Колкото и да е странен света на сънищата, той има доста семпло научно обяснение
„Филмите“, които хората гледат, когато спят, се наричат понякога виртуална-реалност, паралелен свят, развлечение за мозъка, минисмърт
Но въпросите остават: откъде съзнанието взема сюжетите за съновиденията и защо са му необходими те? Още повече че това не са просто измислици, а нещо повече. Какви други задачи се решават от организма насън освен очевидния физически отдих?
Както се оказва, най-простата част от отговора е строго физиологична. Експериментите показват, че и нуждата от сън на това ниво се определя преди всичко от висшия отдел на нервната система – от кората на големите полукълба на главния мозък, която контролира всички процеси в организма. Клетките доста бързо се уморяват и като средство за самозащита, предпазващо ги от изтощение и разрушаване, се проявява потискането – нервен процес, задържащ тяхната дейност. Когато той се разпространи по цялата кора на големите полукълба, настъпва сънят. А при дълбок сън потискането се разпростира и върху някои по-дълбоки отдели от мозъка.
В течение на седем-осем часа през нощта мозъкът на няколко пъти се потапя в състояние на дълбок сън, всяко от които продължава от 30 до 90 минути, а 10-15-минутните интервали между тях се наричат епизоди на бърз сън. Към края на нощта, ако човекът не се тревожи, продължителността на бавния сън намалява, а броят на епизодите на бърз сън се увеличават. Сънищата по време на тези епизоди са съпроводени с изблици на електрически импулси. С това се изчерпват необходимите анатомични подробности, но те не ни казват нищо за връзката между съновиденията и реалността.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!