Хмел

Humulus lupulus Cannabaceae (сем. Конопови)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Женските шишарки, летораслите

Отглеждане

Хмелът е устойчиво многогодишно растение, което всеки сезон стига на височина до 10 м. Стъблата се разделят на две части и са покрити с шипове. Листата отначало са сърцевидни, но при зрялост наподобяват тези на лозата. Само женските раждат шишарки – малки и конусовидни. Използват се и като декоративни растения, като често се засаждат като катерливи.

Сортове и видове

„Aureus“ е популярен декоративен сорт с ярки златисти листа. Рано достигащият зрялост „Fuggle“ е един от видовете, отглеждани за приготвянето на бира в домашни условия.

Местоположение – Обикновеният хмел е доста адаптивен, но предпочита открито и слънчево място и влажна, богата на хумус почва.

Размножаване – Хмелът може да се размножава чрез семена, но тъй като са необходими само женски растения, това обикновено се извършва чрез разделяне на корените през пролетта или чрез резници.

Грижи – Растенията загиват през зимата. При добри условия са инвазивни, затова когато са в покой, е добре да ги разреждате. Премахвайте изцяло мъртвите части, преди да се появяват новите леторасли през пролетта. Използвайте стабилни конструкции, защото зрелите растения са доста тежки.

Болести и вредители – Възможна е появата на мана (пероноспора) по листата и гниене, причинено от гъби Verticillium.

Събиране и съхранение – Младите леторасли се събират през пролетта за кулинарни цели. Шишарките се берат през късното лято и се сушат. Както листата, така и полените могат да причинят алергични реакции.

Употреба в кулинарията

Младите леторасли се консумират като аспержи – сурови в салати или приготвени на пара. Сушеният хмел е основната съставка за овкусяването на всякакви видове бира. Той може да се добавя в съвсем малки количества (поради горчивия вкус) към успокояващи билкови смеси за чай.

Употреба в медицината

Humulus lupulus. Използвани части: женските цветове (шишарки). Хмелът е известен с умерените си седативни свойства и често се предписва при безсъние и проблеми със заспиването заедно с други релаксиращи билки. Смята се, че ароматното му етерично масло е отговорно за отпускащия му ефект върху нервната система. С цветовете му се пълнят възглавници, които провокират съня. Успокояващите свойства на растението намаляват и тревожност. Освен това то леко стимулира ленивото храносмилане и е полезно при гастро-чревни оплаквания, особено вследствие на напрежение и стрес. Билката съдържа подобни на естрогена вещества и е с потенциал за справяне с менструални болки и проблеми по време на менопаузата.

Растението не се препоръчва при бременност или кърмене.

Любопитно:

Малцовите зърна, използвани за приготвянето на бира, са много сладки и нетрайни, затова в миналото са добавяли горчиви билки, например бръшлянолистна самобайка за подобряване на вкуса и като консервант. Постепенно в пивоварството хмелът заменил всички останали растения и днес е сред най-широко отглежданите билки в света.

Бира от хмел се приготвяла още в Древен Египет и била спомената от римския автор Плиний, който обичал да консумира пролетните леторасли, приготвени като аспержи. Растението добило голяма популярност в Европа, но в Англия предпочитали други горчиви билки до XVI век, отчасти защото се смятало, че хмелът причинява меланхолия. Някои специалисти по билколечение все още съветват пациенти, страдащи от депресия, да го избягват.

 

 

Оценете статията
Оценка 5 от 1 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.