сезонно емоционално разстройство (зимна депресия), която често се появява през тъмните зимни месеци. Увеличеният синтез на серотонин, химично вещество в мозъка, свързано с настроението, облекчава сезонното емоционално разстройство. Сложните въглехидрати, които се препоръчват, повишават нивата на серотонина, увеличавайки количеството триптофан, което стига до мозъка. Аминокиселината триптофан е предвестник на серотонина.

Диагностициране на депресията

Необходимо е да посетите лекар, ако се чувствате потиснати през повечето време

(повече от две седмици) или ако изпитвате един или няколко от следните симптоми:

• отчаяние постоянно чувство на тъга, празнота, безполезност; плач; неуместно чувство за вина; повтарящи се мисли за самоубийство или смърт
• апатия загуба на интерес към различни дейности, включително към секса
• затруднена концентрация трудно вземане на решения, безпокойство
• умора загуба на енергия, постоянна отпадналост
• ниска самооценка недобро мнение за себе си, погрешно насочено чувство за вина
• проблеми със съня и храненето промени в теглото или апетита, промени в навиците за сън или ранно събуждане сутрин

8 Пикочна киселина

Вероятно сте чували за заболяването подагра — болезнено състояния на ставите, причинено от натрупването на пикочна киселина, отпадъчен продукт от храносмилателния процес. Днес учените подозират, че високото ниво на пикочна киселина може да е признак и за сърдечносъдови заболявания. Това обаче все още не е доказано, тъй като са получени противоречиви резултати при две отделни мащабни изследвания.

През 1999 г. учени оценяват данните от изследване сред 6700 души и стигат до заключението, че пикочната киселина не е свързана с развитието на КБС или със смъртността, дължаща се на КБС. Те предполагат, че откриваната в миналото взаимовръзка вероятно се дължи на съотношението между големите количества пикочна киселина и други рискови фактори, особено наднорменото тегло. Но проведено след една година изследване сред 6000 души показва обратното: при жените с висока концентрация на пикочна киселина има тройно по-висок риск от смъртност поради сърдечносъдово заболяване, отколкото при жените с ниска концентрация, а при мъжете с високи стойности рискът от смъртност поради сърдечносъдово заболяване е с 1,7 пъти по-висок, отколкото при останалите. При скорошни проучвания, проведени във Финландия и Англия, също не е постигнато единомислие относно ролята на пикочната киселина, но въпреки тези противоречия учените със сигурност знаят, че инсулиновата резистентност, друг рисков фактор за КБС, често води до висока концентрация на пикочна киселина.

И двете състояния са свързани с наднорменото тегло.

Изследвания за пикочна киселина

Нормалната концентрация варира леко според лабораторията и използвания метод за отчитане. Предлагаме някои общи насоки.

Пол    Нормална концентрация на пикочна киселина

мъже  420 ммол/л

жени  360 ммол/л

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Високата концентрация на пикочна киселина се свързва с повишения прием на месо, захар и нишестени храни, които в нашия режим са ограничени. Също така, ако имате излишни килограми, тази програма ще ви помогне да промените ежедневието си така, че да постигнете по-здравословно тегло според спецификата на вашето тяло.

9 Хипотиреоидизъм

Обикновено високият холестерол се свързва с начина на живот, наследствена предразположеност или комбинация от двете. Съществуват обаче и други причини, като например състоянието хипотиреоидизъм, медицинското наименование за понижена функция на щитовидната жлеза (тиреоидна недостатъчност).

Според най-новите изследвания дори при слабо понижаване на функцията на щитовидната жлеза, недостатъчно сериозно, за да се нарече хипотиреоидизъм, съществува силен риск от сърдечносъдово заболяване. Това състояние е познато като субклиничен хипотиреоидизъм.

В периода между 1990 и 1993 г. холандски учени изследват множество жени, за да установят дали при тях има запушвания в аортата (големия кръвоносен съд, свързващ сърцето с останалата част от тялото) или данни за претърпян в миналото инфаркт. В същото време те събират информация от кръвни изследвания за функционирането на щитовидната жлеза. Резултатите показват, че 11 % от жените имат субклиничен хипотиреоидизъм в началото на изследването и при тях рискът от поява на запушвания в аортата е двойно по-висок, отколкото при останалите. Отчита се също и двойно по-голяма вероятност от вече прекаран в миналото инфаркт.

