Пълна загуба на обонянието – журналист разказва как това е променило живота му!

Журналистът Мик О’Хеър обича вкусната храна и качествените вина и не е от хората, които биха се отказали от удоволствията си без борба. Но преди десетина години бил лишен от избор. Лютивото къри, което хапвал по време телевизионно предаване на Световното първенство по футбол, било напълно безвкусно.

Мик бил претърпял тежка настинка с възпалено гърло и запушен нос през изминалата седмица, затова не било учудващо, че сетивата му не били остри както обикновено. Въпреки това липсата, която изпитвал, била различна.

„Когато погледнеш празен хладилник, все пак виждаш уреда, въпреки че в него няма нищо. Това беше като живот с липсващ хладилник. Пълно отсъствие на каквото и да било, дори на неприятната миризма на сгъстен секрет.“

Любопитството го накарало да изпита сетивата си докрай в опит да долови нещо, дори лоша миризма, която да възпламени наново възприятията му за ароматите и вкусовете, които толкова му липсвали.

„Прекарах следващата седмица в помирисване на всичко – от билки до кучешки изпражнения, но напразно – споделя той. – Беше ужасяващо.“

Мик се усъмнил, че има сериозна нередност и се притеснил за ефекта й върху нещата от живота, които ценял.

„Със съпругата ми сме запалени кулинари, а бях и член на Националния клуб за автентично светло пиво. Изведнъж всичко изгуби смисъла си.“

Мик чакал. Настинката му се преминала, но усещането за вкус и мирис не се завърнали. Посетил личния си лекар, но заместващата го колежка не му помогнала.

„За да бъда честен, по-скоро се дължеше на липсата на изследвания по въпроса в медицината като цяло. Присъдата беше „Нелечимо е“ и тя просто я повтаряше. Съчувстваше ми, но ми каза да си вървя и да го приема.

Настоях за направление за УНГ. Специалистът погледна в носа ми и ме накара да помириша шишенца с миризми, които не можах да усетя. Даде ми спрей, който не подейства и ми каза да се примиря със състоянието с аргумента, че той имал 2-3 подобни случая всяка година.“

ТЪРСЕНЕТО ЗАПОЧВА

Мик не бил готов да приеме този вариант. Той се запознал с медицинските термини – аугезия (загубата на вкус и обоняние) и аносмия (загубата на обоняние) – и започнал да търси информация в интернет. Открил как вкусът и обонянието работят заедно, за да се наслаждаваме на храната. И собственият му опит откроил разликата между вкус и аромат. След няколко месеца той постепенно започнал да различава горчивите вкусове като зелен пипер и сладостта на шоколада.

„Но беше мъчително – спомня си той, – можех да усещам само тези основни вкусове. Ароматът и цялостният вкус на храната липсваха напълно.“

Прогнозата не била добра. Медицинското мнение било, че вирусът може да е причинил необратима вреда на обонятелните рецептори. Собственото му проучване потвърдило убеждението на специалистите, че когато увреждането е прекалено сериозно, няма ефикасно лечение.

ЕЖЕДНЕВНА БОРБА

Храненето било изпитание – „Знаех какво пропускам – но и отегчителна необходимост: – Неизбежно е, защото ако не се храниш, умираш.“

Досега той имал редки моменти на възвръщане на обонянието, но миризмите били изменени.

„Виното миришеше и имаше вкус на керосин и други неща – от автомобилни газове до парфюм. На всичкото отгоре започнах и да усещам вкус на хлор в устата си“, казва Мик.

Това, което го притеснявало допълнително била неспособността на приятелите му да разберат през какво преминава.

„Едно от първите неща, които ми каза един човек с проблем като моя, беше че за разлика от споменаването на всеки друг недъг, хората обикновено си мислят, че се шегуваш, когато им споделиш за този. Но това не е смешно, ужасно е. Един ден психическото напрежение изби в емоционален срив – плаках на пода в служебната тоалетна. Толкова бях потиснат от това, което ми се случваше.“

ПОЛЪХЪТ НА НАДЕЖДАТА

Важното е, че Мик не се предал. Когато чрез един интернет форум среща човек с подобен проблем, който се възстановявал от аносмия, той го помолил за повече информация и така научил за Клиниката за вкус и обоняние във Вашингтон, САЩ, оглавявана от д-р Робърт Хенкин – когнитивен невролог.

Мик посетил клиниката през май 1999 г., 11 месеца след вирусната атака. Както и останалите специалисти, д-р Хенкин заключил, че вирусната инфекция е причинила загубата на усещане и измененото осезание за миризмите. Но за радост на Мик това не било краят.

В продължение на 20 години д-р Хенкин изследвал защо когато обонятелната повърхност на носа – обонятелния епител – е увредена, някои пациенти спонтанно възстановяват способността си да усещат аромати, а други – не. Той все повече се убеждавал, че отговорът е свързан с вещество, съдържащо се в носния секрет – фактор на растежа, наречен цикличен аденозин монофосфат (ЦАМФ). Той явно бил разковничето за регенерацията на епитела и милионите обонятелни рецепторни клетки. Но един достатъчно сериозен вирус би могъл да унищожи клетките, които произвеждат ЦАМФ.

„Колкото по-сериозна е загубата на обоняние, толкова по-ниско е съдържанието на ЦАМФ в секрета“, обяснява Мик.

