Смяна на ролите: да станеш родител на родителите си

Болно е да видим как нашите родители остаряват и ни е трудно да приемем, че няма да бъдат отново такива, каквито са били

Отношенията с родителите ни се променят, а с тях и ролята, която играем в техния живот.

Виждайки как родителите ни се превръщат в стари и безпомощни хора, и постепенно поемайки отговорност за тяхното ежедневие, не сме се подготвени за тази смяна на ролите, и това предизвиква противоречиви чувства у нас.

Рано или късно идва моментът, в който родителите ни стават зависими от нас. Това е нов, труден етап, както в техния, така и в нашия живот. Той се появява внезапно, когато някой от родителите се разболее. Или идва постепенно, година след година… Първо отслабва паметта, интересите се стесняват и силата постепенно започва да ги напуска. И в двата случая сме принудени да им помагаме, за което често не сме готови. Тази смяна на ролите, заради която ни се налага да променим живота си, е трудна за повечето от нас.

ОСТАРЯВАНЕТО Е ТЕМА ТАБУ

„Без значение на колко години сме и колко сме независими, нашите родители все още са наши родители“, казва психотерапевтът Виктор Каган. – Трудно ще престанем да вярваме, че имаме тихо убежище, където мама и татко винаги ще ни изслушат, ще ни разберат и накрая ще ни сипят купичка топла супа… И фактът, че родителят от силна, подкрепяща фигура става слаб и зависим, се преживява трудно. Всъщност, това е моментът, в който ние ставаме сираци с живи родители.“

Важно е родителите, докато все още могат и са в състояние, да обсъдят с децата си настъпването на старостта

Детето в нас може да реагира по различни начини на тези промени. Важна роля играе отношението, което са формирали самите родители.

„Когато човек разбере, че ще трябва да се грижи за баща си или майка си, тази идея става естествена, органична за него – казва терапевтът Нифонт Долгополов, – но в същото време самото задължение може причини стрес и невроза.

В някои семейства остаряването изобщо не е предвидено. Идеята, че родителите могат да остареят, не е заложена в съзнанието на човека. И когато това се случи, възрастното дете игнорира новите обстоятелства, или дори с агресия се противопоставя на слабостта на майката или бащата, сякаш вината е тяхна. Затова е важно родителите, докато са с ума си, да обсъждат с децата си неизбежното настъпване на старостта, но не в режим „трябва!“, а като изразяват своето мнение и желания“.

Също така е важно, че вече порасналите деца се сблъскват с тази ситуация обикновено след петдесетгодишна възраст. Това е време на криза, понякога време болезнено, когато се обобщават първите резултати от живота. Старостта на родителите ни напомня какво неминуемо ни очаква и нас, и с тази мисъл не винаги сме готови да се примирим.

От друга страна, прекалената грижа се превръща в неуважение към достойнството, което възрастните хора искат да запазят

Има ситуации, когато родителите вече не могат да се справят без помощ по елементарни въпроси – те не са в състояние да се облекат или да се измият сами. Това е трудно за приемане както от тях, така и от нас.

„Тялото на родителя е табу“, казва психоаналитикът Катрин Бержерет-Амселек. „Синът не трябва да се занимава с тоалета на майка си, а също и дъщеря с тоалета на баща си: тези ситуации са твърде тясно свързани със забраната за кръвосмешение.“

Как да излезем от това положение с достойнство?

Катрин Бержерет-Амселек съветва: „По-добре е да поверите тази задача на професионалисти, за да покажете уважение към интимния свят на родителите.“

Договорете се за разходите

Лекарства, посещения от лекари и медицинска сестра – от време на време трябва да отваряме портфейла си, за да подкрепим адекватно възрастните си родители. Не са редки случаите, когато възникват спорове между братя и сестри за това как да споделят тези разходи. Освен това, самите родители често губят представата за парите, проявявайки необичайна щедрост към едно от децата, за сметка на другото.

Парите утежняват семейните конфликти

„Организирайте семеен съвет, препоръчва Катрин Бержере-Амселек, и открито обсъдете всички финансови въпроси в подкрепа на родителите. Това ще помогне да се избегнат бъдещи недоразумения и грешки. “

Старостта е мистерия, също колкото детството, раждането или смъртта. Трудно е да бъдем въвлечени в мистерията, но как да не приемем това предизвикателство? Комуникацията с родителите през последните години от техния живот е шанс да научим нещо ново както за тях, така и за себе си. Шанс най-накрая да се освободим от детския страх, че „мама ще си тръгне“, да се изправим пред вечния ред на нещата и да го приемем.

Източник: woman.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!