Начало / Болести и лечение / АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ

АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ

Възпалително заболяване на междупрешленните стави, засягащо предимно млади хора.

ankilozira spondilitАнкилозиращият спондилит се характеризира с възпаление на гръбначния стълб и сакроилиачните стави, свързващи гръбнака с хълбочните кости на таза, но може да засегне и други стави. Най-често започва във възрастта между 13 и 18 години или в началото на 20-те. Заболяването засяга приблизително един на всеки 200 души от населението, като мъжете страдат от него три пъти по-често от жените.

Кои са причините?

До момента причините остават неясни, но заболяването често се среща при роднини, което предполага, че роля играе генетичното предразположение. Някои хора считат, че развитието му се отключва от инфекция, но досега не е установен инфекциозен причинител.

Около 90% от хората с анкилозиращ спондилит в Европа са носители на НБА-В27-антиген, тясно свързан с редица подобни ревматични заболявания. Съществуват няколко вида HLA-B27, някои от които увеличават вероятността от развитие на анкилозиращ спондилит, а други могат да ограничат риска. Въпреки това HLA-B27 не е типичен само за това заболяване и се среща у хора, които никога не го развиват.

Какви са симптомите?

Анкилозиращият спондилит се развива бавно, в течение на месеци или години, с периоди на болки и скованост в кръста. Симптомите обикновено са най-тежки сутрин и след периоди на покой; движението действа облекчаващо. Макар и рядко, симптомите се появяват в горната част на гърба или в шията.

Заболяването може постепенно да засегне и областта над кръста; в някои от случаите то поразява целия гръбнак, който все повече се сковава, и се стига до ограничаване на движенията. Без подходящо лечение гръбнакът може да се изкриви и мускулите на гърба да отслабнат.

При около 40% от болните се засягат и други стави освен тези на гръбначния стълб. Най-често това са тазобедрените, както и тези на коленете и раменете. Могат да се появят и болки в гърдите, дължащи се на възпаление на ставите в гръдния кош.

В някои случаи могат да бъдат поразени и други части на тялото, като най-честото усложнение е острият преден увеит – възпаление на окото, изискващо незабавно лечение. Болката в очите, замъгленото зрение и непоносимостта към ярка светлина са признаци, налагащи незабавна медицинска помощ.

Как се поставя диагнозата?

Заболяването се диагностицира главно по описание на симптомите. За потвърждаване на диагнозата могат да бъдат проведени изследвания, но те не се срещат единствено при това заболяване, така че сами по себе си не могат да бъдат използвани за поставяне на диагноза. Може да бъде взета кръвна проба за изследване на НБА-В27-антигени, но наличието им не значи непременно, че пациентът страда от анкилозиращ спондилит. Рентгеновите снимки на сакроилиачните стави и гръбнака могат да покажат признаци на заболяването, но в ранен стадий изследванията могат да изглеждат нормални дори ако симптомите са тежки.

Какви са възможностите за лечение?

Лечението цели да облекчи болките и сковаността, да запази подвижността на засегнатите стави и да предотврати изкривяването на гръбнака.

Физическата активност е ключът за постигане на тези цели; пациентите трябва да провеждат ежедневни упражнения за гърба и за поддържане на правилна стойка.

Болните трябва да избягват продължителното обездвижване. Редовното плуване поддържа подвижността и гъвкавостта на гръбначния стълб.

В периодите на обостряне на заболяването често се предписват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, вж. текст в рамката долу). Въпреки че облекчават симптомите, те не повлияват нито развитието на болестта, нито крайния й изход и понякога водят до появата на сериозни странични ефекти. Препарат с продължително действие, вземан вечерно време, може да намали сутрешната скованост, така че пациентът да може да практикува физически упражнения дори при утежняване на симптомите. Някои антиревматични лекарства като сулфасалазин са ефикасни при засягане на други стави освен гръбначния стълб.

Ако се стигне до значително ограничаване на движенията в тазобедрените стави, коленете или раменете, може да се стигне до хирургична намеса.

Какви са изгледите?

Ако диагнозата бъде поставена навреме и се изпълнява предписаната програма от упражнения, болестта може да бъде овладяна. Сковаността на гръбнака може да бъде проблем, но е малко вероятно да доведе до инвалидност; двигателната способност се влошава, ако се засегнат тазобедрените стави. Като цяло около 80% от пациентите работят и водят нормален живот.

ЧОВЕШКИ ЛЕВКОЦИТНИ АНТИГЕНИ (human leukocyte antigens – HLA)

HLA са белтъчни молекули, откриващи се в мембраните на почти всички клетки в тялото. Имунната система ги използва, за да различава нормално присъстващите в организма клетки от чуждите ракови или бактериални такива, които трябва да бъдат атакувани и обезвредени.

Съществуват множество различни човешки левкоцитни антигени, но някои от тях, изглежда, са от особено значение, тъй като често се откриват у хора с някакъв вид автоимунно разстройство. HLA-B27 например присъства при 90% от хората с анкилозиращ спондилит, 80% от страдащите от реактивен артрит и около 50% от пациентите с псориатичен артрит. Въпреки това този антиген се открива и при 5% от хората без никакво автоимунно заболяване, така че наличието на HLA-B27 само по себе си не може да потвърди диагнозата на болестта.

НЕСТЕРОИДНИ ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ СРЕДСТВА (НСПВС)

Известни с противовъзпалителните и обезболяващите си свойства, тези медикаменти се използват широко при лечението на мускулни и ставни проблеми. Към тях спадат ибупрофен, диклофенак и индометацин. НСПВС могат да бъдат прилагани под формата на гелове, инжекции или свещички за ректално приложение, но най-често се приемат през устата.

НСПВС понякога причиняват множество странични ефекти, включително гадене и диария. Те могат да доведат до язви и кървене в стомаха и червата, а някои от тях напоследък се свързват с повишен риск от инфаркт. По-новите НСПВС, влияещи на ензим, наречен циклооксигеназа-2 (СОХ-2), по-рядко предизвикват язви и кървене, но при тях също има опасност от инфаркт. Хората със сърдечни заболявания, астма и др. не трябва да приемат НСПВС освен по лекарско предписание. Рискът от кървене и инфаркт се повишава при продължителна употреба, по-силни медикаменти или по-високи дози – всеки, нуждаещ се от прием на НСПВС в продължение на повече от няколко дни, трябва да се допита до лекаря си относно последните ръководства за употребата им.

 

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*