Ясна е тайната на щастието: ще се изненадате колко е елементарна!

В продължение на 85 години Харвардският университет изучава кой от нас е щастлив – и защо

Хората непрекъснато се опитват да разберат каква е тайната на щастието – още от времето, когато са запалили първия огън. И така, постепенно и полека, стигат до някои изводи: „парите не могат да купят щастие“, както и „не се раждаме щастливи, ставаме такива с течение на времето“. Има много подобни твърдения, които само маркират неспирното търсене на щастието – какво точно е то и как се постига? И защо някои се радват на живота дори и в най-трудните моменти, а други страдат, въпреки че отстрани всичко изглежда перфектно – имат семейство, апартамент, кола…

В Дания има Институт за изследване на щастието. В Бутан има цяло Министерство на щастието. Но най-дългото и задълбочено изследване на мистериозното и ефимерно усещане става факт, благодарение на престижния университет в Харвард. Търсенето на щастието там е продължило цели 85 години!

От какво зависи щастието – учените си задали този въпрос през далечната 1938 г.

Първите опитни „мишки“ били, от една страна, студентите от Харвард – младежи от богати семейства, каймакът на обществото. Включително и Джон Кенеди, бъдещият президент на Съединените щати. От другата страна са техните връстници от бедните квартали на Бостън – деца на хора, които са безработни, както и такива, чиито родители са били престъпници.

Годините се нижели една след друга. Студентите започнали да правят кариера, задомили се, родили им се деца. Преместили се, забогатели, фалирали, ходели на църква, на война и на избори. Боледували, развеждали се, овдовявали, а някои от тях починали. През цялото това време учените наблюдавали, тествали, разпитвали и анализирали.

Днес почти никой от първите участници не е жив. Появили се нови – техните деца и внуци. Така че изследването продължава, тъй като все още има много въпроси!

То се ръководи от Харвардския професор по психиатрия Робърт Уолдингер. Той е четвъртият на тази позиция, вече почти двадесет години – от 2005 г. насам. Уолдингер скоро написал и статия, озаглавена кратичко „Добрият живот“, в която събрал основните изводи – своите и тези на неговите предшественици.

Да започнем с теорията

Формулата на щастието, според Уолдингер е следната: правим това, което има смисъл (според нас), заедно с хората, които са ценни за нас.

Щастието е два вида, обяснява професорът.

1. Хедонистично: чувствам ли се добре в момента, наслаждавам ли се на живота? (хедонизъм, от гръцки, означава наслада)

2. Евдемонично: Има ли смисъл в живота ми? Дали това, което правя, отговаря на моите ценности? Ценя ли хората, с които живея и общувам? (евдемонично означава духовно, най-общо казано)

И двата вида щастие са важни за нас. Но, в течение на живота, приоритетите могат да се променят. И при различните хора пропорциите на щастието, по време на което се наслаждаваме, както и на духовното щастие, са различни.

Всички искаме да сме щастливи и да се наслаждаваме на момента. На никой не му харесва да усеща, че животът му е безсмислен. В същото време, не винаги получаваме моментно удоволствие от ценното за нас, обяснява Уолдингер. – Прибирате се уморени от работа, а на детето му се играе и за стотен път моли да му прочетете приказка. Наслаждавате ли се на този момент? Ами не, разбира се, че не. Но детето ви е скъпо, и вие взимате книгата и започвате да четете приказка след приказка. И това е в съответствие с вашите ценности.

Основното откритие на изследването, продължило 85 години е: за щастието най-важни са взаимоотношенията ни с другите

Искрените, топли и дълготрайни взаимоотношения. И те живели дълго и щастливо – точно като в приказките.

Но! Тук не става въпрос само за успешен брак или връзка (въпреки че самият Уолдингер, между другото, е женен от 37 години). Не бързайте да гледате със съжаление приятеля-ерген, на когото до вчера сте завиждали…

„Отчитат се“ различни отношения. Приятелство – особено ако до вас все още са верните другари от училище или от университета. Близост между родители и деца, братя и сестри. Увереност в подкрепата на колегите. Дори искреното съчувствие към съседите и приятелските диалози във фитнес клуба отиват в една и съща касичка – тази на щастието.

Първото поколение участници в проучването са преживели Втората световна война, като много от тях са били на фронта.