Взаимовръзката се дължи най-често на ролята, която щитовидната жлеза играе в контролирането на метаболизма. Ако жлезата не произвежда достатъчно тиреоидни хормони, метаболизмът може да се забави, като така се намалява способността на организма да прочисти кръвта от холестерола.

Когато метаболизмът е бавен, холестеролът прекарва по-продължително време в кръвта и има по-голяма вероятност да се окисли и да увреди артериите. Възможно е да има връзка и между намалената функция на щитовидната жлеза и концентрацията на хомоцистин; в най-новите изследвания при хората, страдащи от хипотиреоидизъм, се наблюдават и повишени нива на хомоцистин.

Докато хипотиреоидизмът има достатъчно ясно изразени симптоми — покачване на теглото, лесна уморяемост, депресия, косопад, мускулни и ставни болки, то субклиничният хипотиреоидизъм се диагностицира по-трудно. Рядко се изразява в очевидни симптоми и лекарят може да не го открие, тъй като резултатите от изследванията често са в нормални граници.

Изследване на щитовидната жлеза

Изследванията за заболявания на щитовидната жлеза измерват концентрацията в кръвта на тиреоидостимулиращия хормон (TSH), който се произвежда в хипофизната жлеза. Хормонът TSH регулира количеството тиреоидни хормони, които се синтезират и отделят от щитовидната жлеза. Хипофизата отговаря за тази система, ето защо когато нивата на хормона TSH са нормални, хипофизата е „доволна“ от функцията на щитовидната жлеза. Правят се и други изследвания, наречени Т4 и ТЗ, при които се измерва концентрацията на самите хормони. Ако имате повишени нива на TSH, лекарят вероятно ще назначи изследвания на нивата на тироксина (Т4) и трийодтиронина (ТЗ). Въпреки че съществуват някои противоречия какви точно са нормалните граници на хормона TSH и какво е субклиничен хипотиреоидизъм (или т. нар. леко нарушена функция на щитовидната жлеза), обикновено допълнителни изследвания се правят при TSH над 5 при нормален свободен тироксин (Т4) и трийодтиронин (ТЗ). За хипотиреоидизъм се считат нива на TSH хормона над 5, съчетани с нисък свободен тироксин (Т4). Въпреки това при около 10% от жените и около 5% от мъжете на възраст над 60 години се среща субклиничен хипотиреоидизъм.

Какво можете да направите

Преди да ви предпише понижаващ холестерола медикамент, лекарят ви може да провери дали попадате в рискова група за проблеми с щитовидната жлеза. Когато това е така или сте на границата на нормата, по-нататъшното лечение ще има минимален ефект върху количеството на холестерола. Препоръчителното лечение, дори при субклиничен хипотиреоидизъм, е синтетичният щитовиден хормон левотироксин, познат и под търговското наименование ел-тироксин.

При някои по-сериозни случаи на хипотиреоидизъм връщането на количеството на хормона TSH в оптимални граници може да доведе до значително намаляване в концентрацията на холестерола (вероятно до 20—30%). Съществуват доказателства, че настъпването на „мускулна чувствителност“ като страничен ефект при лечение на високия холестерол със статини (вж. Осма глава) е по-вероятно при хората, които имат някаква форма на тиреоидна недостатъчност, ето защо при положителни резултати от това изследване може да са необходими и допълнителни тестове.

10 Излишък на желязо

Съществуват доказателства, че високата концентрация на желязо в кръвта може да даде обяснение за някои аномалии при сърдечносъдовите заболявания. Например при мъжете, които редовно даряват кръв (а следователно и желязо), рискът от сърдечносъдови болести е по-нисък, както и при жените във фертилна възраст, които редовно губят кръв (следователно желязо) по време на месечния си цикъл. Повишеното количество желязо в организма се свързва с наследственото заболяване хемохроматоза.

