Това е писмо, което получих от един учител в Кана­да:

„След като майка ми и баща ми заминаха за Европа, аз поех магазина за здравословни храни, който те има­ха в родния ми град Камлупс, Канада.

По това време пощите стачкуваха и комуникацията помежду им беше затруднена. Десет дни преди да се върнат, получих телеграма, в която пишеше, че майка ми е претърпяла транспортна злополука в Австрия. В резултат на това тя се беше счупила крака. Въпреки че счупването беше лошо, един от най-добрите лекари в Страната беше успял да намести счупените кости. Естествено, вкъщи много се притеснихме. Десетте дни на очакване ни се сториха дълги и тягостни.

Майка ми искаше да се прибере час по-скоро, за да започне да пие сурови храни и сокове. Тя знаеше, че в много случаи тази диета е помогнала при счупвания и беше сигурна, че ще помогне и на нея.

Две седмици след инцидента родителите ми се приб­раха в Канада. Австрийският лекар смяташе заминава­нето им за прибързано и рисковано. Дългият път щеше да бъде мъчителен за майка ми. Въпреки това и тя, и баща ми чувстваха, че трябва да се приберат колкото 11 може по-бързо. В края на краищата лекарят даде поето съгласие. Майка ми понесе добре пътуването благодарение на доброто й физическо състояние, дъл­жащо се на програмата на д-р Уокър, която тя следва­ше от години.

След като пристигна, майка ми започна да пие зна­чително количество сокове — по 200 мл сок от житна трева, морковен сок и чай от зарасличе (черен оман) -както листата, така и корените (забележка на издателя – билката е отровна и трябва да се пие на кратки курсове под лекарско наблюдение). Отделно от това тя взимаше витамин С, натурален калций и витамин Е. Вкъщи отглеждахме круши, ябълки, праскови и грозде, с които разнообразявахме купуваните от супермаркета зеленчуци. Всеки следобед майка ми си приготвяше смес от слънчогледово и Сусамово семе, които смила­ше на ситно и разбъркваше с малко мед и чаша чай от зарасличе.

Местният лекар искаше веднага да хоспитализира майка ми, тъй като раната „започваше да гангренясва. След дълги увещания докторът се съгласи да остави майка вкъщи, но само при условие, че състоянието й не се влошава и че ще идва редовно в болницата за смяна на превръзката. Последното беше трудно изпълнимо, но ние все пак намерихме решение.

Въпреки че имахме желание да наложим раната с ла­пи от зарасличе и житна трева, гипсът не ни позволява­ше да направим това.

Слава Богу, след известно време раната започна да заздравява от само себе си. След три седмици се забе­ляза видимо подобрение. Това беше неочаквано, тъй като майка ми не беше взимала никакви чудодейни ле­карства. Единственото, което беше взимала, бяха соко­вете от сурови плодове и зеленчуци, както и останала­та здравословна храна, от която си набавяше останали­те необходими за възстановяването елементи. Състоя­нието й продължи да се подобрява неотклонно и лекар­ските посещения се разредиха.

След шест месеца гипсът бе свален и медицинските сестри с учудване установиха, че раната не миришеше, въпреки че бе гипсирана за толкова дълго време. Рент­геновата снимка показа, че малките костици все още не са зарастнали, поради което се наложи повторното гипсиране. Лекарят не даваше големи надежди за възста­новяване, тъй като нараняването беше тежко и върху костта все още трябваше да се натрупа голямо количе­ство тъкан.

Докторът казваше шеговито на сестрите, че майка ми е човек, който се надява на Бог и на растенията да я излекуват, но след като и вторият гипс бе махнат, око­ло два месеца по-късно, лекарят беше най-учуденият между нас, когато видя, че и малките кости бяха напъл­но зарастнали.

Сега, двайсет и един месеца по-късно след злополу­ката, раната продължава да заздравява. Отначало вър­ху костта буквално имаше само кожа. Днес майка ми може да ходи с помощта на бастун, да посещава мага­зина за здравословно хранене и да пазарува сама от не­го. И всичко това се случи благодарение на Бог и на програмата на д-р Уокър“.