1.      Осъзнаване на мислите
Много често грижите, страховете, притес­ненията са резултат от неконтролирана ум­ствена дейност. Осъзнаването на този умствен поток започва с думите: „В момента мисля за…“ Тази проста фраза, изречена или не, прекъсва сляпото доверие в нашите мисли.
2.      Издирване на фактите
Мисълта не е факт. От съществено значе­ние е да се разграничи това, което наистина се е случило, от това, което е просто мисъл.
3.      Разбиране на чувствата
Често са ни учили, че чувствата са опасни, защото издават слабостите ни. За да ги раз­берем, първо трябва да си зададем въпроса дали това, което чувстваме, е приятно или неприятно. После да се запитаме за какво чувство става дума – за страх, гняв, тъга? Когато осъзнаем това, по-лесно можем да погледнем относително на нещата, а това оставя място за по-оптимистична версия на тълкуването.
4.      Търсене на другата версия
Има ли реалният факт друго тълкуване? Нека се спрем на версията, която предизвик­ва приятно усещане, облекчение или дори радост.
5.      Промяна в поведението
Позитивният поглед ни позволява да престанем да виждаме в една ситуация главно това, което не е както трябва, да не упорстваме в издирването на виновника.