Как родителското поведение влияе върху бъдещото здраве на детето

Учените са прекарали 30 години в изследване как поведението на родителите оказва влияние върху здравето на детето в бъдеще: ето неочакваните резултати, до които стигнаха

Публикувани са резултатите от мащабно проучване CARDIA (в превод от английски: развитие на риск от коронарна артериална болест при млади възрастни), в което са участвали над 3 хиляди души. Изследването е продължило повече от 30 години!

Учените разбраха как ситуацията в семейството в крайна сметка се отразява на здравето на детето. Взети са под внимание следните параметри: дали има пълно семейство или не, дали в него има подкрепа и родителска любов, има ли вербално и физическо насилие, злоупотреба с алкохол или наркотици и др. Резултатите показват, че хората, които са израснали в негативна семейна среда, имат 50% по-висок риск от коронарна болест на сърцето.

Те са по-склонни да изпитват тревожност, депресия, затлъстяване, по-често пушат и водят заседнал начин на живот. Авторите на изследването отбелязват, че като цяло става ясно:

1. Психическата травма в детството влошава способността на децата да се справят адекватно със стреса. Висококалоричните (мазни или сладки) храни са първото средство за борба със стреса. Това води до развитие на затлъстяване.

2. Злоупотребата с деца променя функцията на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос. Тази ос е основна система, отговорна за адаптирането към факторите на околната среда и оцеляването по време на стрес. Това причинява разширяване на амигдалата, центърът на мозъка, който регулира страха и емоционалните реакции. Такива хора изпитват повишаване на нивото на кортизол (хормон на стреса) и системно възпаление, което води до артериална хипертония и повишен риск от ССЗ (сърдечно-съдови заболявания).

Разбира се, когато има насилие и побои в къщата, когато не се обръща внимание на детето, пренебрегват се нуждите му, е трудно да растеш здрав. Но и много деца днес компетентно манипулират родителите си. Отговаряйки на исканията им да си пишат домашните те отвръщат, че „това е насилие над личността!“. След подобен отговор възрастните или се озадачават, или се ядосват още повече. Не го бия, тогава къде е насилието?

Какво се счита за домашно насилие?

Ето обяснението на психоложката Александра Чмуж, автор на книгата „Ключове към детството. Бележки от психолога за една мъдра майка“.

– Това е сложен и спорен въпрос. Съвременните източници на информация, например Уикипедия, дават много възможности за определяне на това какво представлява насилието над деца. За съжаление няма единно мнение кое може да се счита за насилие и кое не. В някои култури е обичайно да се използват физически наказания, в други е забранено. Следователно, в тази тема все още има много размити граници, спорове и противоречия.

В такива моменти ми помага самото определение на думата. Например в речника на Дал насилието е „принуда чрез сила“. В речника на Ожегов „принудително въздействие върху човек“.

Тоест, въз основа на тези дефиниции можем да приемем, че когато възрастен използва сила срещу дете против волята му, това може да се нарече насилие.

Като специалист, който се занимава широко с темата за психологическата травма в детството, чувам много и различни истории за формите на насилие, на които моите клиенти са били изложени в детството си. И това насилие не е било непременно физическо. Емоционалното насилие, изразено в думи и реакции, а понякога дори и в липсата на реакция (игнориране) от страна на възрастните, е причинило не по-малко болка и безсилие на децата, оставяйки отпечатък върху тяхната психика.

Едно нещо мога да кажа със сигурност: насилието винаги нарушава чувството за сигурност на човека

Ситуация, в която детето е подложено на сила, която противоречи на неговите нужди, вече попада в определението за насилие. Друг е въпросът, че тя може да бъде в различна степен и да се представи под различни форми.

Например, в ситуация, в която тригодишно дете отказва да пресече пътя с възрастен и след това възрастният насила хваща детето за ръка, това по същество е използване на сила. В крайна сметка, детето не иска да пресича пътя според правилата, което означава, че се излага на опасност. И за да избегне тази опасност, родителят върви срещу нуждите му. Нарушава ли чувството му за сигурност в този момент? Вероятно не. Създава се фрустрация (неудовлетвореност), нарушава се комфорта, но не и безопасността на детето.

Да, в нашия свят родителите не могат да избегнат ситуации, в които трябва да се противопоставят на желанията и нуждите на детето

За да предотвратите това да се превърне в насилие, винаги поддържайте физическата и психологическа безопасност на детето. Опитайте се да вземете предвид нуждите му, доколкото е възможно.

Дали дисциплината, вместо глезене е насилие над детето?

Не е ясно, но със сигурност е адски ефективна. Всяко дете има нужда да вярва, че родителят е силен и компетентен. Силата не се показва с насилие и компетенцията не се налага с повишаване на тона. Злоупотребата манипулира и изкривява естественото чувство на доверие и любов на детето. Невинните му чувства се омаловажават и то се научава да ги игнорира. Детето не може да си позволи да почувства цялата гама от чувства в тялото си, докато е малтретирано – болка, възмущение, омраза, отмъщение, объркване, възбуда. За много деца всяка проява на чувства, дори една пролята сълза, е причина за по-сериозно насилие. Отново единственият изход е да се затвори. И така след време затвореното дете става болен възрастен.

Източник: www.psychologies.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!