Скърцането със зъби – не само досадно, но и вредно

Много неприятният звук от търкането на горните и долните зъби е малка беда. По-лошото е, че може да се разруши зъбният емайл или да се появят болки в челюстта.

Скърцането със зъби се на­рича още бруксизъм и засяга най-вече хора на възраст меж­ду 20 и 50 години, но се среща при малките деца. В ранна детска възраст то представлява опасност от изхабяване на млечните зъби. Това явление се предизвиква напълно съзнателно през деня или несъзнателно по време на нощния сън. Зъболекарят може при преглед да диагно­стицира бруксизъм по изха­бяването на емайла.

Последствията от скърцането със зъби са:

• изхабяване на зъбите и огол­ването им при венците
• умора и болка в мускулите на челюстта и тила
• болезненост в ставите, свърз­ващи долната челюст с черепа, и „прещракване“ или дори блоки­ране при отваряне на устата.

Какво да се прави?

1. Изкоренете навика да стя­гате челюстите си в моменти на напрежение или пък да ха­пете яростно молива. Дъвката също вреди.
2. Намалете консумацията на възбуждащи напитки като кафето.
3. Спортувайте! Физическата активност помага да се осво­бодите от стреса и да спите по-добре през нощта чрез удължаване на фазата на дъл­бокия сън и намаляване на фазата на лекия сън, когато именно се появява скърца­нето със зъби.
4. Практикувайте различни техники на релакс, за да се освободите от напрежението, което обхваща челюстите.
5. По предписание на лекаря понякога е уместен приемът на анксиолитици за преборване на безпокойството.
6. Посетете зъболекаря – той може да изпили прекалено ви­соките зъби, които пречат на доброто затваряне на устата, да извади мъдреците или да размести някои зъби с помощ­та на брекети.
7. Поставянето през нощта на шина от мека пластмаса между горната и долната челюст предпазва от натиска, който се получава при скърцането със зъби, и така спасява зъбния емайл от изхабяване.