Един на всеки 10 човека е носител на гена на това заболяване, а 1 на всеки 250—300 го проявява. Подобно състояние може да се причини и при прием на желязосъдържащи таблетки в продължение на повече от 10 години или при прекалено много кръвопреливания. Хората със заболяване на черния дроб също са застрашени от повишени нива на желязо. Обикновено няма почти никакви симптоми. Това е сериозен проблем, тъй като хемохроматозата причинява сериозно намаляване на количеството на глутатион, един от най-важните антиоксиданти. Антиоксидантите като глутатиона помагат за предотвратяване на окисляването, или „ръждясването“, на LDL-холестерола, което го прави по-лепкав и активизира процеса на образуване на плака. Няколко изследвания показват, че излишъкът от желязо е особено вреден за сърцето, ако имате и повишен LDL-холестерол. Това изглежда много логично, тъй като колкото по-висок е LDL-холестеролът, толкова по-голямо количество от него може да се окисли. Според едно проучване при всяко повишаване на желязото в кръвта с 1 % рискът от сърдечносъдови заболявания се увеличава с 4%.

Високото съдържание на желязо може да се отрази на риска от сърдечносъдови заболявания и по други начини. В изследване, проведено в Япония през 1999 г., учените разкриват, че повишеното количество на желязо увеличава концентрацията в организма на химично вещество, което е маркер за окисляване и нарушена ендотелна функция. Възможно е желязото да влияе на ендотелната функция, като възпрепятства синтеза на азотен окис. Когато концентрацията на желязо при пациентите намалее, функцията на ендотела им се подобрява.

Все още няма единомислие относно връзката между желязото и сърдечносъдовите заболявания. Публикувано през 2000 г. изследване не открива никаква закономерност между повишената концентрация на желязо и смъртността от КБС.

На лотариен принцип

Програмата „По-здрави“ ще ви помогне да се справите с повечето рискови фактори, разгледани в тази глава. Въпреки че не можете да промените тези, описани по-долу, не забравяйте, че може значително да намалите цялостния риск от КБС.

Дължина на краката

При британско изследване сред 2512 мъже на възраст между 45 и 59 години се установява, че при тези, чиито крака са най-къси, се наблюдават повече случаи на инфаркт и стенокардия, отколкото при мъжете с по-дълги крака. Учени в Уелс наблюдават мъжете в продължение на 15 години, за да оценят риска от развитие на сърдечносъдови заболявания и откриват, че мъжете с по-къси крака, дори когато не са с нисък ръст, имат по-висока концентрация на фибриноген и холестерол и при тях инсулиновата резистентност е по-често срещана. Специалистите подозират, че за здравето на сърцето играят роля също хранителните навици и местоживеенето през детството, които се отразяват на скоростта на растежа и дължината на краката.

Оплешивяване

Когато учени в САЩ правят сравнение между механизмите на оплешивяване и случаите на КБС сред 22 071 лекари мъже, те откриват, че колкото по-плешив е някой мъж (особено при оплешивяване на върха на главата), толкова по-висок е рискът от КБС.

Гънки в меката част на ухото

Над 30 изследвания от последните 30 години предполагат, че съществува увеличен риск от сърдечносъдови заболявания сред някои групи хора (не се среща при азиатската раса или при хора с наследствени заболявания), които имат гънки в меката част на ухото. При проучване в продължение на 10 години са наблюдавани 264 пациенти от кардиологично отделение или от лаборатория по катетеризация, учените откриват, че пациентите с нагъната месеста част на едното ухо имат повишен риск от кардиологично заболяване, а когато се среща и при двете уши, рискът е още по-голям.

При случаите на оплешивяване и гънки в меката част на ухото връзката със сърдечносъдовите заболявания вероятно е генетична. С други думи гените за оплешивяване и гънки в меката част на ухото също могат да играят роля в развитието на КБС.

Какво можете да направите

Ако в семейството ви има случаи на хемохроматоза, необходимо е редовно да следите концентрацията на желязо в организма. Днес вече съществува генетичен тест за хемохроматоза. Ако страдате от излишък на желязо, не приемайте никакви желязосъдържащи добавки, което включва и мултивитамините с желязо. Ограничете консумацията на червено месо и избягвайте употребата на алкохол. Прекомерното количество желязо в комбинация с алкохол може да доведе до увреждане на черния дроб или до влошаване на вече съществуващо заболяване.

