Коя информация остава в краткотрайната и коя в дълготрайната памет?

Паметта започва да се формира веднага щом получите някаква информация от околния свят чрез зрението, слуха, обо­нянието, кожата и рецепторите за вкус.

Спомените за сензорните белези на пред­метите се запазват за много кратко, тъй като те се съхраняват в краткотрайната памет на мозъка от 30 секунди до някол­ко минути поради ограничения й капа­цитет. Когато в краткосрочната памет постъпи нова информация, старата става ненужна и се изтрива.

Не е ясно какви са причините мозъ­кът да съхранява като дълготрайна па­мет една информация, а друга да включи към краткотрайната, след което да я из­трие. Хората не правят съзнателен избор какво да запазят в спомените си. Факто­рите, които определят „запечатването“ на определена информация, са силата на въздействието, емоционалният заряд и връзките с вече съществуващ спомен за конкретното събитие. Ако в този процес са включени повече от две сетива или случката е събудила огромен интерес у вас, има голяма вероятност тя да бъде запазена за дълго време.

Реално не съществува лимит за коли­чеството информация, което може да се съхрани в дълготрайната памет и тя ни­кога не може да се загуби (макар че до­стъпът до нея невинаги е лесен).

ФАКТ:

Японските учени смятат, че дъвченето помага за запомнянето. На участниците в изследването е направена МРТ по време на дъвчене. Установено е,ч е движението на челюстта увеличава импулсите в хипокампуса, областта от мозъка, където новата информация се обработва и се включва към ”базата данни”.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!