Пенка Стоянова: Проходих отново с помощта на водната гимнастика

Пенка Стоянова е българска баскетболистка. Тя е капитанка на националния отбор, с който печели бронзов медал на Олимпийските игри в Монреал 1976 г. Три пъти е включвана в сборен отбор на Европа. Вижте какво споделя тя за здравето си в интервю за в. „Доктор“.

Г-жо Стоянова, имате ли здравословен режим на хранене?

Повече съм на плодове и зеленчуци и на постни ястия. По време на пътуване винаги си нося в чантата лимон, ябълка или друг плод. Обичам ядки, орехи, синьо сирене, домашно сирене, овче мляко. Не съм месарка, но обичам карловската луканка, тъй като съм родом от Карлово. Майка ми работеше в месокомбината и съм израснала между редовете с луканките. Баба ми казваше, че вечер е хубаво да се пие по една глътка карловска ракийка или анасонлийка. Но аз не пия. Не пия и кафе. Повече гледам природните напитки – чайовете. Когато имам възможност, сама си бера билките – мащерка, риган, жълт кантарион.

Като активен спортист също имах режим на хранене. Винаги съм се стремяла преди мачове да ям по-леки храни. Когато играех в Италия, там повече наблягаха на спагети, на ориз. По този повод имах конфликт с италианския треньор. Той ме упрекваше, че не се храня като другите баскетболистки в отбора. Обясних му, че не мога да ям това, което той препоръчва. Ако ям ориз преди мач, не мога да си мръдна краката. Предпочитах да си взема салатка, супичка. За всеки режимът трябва да е индивидуален.

Когато спряхте с баскетбола, напълняхте ли?

Не, даже отслабнах. В последните години спазвам постите и виждам, че има резултат – по-леко ми е. Имах тежка травма през 2005 г. Получих я съвсем нелепо на площадката в училище – счупих си тазобедрената става, шийката на бедрената кост. Тогава ме приеха в Окръжна болница в Пловдив по спешност. Оперира ме д-р Янакиев. Бях 9 месеца на легло. Правиха ми две операции. Слагаха ми пирони. Трябваше да проходя и след това пак ме рязаха, за да махнат пироните. Това нещо ми костваше 3-4 години възстановяване. Много е важно възстановяването в следоперативния период. Това е много тежка операция. Ходих десет дни на физиотерапия, след това започнах рехабилитация в Павел баня. В басейна стриктно изпълнявах всички упражнения от подводната гимнастика. Проходих с помощта на плуване и подводна гимнастика. Легнала във водата, повдигах колената към гърдите и ги отпусках, на това му казваме ножчета. Правя си го и на дивана.

Вече всичко ли е наред, или травмата има последици?

Сега тази травма дава отражение. Получи се изменение на цялата структура на костната система, оттам и на мускулатурата. Единият крак ми се скъси с 2,5 см. Трябваше да ходя с бастун. Вече не мога да бягам, за да се кача на автобус. Аз съм с ТЕЛК, няма какво да крия. Затова се старая да си контролирам теглото – килограмите все пак оказват влияние върху ставите.

Това ли е единствената ви травма?

Не. Толкова нелепо си счупих костица на стъпалото на една сватба. Бяха разлели вода на мокета и при завъртането на обувката стана счупване на три места на костта към малкия пръст. В първия момент си помислих, че съм си навехнала крака. Д-р Александров – травматолог във Военна болница в Пловдив – ми сложи 7 см пирон с местна упойка. А като заздравя костта, ми махна пирона без упойка. Година и половина ми коства това счупване.

Какви контузии получихте по време на състезателната ви кариера?

Извадих си ръката на мач. Дежурният лекар ми я намести – удари ми една пета още на площадката. Но после беше важно възстановяването. Докторът от Спортния диспансер ми каза, че ако 6 месеца не изпълнявам указанията му, няма да мога да вдигна и вилица с тази ръка. В крайна сметка се оправих и играх на две олимпиади с тази ръка. За тези години издържах на натоварването.

Коя медицина предпочитате – официалната или народната?

Привърженичка съм на всяко нещо, което може да ми е от полза за здравето. Използвала съм и акупунктура, и точков масаж. Ходила съм на иглотерапия при д-р Младенова, когато едва навлизаше акупунктурата в България и хората бяха скептично настроени към този метод на лечение. Навремето съм ходила и на чакръкчия. След едно стъпване по калдъръма не можех да стана, да се изправя. Чакръкчията ми дръпна крака и хайде готово, тръгнах. Универсални лечения няма. Но аз имах резултати.

Изглеждате в отлична кондиция за вашите години.

Когато започнах да играя баскетбол, ми казаха „Ти си тромава, неподатлива“ и ме върнаха от националния отбор. Това бяха изказвания на „компетентни“ хора. Наистина имам дюстабан и знаех, че това ще даде отражение след години. Но вземах полезното за мен и успях с моя ръст да бъда най-добрият център. Впрочем аз съм една от първите инструкторки по аеробика в Пловдив. Изкарах курсовете през 1984 г., когато още играех баскетбол.

Ходите ли на профилактични прегледи?

Да, ходя. Онзи ден ми правиха ЕКГ (електрокар-диограма). Имам приятели доктори и се консултирам за всичко с тях. Но не ми се налага да използвам много лекарства. Рядко мога да взема нещо за главоболие или валидол. Даже си мисля, ако стане нещо по спешност, вкъщи нямам никакви хапчета, за да реагирам. Много хора ми се чудят…

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!