11 Фибриноген

Фибриногенът, познат също като Фактор 1, е протеин, който помага на кръвта да се съсирва (представете си нишките (фибрите) в парче плат, които попиват течност). Това е много полезна функция, освен ако количеството му не нарасне прекомерно, както често се случва. Фибриногенът играе роля в развитието на КБС, правейки кръвта гъста и лепкава. От началото на 80-те години на миналия век, когато д-р Том Мийд заедно със свои колеги за пръв път демонстрира съществуването на самостоятелна, положителна връзка между фибриногена и КБС, обикновено се приема, че при хората с най-високо количество фибриноген има тройно по-висок риск от КБС, отколкото при тези с най-ниско.

Както при повечето кардиологични рискови фактори, въздействието на фибриногена зависи от придружаващите го състояния. С други думи този маркер може да не означава нищо, ако не е съпътстван от други рискови фактори, които да ви направят податливи към образуване на плака; чак тогава концентрацията на фибриноген започва да играе роля.

Изследване на фибриногена

Референтните стойности, които предоставят приблизителни насоки дали дадени резултати могат да се считат извън нормата и следователно е необходимо по-подробно изследване, са между 1,7—4,5 г/л.

Как може да ви помогне програмата „По-здрави“

Високият холестерол, тютюнопушенето, липсата на спорт и неправилното хранене — всички тези фактори карат организма да произвежда повече фибриноген. Програмата ще ви помогне да се преборите с тях. Също така ще ви предпази по още един много важен начин, като ви научи как да релаксирате.

Поради все още неясни причини концентрацията на фибриноген е свързана със стреса. Хората със стресови професии и с по-ниско социално-икономическо положение обикновено имат по-високи нива на фибриноген. Холандско изследване, публикувано през 2002 г., открива, че психичното състояние, познато като жизнена умора (състояние на изключително силна умора, раздразнителност и чувство за безнадеждност), се свързва с повишени нива на фибриногена. То се свързва също с понижена фибринолиза рано сутрин, а именно процеса, при който се разпадат тромбите в кръвта.

Доказано е, че омега-3 мастните киселини намаляват количеството на фибриногена, а нашата програма включва много риба и добавки с рибено масло. Умерената консумация на алкохол също може да намали концентрацията на фибриноген с до 20%.

И още рискови фактори

Други предпоставки, или по-точно казано, маркери също могат да бъдат свързани с риска от КБС, въпреки че до момента няма достатъчно доказателства за тяхната роля като независимо действащи рискови фактори, каквито са вече описаните.

Недостиг на магнезий При изследване в САЩ върху хранителните навици и причините за смъртност сред 13 000 мъже и жени се разкрива, че при хората с най-високата концентрация на магнезий рискът от смъртност поради проблеми със сърцето е с 31 % по-малък. Магнезият играе основна роля в поддържане на правилен сърдечен ритъм, ето защо това откритие не е изненадващо.

Препоръчваното количество е 300 мг дневно за мъжете и 270 мг — за жените. Докато голяма част от нас се стремят да си доставят достатъчно количество калций, повечето не знаят, че е също толкова важно да се поддържа правилното съотношение между калция и магнезия в организма, в най-добрия случай 2:1. Високият процент на сърдечносъдови заболявания сред мъжете на средна възраст във Финландия се отдава отчасти на съотношението между калция и магнезия в хранителния им режим, което е 4:1. За съпоставка, съотношението между калция и магнезия при здрави столетници в Италия предполага, че високата консумация на магнезий може дори да увеличи продължителността на живота. Висока концентрация на оксиданти В момента съществуват начини за измерване на относителната концентрация в кръвта на оксиданти (окисляващи вещества), като например свободни радикали. Те могат да увредят вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, да попречат на синтеза на азотен окис и да правят LDL-холестерола по-прилепчив към артериалните стени. Относително изобилие от оксиданти е познато като висок оксидантен товар, докато при хората, които водят здравословен начин на живот и консумират много богати на антиоксиданти плодове и зеленчуци, този товар е нисък.

Дебелина на сънните артерии Според статия в списанието „Бритиш Медикал Джърнъл“ дебелината на стените на сънните артерии (артериите от двете страни на шията ви) понякога може да подсказва каква е степента на атеросклероза, от която страдате, и какъв е рискът от инфаркт и инсулт. Това е много леснодостъпен участък, на който може да се използва ултразвук за измерване на атеросклерозата. Откриването й на едно място в тялото обикновено означава, че тя съществува и на други.

Продължение – В сътрудничество с лекаря, трета част

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!