ОПИТНО ЗАЙЧЕ ДОБРОВОЛЕЦ

Впоследствие д-р Хенкин открил, че вече съществуващото лекарство теофилин (понякога се използва при астма за освобождаване на дихателните пътища) повишава нивата на ЦАМФ. Той го изпробвал върху пациенти, които имали ниски стойности и не се повлиявали от други лечения. Когато Мик посетил клиниката, д-р Хенкин бил публикувал само едно малко клинично изследване, при което трима от всеки четирима пациенти показали подобрение. Това било далеч от окончателно заключение, но Мик се чувствал достатъчно сигурен, за да продължи напред.

„Тъй като не можех да прекарам остатъка от живота в аносмия и съмнения „какво щеше да стане, ако…?“, просто нямах друг избор“, обяснява той.

Д-р Хенкин го лекувал с теофилин на таблетки, първоначално в ниски дози (200 мг), които постепенно били увеличени на 600 мг дневно. Мик останал в клиниката една седмица, след което се прибрал вкъщи и продължил да приема медикамента. От клиниката следели лечението и реакцията на организма му.

„Първоначално напредъкът беше бавен. До няколко месеца започнаха да се възвръщат частични миризми – споделя Мик. – Една ранна утрин усетих аромата на кафе на работа. Това беше началото – моментът, в който мога да кажа, че започна лечението ми. Оттам насетне последваха парфюм, асфалт, автомобилни газове, топъл хляб… Ставаше бавно, но беше началото.“

След 18 месеца обонянието и вкуса на Мик изглеждали почти нормални и д-р Хенкин намалил дозата на теофилина. Мик не се е връщал в клиниката от две години. Сега приема 150 мг теофилин на всеки два дни – като превантивна мярка.

„Някои хора губят вкуса и обонянието си, ако го спрат. Други – не. Ще вземам таблетките, докато с д-р Хенкин не преценим, че мога да ги спра. Изглежда, действат и не усещам странични ефекти.“

Мик знае, че е невероятен късметлия. Теофилинът може и да не действа при всекиго и все още да не е официално признат, въпреки че все по-голям брой специалисти се съгласяват, че вирусната аносмия е свързана с регенерацията на обонятелния епител, както твърди д-р Хенкин.

А какво означава това „чудотворно“ лечение за Мик? „Всичко! – възкликва той. – Животът ми отново е пълноцветен. Наслаждавам се на всяка хапка, всеки нюанс. В много отношения преживяното ме накара да оценявам живота повече от когато и да било.“

В търсене на лек

Доктор Робърт Хенкин прави смело твърдение относно уврежданията на вкуса и обонянието. Докато повечето лекари казват, че почти няма какво да се направи и трябва да се свикне със загубата, той твърди, че „по-голямата част от пациентите могат да бъдат успешно лекувани“ – въпреки че процесът не зависи от причината за увреждането.

В частната клиника за вкуса и обонянието, която той отваря през 1986 г. във Вашингтон, САЩ, наблюдават пълно възстановяване и значително подобрение при над 75% от случаите. Пациентите преминават през множество изследвания. Някои се ръководят от специалист УНГ при пациенти, които са загубили вкуса и обонянието си. Други, които изследват слюнката и назалния секрет, са резултат от 30-годишните проучвания на д-р Хенкин.

Неговият труд предполага, че в слюнката има специални белтъчини, които действат като факторите на растежа и са много важни за развитието и израстването на вкусовите луковици. Счита се, че металите мед и цинк също имат съществена роля. Ако факторите на растежа не са налични, вкусовите луковици дегенерират. Д-р Хенкин обяснява, че назалният секрет съдържа фактори на растежа, подобни на тези, които стоят и зад обонятелните клетки на епитела. Тези предпоставки, от своя страна, се влияят не само от медта и цинка, но и от калция и магнезия. Поради тази причина клиничните резултати от тестовете на слюнката и назалния секрет са изключително важни индикатори за причините и лечението на проблема. Това накарало д-р Хенкин да предпише теофилин на Мик 0’Хеър – той чувствал, че това ще повиши ниските нива на ЦАМФ (това е факторът на растежа, който Хенкин счита за ключов за регенерацията на обонятелния епител и милионите му рецепторни клетки). Клиниката използва и други медикаменти за стимулиране фактора на растежа, както и на функциите на гените и нервните окончания.

СКЕПТИЦИТЕ

Значи ли това, че теофилинът е лечение за всеки, който страда от загуба на обонянието вследствие на вирусна инфекция? Проф. Тим Джейкъб, специалист по обонянието от университета в Кардиф, призовава за благоразумие.

„Не са правени контролни тестове, които да доказват ефективността на теофилина – казва той. – Д-р Хенкин е наблюдавал ефекта от теофилина при неконтролирани изследвания, от които не биха могли да се изведат окончателни, следствени заключения.“

През април 2008 г. д-р Хенкин представя първото официално изследване на лечението с теофилин на Двадесет и първата годишна среща на Американската общност на психолозите. Това е позитивна демонстрация на ефикасността на лекарството, въпреки че проучването не било рецензирано от колегите му. Проф. Джейкъб остава скептик и посочва, че при вирусната аносмия „възстановяването става естествено и спонтанно при една трета от всички засегнати“.

Освен това е важно да отбележим, че не всички пациенти със загуба на обонянието проявяват явни биохимични отклонения. Вашингтон е далече, а лечението – скъпо. Но несъмнено клиниката предлага надежда за пациентите с аносмия, на които тя доскоро е била отказвана, а за човек като Мик 0’Хеър това е несравнимо по-добър вариант от живота без вкус и аромат.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!