– Когато ги питали какво им е помогнало да оцелеят, всички говорели за хора, за взаимоотношения. Войниците били подкрепяни с писма от дома. По време на следвоенната криза съседите споделяли храна и стоки помежду си, помагали си в най-трудните моменти. Добрите взаимоотношения ни помагат да преминем през житейските бури и в крайна сметка ни правят по-щастливи. Колкото повече социални връзки имате, толкова по-вероятно е да живеете добре и дълго време, обобщава професорът.

И отново всичко е индивидуално: взаимоотношенията са важни за всеки, но в различна степен. Никой не е отменил интровертите и екстровертите. Да искаш да живееш в тишина, сам със себе си, е нещо нормално. Самотният живот не изключва щастието.

Но защо връзките са толкова важни?

– Най-вероятната хипотеза е, че самотните, социално изолирани хора живеят в състояние на хроничен стрес, имат по-високи нива на кортизол, хормона на стреса, казва Уолдингер. – Най-лошите моменти в живота ми бяха, когато бях сам. Аз, човек от малък град в Айова, отидох в Харвард и в началото бях изгнаник там. Беше много трудна година, след това намерих приятели. И по-късно участието в проучването ме накара да преосмисля собствените си връзки. По принцип мога да работя цял ден – да преподавам, да пиша статии, да чета, да отговарям на писма и т.н. Но, вместо това започнах да намирам време да отида някъде с децата или да се срещна с приятели. В момента това е, което правя първо, и ако ми остане време – проверявам мейла или редактирам статии.

Мъдрият егоист е алтруист

Какво друго ни прави щастливи? Щедрост. Любопитство и мерак да правим нови неща, желание за промяна и адаптация. Здраве. Свобода и способност сами да вземаме решения – поне по жизненоважните въпроси. Увереност!

– Неслучайно всички религии по света говорят за доброта и щедрост. Хората, които мислят само за себе си, по-трудно можем да наречем щастливи, или те самите да се определят като такива. Очарован съм от фразата на Далай Лама: „Мъдрите егоисти се грижат за другите“, признава Уолдингер. – Защото помощта и грижата носят радост и удовлетворение преди всичко на самите нас. И да, дружелюбието и искреният интерес към хората могат да бъдат развити, както и научени.

Психиатърът нарича това „социална годност“. Ходите ли на фитнес или басейн няколко пъти седмично, за да поддържате форма? Същото трябва да се направи и с взаимоотношенията!

– Няма да отнеме много време: текстово съобщение веднъж или два пъти в седмицата, среща в кафене, разговор по време на разходка. Но ако правим тези прости неща редовно, връзките ни с хората стават живи и силни – споделя препоръките си водещият световен експерт по щастие.

И социалните мрежи също са комуникация. Може ли да ни помогнат да бъдем щастливи?

– Ако използваме социалните мрежи и месинджърите, за да поддържаме връзка с други хора, да намираме нови контакти, да поддържаме тези, които вече имаме – да. Но ако просто консумираме съдържание и превъртаме емисиите – напротив, ставаме по-лоши.

3 съвета от един професор

– На всяко поколение му изглежда, че светът върви към пропаст, философски отбелязва Уолдингер. – Щастието зависи от това, което ни липсва. Ако всичко наоколо е с главата надолу, най-вероятно ще се почувстваме по-щастливи, когато постигнем стабилност. И ако ни е много скучно, ярките емоции ще ни дадат щастие.

Но какво да кажем за парите?

– Те също играят роля, разбира се. Но по-правилно е да говорим за „икономическа сигурност“, казва Уолдингер.

– Ако човек няма с какво да си купи храна и няма къде да живее, той едва ли ще бъде щастлив, разумно заключава ученият.

Но! Важен е комфортът и нивото на доходите, необходими за него (дом, храна, облекло, развлечения). А не богатство или милиони, натрупани в банката.

Пропускаш и не хващаш?

Има много митове около щастието. Един от тях е, че трябва да се напрегнете, за да постигнете щастие, и едва тогава можете да се отпуснете. Невъзможно е винаги да бъдем щастливи – уверен е професорът. Изследвали сме хиляди животи. И общото между повечето хора е, че не всички са били щастливи през цялото време.

Източник: ted.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!