Албена Денкова: В Русия трябва да чакаш със седмици, за да те прегледа лекар!

– Албена, на световното в Ница през 2000 г. получи порезна рана до кокал по време на състезание. Как ти спасиха крака?

– Имах срязан мускул и две сухожилия. Наложи се да ме оперират френски хирурзи, мускулът и сухожилията да ми бъдат зашити. Беше многочасова сложна операция. Около седмица лежах в болницата в Ница, след което си дойдох в България. Един месец носих гипс, който фиксираше крака и раната. Трябваше да лежа неподвижна. След това имаше период от три месеца на постепенно възстановяване. После започнах лека-полека да стъпвам на леда, да правя някакви упражнения и да възвръщам формата си.

– А някой лекар казвал ли ти е, че след такава операция няма да можеш да се пързаляш?

– Не. Около мен бяха само спортни специалисти. Може би ако бях попаднала на доктор, който не се занимава със спортни травми, щях да чувам други неща. Но спортните травматолози и рехабилитатори гледат различно на нещата.

– На кого си благодарна за това, че успя да се възстановиш напълно от травмата в Ница?

– Това беше спортна травма – разкъсване и разтягане на връзки, но тя със сигурност се случва и на нормалните хора, когато улиците и тротоарите са замръзнали и хлъзгави. След операцията изключително много дължа за възстановяването си на рехабилитатора Константин Ганчев. Той ме пое буквално след операцията и имах три месеца раздвижване, физиотерапия, рехабилитация. Те реално възвърнаха подвижността на крака ми и функционирането му на 100%. Операцията е много важна и френските доктори безусловно си свършиха прекрасно работата. Но следващата фаза от лечението не трябва да се подценява. Казвам го на всеки пациент с подобна травма. Имам наблюдения от мои приятели и познати, че тук като че ли малко по-пренебрежително и лековато се отнасят именно към възстановителната фаза. А това е нещо много важно.

– Как се поддържаш здрава сега при това натоварване?

– Моят организъм е свикнал на голямо натоварване и когато имам усилени тренировки, се чувствам добре.

Тогава не се налага да пазя диета, да следя какво и как ям. Нещата се получават от само себе си.

– На коя медицина имаш доверие – на официалната или на алтернативната?

– Със сигурност повече съм използвала официалната медицина. Не съм използвала много нетрадиционни методи на лечение. Дори когато бях болна от грип, съм играла с висока температура. Тогава не можех да приемам всякакви лекарства, а само медикаменти, които не попадат в листата на забранените вещества при допинг контрол. На сериозни състезания не можеш да се лекуваш с хомеопатични лекарства или с билки. Не можеш да си позволиш да пиеш чайчета и да си лежиш вкъщи. Изискват се малко по-бързи методи, за да се вдигне един спортист на крака. Тези медикаменти ги предоставя официалната медицина. Със сигурност не е лесно да се състезаваш с грип. Такова изпитание е имал всеки спортист в големия спорт, особено ако шампионатът е много отговорен и за който си се готвил с месеци, дори цяла година. Естествено, че няма да обърнеш внимание на това, че имаш хрема и дори висока температура. Основната ти задача е да участваш и да се представиш по най-добрия начин, да не подведеш хората, с които работиш – партньор, треньор, федерация.

– Прекарала си години в Русия. Каква е разликата между руското и българското здравеопазване?

– За щастие, не ми се е налагало от много близо да се сблъсквам нито с руското, нито с българското здравеопазване. На мен по ми допада българското здравеопазване, допада ми начинът на общуване на българските доктори, това че обясняват какво правят и защо. Може би това е изключително субективно мое мнение. В Русия дълго се чака за лекар, трудно се записват часове при специалист, отношението към пациентите не е много разбираемо.

– Колко време се чака за преглед при специалист в Русия?

– Различно. Например трябваше да заведем сина ми Дани на специалист в поликлиниката и чакахме две седмици. Тогава имаше свободен час.

– Там има ли я системата на личните лекари?

– Не. Там докторите са в поликлиниката и чакаш.

– А какво плащаш?

– Детето ми е с двойно гражданство и не плащам за неговото лечение. Предполагам, че ако аз имам нужда от лечение в Русия, за мен това ще е платено, защото съм чужденец.

– Като млада майка как се отнасяш към антиваксиналните движения?

– Доверявам се на педиатъра на Дани в България. Намирам го за изключително добър специалист. Щом той казва, значи ваксините са необходими. Със сигурност той има добър опит и познания, за да ми даде най-правилното решение. За мен ваксините са нещо необходимо – предпазват от болести, които не искам да минават през никой от близките ми.

– Какво е според теб здравословното хранене?

– Това е със сигурност по-малко пържени храни и не много тлъсти меса, риба, както и повече сурови зеленчуци и плодове. Принципът е по малко от всичко. Качеството на храната е важно, но понякога вземам хранителни добавки – мулти-витамини, коензими или елкарнитин, когато ми се налага да тренирам повече и имам нужда да намаля килограмите. Но съм изключително несериозна – купувам добавките, взимам ги редовно няколко дни, след което забравям, пропускам приема и шишенцата така си стоят вкъщи.

– Здрава ли си сега?

– Относително съм здрава, щом не приемам лекарства.

– Твоят клуб организира за трета поредна година международен турнир „Денкова и Стависки“. Какви са проблемите ти в този момент?

– Майка ми се занимава изцяло с клуба и с организацията на турнира, защото аз и Максим сме ангажирани професионално в Русия. Хубаво е, че към състезанието има голям интерес. То е за фигуристи от всички възрасти. Надявам се да останат доволни от тяхното пребиваване в София. Проблемът е залата – Зимният дворец на спорта. Състоянието му е, меко казано, плачевно. Имаме нужда от нова зала за кънки спорта, защото има много желаещи да тренират.

– Говорихте ли по този въпрос с новия министър на спорта?

– Имах среща с министър Красен Кралев, когато в София гостува Отавио Чинкуанта – президентът на Международния кънки съюз и член на Международния олимпийски комитет. Тогава обещаха да се направи нещо за кънки спорта, още повече че София ще бъде европейска столица на спорта след няколко години. Надявам се, надеждата умира последна. Вече не мога да сметна от колко години ни обещават зимна пързалка. В крайна сметка ние не молим за многофункционална зала, а за тренировъчна площадка, където в наистина прилични условия всички желаещи да се занимават с кънки спорт.

Изт.: в. „Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!