Ходете боси – ще бъдете умни, дълголетни и здрави

За ползата от ходенето на бос крак говорят още древногръцките, египетските, римските лекари

В онези далечни времена правото да се носят обувки се получава едва на 18-годишна възраст. А Сократ, Сенека и други философи смятат ходенето боси и за отлично средство за обостряне на умствените способности…

Физиолозите доказват, че стъпалото е една от най-мощните рефлексогенни зони. На 1 кв. см от него има 1,5 пъти повече механо- и терморецептори, отколкото на същата площ по други участъци от кожата. Обувките, които носим, създават за краката постоянен комфортен микроклимат и функцията на стъпалните рецептори постепенно се снижава, а охлаждането на краката предизвиква простуда. Причината е, че между стъпалото и слизестата обвивка на горните дихателни пътища съществува тясна рефлекторна връзка: при местно охлаждане на краката температурата на носоглътката се понижава и може да възникне хрема и кашлица.

Освен това ходенето на бос крак е изключително приятно, настроението се повишава. А спонтанното пробуждане на положителни емоции има огромно значение за профилактиката на много „болести на века“ и в частност – на хипертоничната болест, стенокардията и т.н., провокирани от стреса. Днес са популярни санаториуми, в които дозираното ходене на бос крак по различна почва (асфалтовата пътека се редува ту с гореща, ту със студена повърхност, изкуствен лед, пясък, камъчета, трева) успешно се използва като средство за
лечение на сърдечносъдови, нервни и дори психически заболявания!

Ходенето боси позволява да се предотвратят и дори да се лекуват различни деформации на стъпалото, като плоскостъпие например. Известно е, че в страните, чиито жители ходят боси (в Индия, Виетнам, Индонезия) лекарите почти не се сблъскват с подобна ортопедична патология.

Някои се опасяват, че при ходенето на бос крак могат да се заразят от епидермофития. Но специалисти по кожни болести твърдят, че възбудителите на това заболяване са по-опасни именно за изнежените крака.

Закаляването чрез ходене на бос крак трябва да е постепенно и систематично. В началото е достатъчно закаляването да се ограничи до 15 – 30 минути, като постепенно продължителността на тренировката се увеличава. Добре е да поджапате боси и в топлите локви, а с настъпването на зимата – разбира се, след достатъчна подготовка, и да побягате 1 – 2 минути по снега. Полезно е този вид закаляване да се съвместява с всекидневни вани на краката, като постепенно се снижава температурата на водата, а след това се редуват вани със студена и гореща вода.

Електроенцефалографски изследвания показват, че различните видове почви предизвикват различна реакция на нервните центрове. Снегът, ледът, горещият пясък и асфалтът, острите камъни, шишарките и хвойновите иглички действат като силни дразнителни. Топлият пясък, меката трева, пътният прахоляк, стайният килим действат успокояващо. Затова се препоръчва при
възможност след топлия пясък да преминете на трева, след това да изтърпите побоцкването на прясно окосена трева и да завършите тренировката с ходене по пътечка или по прашния път. В града може да се комбинира ходенето на бос крак в стаята, по каменна стълба, върху сняг и лед, като тренировката завършва с физически упражнения за сгряване.

Най-добре е към ходенето на бос крак да се привиква от детска възраст. И отново важи правилото за последователност и постепенност на тренировките. И разбира се, не трябва да се изпада в крайности. Никой не призовава да се изхвърлят обувките, а само да се използва всяка възможност за закаляване на организма.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!