Това е писмо, което получих от един учител в Канада:
„След като майка ми и баща ми заминаха за Европа, аз поех магазина за здравословни храни, който те имаха в родния ми град Камлупс, Канада.
По това време пощите стачкуваха и комуникацията помежду им беше затруднена. Десет дни преди да се върнат, получих телеграма, в която пишеше, че майка ми е претърпяла транспортна злополука в Австрия. В резултат на това тя се беше счупила крака. Въпреки че счупването беше лошо, един от най-добрите лекари в Страната беше успял да намести счупените кости. Естествено, вкъщи много се притеснихме. Десетте дни на очакване ни се сториха дълги и тягостни.
Майка ми искаше да се прибере час по-скоро, за да започне да пие сурови храни и сокове. Тя знаеше, че в много случаи тази диета е помогнала при счупвания и беше сигурна, че ще помогне и на нея.
Две седмици след инцидента родителите ми се прибраха в Канада. Австрийският лекар смяташе заминаването им за прибързано и рисковано. Дългият път щеше да бъде мъчителен за майка ми. Въпреки това и тя, и баща ми чувстваха, че трябва да се приберат колкото 11 може по-бързо. В края на краищата лекарят даде поето съгласие. Майка ми понесе добре пътуването благодарение на доброто й физическо състояние, дължащо се на програмата на д-р Уокър, която тя следваше от години.
След като пристигна, майка ми започна да пие значително количество сокове — по 200 мл сок от житна трева, морковен сок и чай от зарасличе (черен оман) -както листата, така и корените (забележка на издателя – билката е отровна и трябва да се пие на кратки курсове под лекарско наблюдение). Отделно от това тя взимаше витамин С, натурален калций и витамин Е. Вкъщи отглеждахме круши, ябълки, праскови и грозде, с които разнообразявахме купуваните от супермаркета зеленчуци. Всеки следобед майка ми си приготвяше смес от слънчогледово и Сусамово семе, които смилаше на ситно и разбъркваше с малко мед и чаша чай от зарасличе.
Местният лекар искаше веднага да хоспитализира майка ми, тъй като раната „започваше да гангренясва. След дълги увещания докторът се съгласи да остави майка вкъщи, но само при условие, че състоянието й не се влошава и че ще идва редовно в болницата за смяна на превръзката. Последното беше трудно изпълнимо, но ние все пак намерихме решение.
Въпреки че имахме желание да наложим раната с лапи от зарасличе и житна трева, гипсът не ни позволяваше да направим това.
Слава Богу, след известно време раната започна да заздравява от само себе си. След три седмици се забеляза видимо подобрение. Това беше неочаквано, тъй като майка ми не беше взимала никакви чудодейни лекарства. Единственото, което беше взимала, бяха соковете от сурови плодове и зеленчуци, както и останалата здравословна храна, от която си набавяше останалите необходими за възстановяването елементи. Състоянието й продължи да се подобрява неотклонно и лекарските посещения се разредиха.
След шест месеца гипсът бе свален и медицинските сестри с учудване установиха, че раната не миришеше, въпреки че бе гипсирана за толкова дълго време. Рентгеновата снимка показа, че малките костици все още не са зарастнали, поради което се наложи повторното гипсиране. Лекарят не даваше големи надежди за възстановяване, тъй като нараняването беше тежко и върху костта все още трябваше да се натрупа голямо количество тъкан.
Докторът казваше шеговито на сестрите, че майка ми е човек, който се надява на Бог и на растенията да я излекуват, но след като и вторият гипс бе махнат, около два месеца по-късно, лекарят беше най-учуденият между нас, когато видя, че и малките кости бяха напълно зарастнали.
Сега, двайсет и един месеца по-късно след злополуката, раната продължава да заздравява. Отначало върху костта буквално имаше само кожа. Днес майка ми може да ходи с помощта на бастун, да посещава магазина за здравословно хранене и да пазарува сама от него. И всичко това се случи благодарение на Бог и на програмата на д-р Уокър“.
Зеленоуста мида – приложение и здравни ползи
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!