Едва след няколко падания, при които чупи и китката, и глезена си, Пеги Шарп осъзнава, че има катаракта.
„Не виждах добре, но продължавах да го отдавам на очилата си – казва тя. – Беше като гледане в мъгла – можех да различавам мъжете от жените, но не и да разпознавам лицата им. – Тя добавя най-важното: – Не виждах бордюрите.“
В крайна сметка Пеги си записва час при офталмолог, който открива катаракта и я насочва към личния лекар. Изпращат я в местната болница, където претърпява операция – първо на лявото око (през 2005 г.). Предложили й да избира между пълна и местна упойка и тя избира пълна.
След това Пеги добавя: „Изобщо не болеше. Когато свалиха превръзката, беше невероятно. Нямах представа, че цветното ми зрение се е влошило до такава степен – не можех да повярвам колко ярки са цветовете, защото не ги бях виждала от толкова дълго време.“
Както се случва понякога, след операция на катаракта тя развива леко замъгляване на едното око след няколко месеца. Това се дължи на уплътняването и замъгляването на задната част на капсулата на лещата, която се поставя в окото, за да поддържа изкуствената леща. Лазерното лечение бързо разрешава проблема. Вече преминала осемдесетте години, Пеги страда от остра макуларна дегенерация и се нуждае от увеличителна лупа при четене.
Но тя все още се радва на резултатите от операцията на катаракта.
„Ще го кажа на всички, страдащи от този проблем – отидете и се оперирайте, тъй като е направо изумително!“
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!