Лечението на застойната сърдечна недостатъчност обикновено се състои в третирането на основното заболяване, довело до това състояние, което най-често е сърдечносъдова болест. Медикаментите могат да забавят прогресирането на болестния процес.
ЛЕКАРСТВА
Медикаментите помагат на сърдечния мускул да изпомпва по-лесно кръвта и предотвратяват по-нататъшното увреждане на сърцето. Най-често се използват четири групи лекарства. Вазодилататорите разширяват кръвоносните съдове и така улесняват сърцето. Най-широко използваните са инхибиторите на ангиотензинконвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори), като рамиприл (тритейс), които в някои случаи предизвикват дразнеща кашлица. АСЕ-инхибиторите са първите лекарства, за които е доказано, че удължават живота и намаляват хоспитализациите при пациенти със ЗСН. Диуретиците като фуроземид (фурантрил) увеличават отделянето на урина, което предотвратява задържането на течности в белия дроб и улеснява дишането. Дигоксинът, наричан още дигиталис, увеличава силата на контракциите на сърцето. Бета-блокерите като пропранолол (индера) подобряват кръвообращението и предотвратяват нарушенията на сърдечния ритъм. В някои случаи включването на бета-блокер към АСЕ-инхибитор, диуретик или дигоксин значително увеличава шансовете за оцеляване и забавя прогресирането на заболяването.
ХИРУРГИЯ
Ако лекарствената терапия не помогне в достатъчна степен, вероятно ще трябва да се подложите на операция за възстановяване или заменяне на увредените сърдечни клапи или за поставяне на байпас. Лекарят може да ви предложи сърдечна трансплантация като последен изход. Качеството на живот след тази операция е много добро, но има недостиг на донори.
Забравете за тлъстите меса при инфекция на пикочните пътища и цистит
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!