Самоубийството се предава по генетичен път?

Четирима учени дават обяснение на това тежко решение

Със суицида се свързват няколко гена – едни от тях са въвлечени в реакцията на мозъка на нивото на серотонина и на сигналната молекула, наречена невротрофически фактор на мозъка, регулираща отговора на мозъка на стреса. И едното, и другото обикновено се потиска в мозъка на хора, сложили край на живота си, независимо от наличието на психическо разстройство. Други изследвания на мозъка на починали показали, че при хората, извършили самоубийство след пристъп на депресия, химията на мозъка се отличава от тези, които са страдали от депресия, но са починали по естествени причини.

Густаво Туреки от Университета „Макгил“ (Канада) публикувал труд, в който прави сравнение на мозъка на 46 души, които се самоубили, и 16, починали от естествена смърт. В първата група 366 гена, свързани главно с обучението и паметта, имали различен набор от епигенетични маркери (химически превключватели, които карат гените да се включват и да се изключват).

Резултатите се усложняват и от това, че много от самоубийците страдали от психически разстройства, но Туреки смята, че именно суицидът, а не психическото разстройство трябва да се смята за единствения значим белег на тези епигенетични изменения. Ето защо е важно лечението на депресията. Механизмът, посредством който екологичните фактори биха могли да променят тези гени, не е известен. Предполага се, че известна роля играят хормоните на стреса – например кортизолът. В крайна сметка биологическите и генетичните маркери ще помогнат на психиатрите да установят пациентите от рисковата група на самоубийците.

Но Дейвид Брент от Питсбъргския университет (САЩ) предупреждава, че дори ако веднъж успеем по биомаркерите да установим потенциалните самоубийци, нищо не може да ни подскаже кога ще бъде осъществен фаталният опит. И все пак това ще позволи да се подбере ефективното лечение за конкретния човек, отбелязва Джен Фосет от Университета в Ню Мексико (САЩ). Например лекарят може да реши да не предписва определени антидепресанти на пациенти с дадени биомаркери (тъй като много препарати могат да повишат риска от самоубийство) и да не настанява човека в стационар (защото някои са склонни към суйцид веднага след излизане от болница).

Дейвид Шафер от Колумбийския университет (САЩ) – участник в екипа на гореспоменатия справочник, подчертава, че терминът „суицидално поведенческо разстройство“ е в духа на алтернативната система на психиатрични диагнози, разработена от Националния институт за психично здраве на САЩ. Вместо да се поставят стандартни диагнози като депресия или биполярно разстройство, институтът предлага да се провежда комплексна диагностика, включваща изучаване на поведението на всеки конкретен човек с включването на данни от генетиката и невробиологията.

Според Надер Перу от Женевския университет (Швейцария); ако суицидалното поведение се разглежда като самостоятелно заболяване, става възможно провеждането на по-целенасочени и научнообосновани изследвания на това явление и методите за лечението му, пише вестник „Феномен“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!