-
За да постигнат уважението на своите деца, родителите ще трябва да работят усилено
- Ето 5 причини, които пречат на съвременните деца да се съобразяват с нас
- 1. Непрекъснато демонстрираме колко сме идеални
- 2. Системни обвинения и „натриване“ на носа
- 3. Непризнаване на тийнейджърската „експертност“
- 4. Неуважение към близките
- 5. Недоверие към детето
- Скъпи родители, уважението никога не е само едностранно
За да постигнат уважението на своите деца, родителите ще трябва да работят усилено
За доброто възпитание на подрастващите деца много възрастни са сигурни, че ако непрекъснато им четат „конско“, ако с повод и без повод се „заяждат“ за грешки и пренебрегват собствения си житейски опит, тийнейджърите ще ги уважават малко повече.
Още толкова са онези, които правят точно обратното – влизат в ролята на приятел и толерират всякакви поведения. Протекцията им е задушаваща, а инфантилното им поведение дразни не само собствените им деца.
Баланс е трудно да се постигне, когато това не се е случило по време на първите седем години – и техните, и нашите.
Ето 5 причини, които пречат на съвременните деца да се съобразяват с нас
Има предостатъчно оплаквания във форумите за родители: „Помощ! Какво да правя? Детето е грубо, държи се лошо с мен, не ме уважава! Какво е това? Защо се случва? Заради влиянието на социалните мрежи и интернет? Или заради моите родителски и възпитателни грешки?“
Има поне 5 основни причини за проблема с неуважението от страна на децата. И всички те, за съжаление, са заради отношението ни към собствените ни деца.
1. Непрекъснато демонстрираме колко сме идеални
Толкова сме нетърпеливи да изглеждаме в очите на нашите растящи деца като идеални същества, че дори не забелязваме как това усложнява отношенията ни. Слушайки всеки ден истории, които задължително започват с: „Аз, например, на твоята възраст …“, в главата на нашето потомство се развива ужасяваща картина: живея в свят, в който всички наоколо правят само правилните неща и никога не допускат грешки.
И изведнъж, в този идеален свят, в това суперсемейство, съм се появил аз – същинско петно върху репутацията и истински срам за всички роднини. Но, колко по-лесна би била връзката с детето, ако вместо това кажем: „О, знаеш ли, аз също имах подобна ситуация. И не изглеждах добре в нея. Но след това, за да я оправя, направих това, това и това…“
И така, с ваша помощ светът на потомството ви не е само черно и бяло. Има шанс всичко да се получи, защото и други хора вече са преживели това, включително техните родители. Представяте ли си, те дори са намерили изход от такава на пръв поглед безнадеждна ситуация. И как да не ги уважаваш след това?
2. Системни обвинения и „натриване“ на носа
Да, възрастните имат житейски опит, който непрекъснато „изтъкват“ пред импулсивните деца, които рядко мислят за последствията от действията си.
„Живял съм по-дълго, което означава, че имам повече опит. Направи каквото ти казвам!“ За съжаление , повечето от разговорите с тийнейджърите се свеждат до посочване на грешка, осъждане на поведението и упрек. Е, и как това може да е от полза? Нашият родителски опит трябва да им помогне да се справят с почти всяка ситуация, да ги научим как да се държат правилно, за да не попаднат отново в нея. А упреците и „натриването на носа“ предизвикват само раздразнение и съпротива, защото са по-скоро самохвалство, отколкото искрено желание да помогнем.
3. Непризнаване на тийнейджърската „експертност“
Трудно ли ви е, скъпи майки и татковци, да признаете, че по някои въпроси детето ви е по-голям специалист от вас? Можете ли да се обадите на потомството си и да го помолите за съвет, като кажете: „Кажи ми, защото разбираш това по-добре от мен“. За едно дете такова признание е равносилно на триумф. И не на последно място – третирате го като равен и показвате уважение. Именно след една такава подобна фраза се разрушават старите отношения и на тяхно място се раждат нови – равноправни. Веднага щом започнете да се интересувате от хобитата и вкусовете на децата, те ще започнат да се интересуват и от вашия вътрешен свят на възрастни.
4. Неуважение към близките
Може всяка минута да изисквате уважение от потомството си, но ако в същото време се отнасяте към баба му и дядо му като към втора категория хора, тогава няма да има резултат. Уважавайте близките, приятелите, уважавайте и себе си, за да може и детето ви да се отнася с нормален респект към вас. Личният пример е от значение, нищо че дъщеря ви вече е с цикъл, а синът ви понякога ползва самобръсначката на баща си.
5. Недоверие към детето
Откъде може да получите сила и мъдрост, за да знаете как да се доверявате на своя тийнейджър? Да вярвате, че дъщерята ще прекара нощта в дома на приятелка, а не в дискотека със съмнителна компания? Как да признаете, че сте „прихванали“ телефона му и четете на воля личните му съобщения? Да се довериш на дете е трудно, особено ако няколко пъти то сериозно е злоупотребило с доверието ви. Но това е необходимо, защото е много трудно да уважаваш майка, която тича с бинокъл след сина си и крещи: „Не ме лъжи! Знам, че не е вярно!“
Скъпи родители, уважението никога не е само едностранно
Този процес е взаимен и това е вярно не само в случая, когато говорим за взаимоотношенията между дете и родител. Все още никой не е успял да наложи уважението по подразбиране. Ето защо, ако искате вашите деца да ви уважават, научете се и вие да ги уважавате в замяна: интересувайте се от мнението им, не навлизайте в личните им граници , не позволявайте на безпокойството ви да вземе връх над здравия разум, не повишавайте тон без причина и не пренебрегвайте молбите им.
Само така ще имате шанс в напреднала възраст да не чуете гневен вик от тях в отговор, да не се „натъкнете“ на триумфалното им желание да „натрие носа“ на „прекалено отворените му родители“ и да не продължите тъжното пътуване до бунището на историята. Само така ще имате шанс да бъдете чути, разбрани и уважавани не само на стари години, но и през целия ви живот.
Източник: www.parentingforbrain.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Защото тази тенденция ни се насажда от запада т.е Испания където децата нямат уважение към себеси даже и към родителите си