Начало / Билките / Рукола


Рукола

Eruca vesica ria subs p. sativa Brassicaceae (сем. Кръстоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, цветовете, семената

Отглеждане

Руколата (Егиса sativa subsp. sativa) е устойчиво едногодишно растение с ароматни и лютиви листа. Цветовете са с по четири венчелистчета, кремави, с пурпурни жилки и се образуват върху високи цветоносни стъбла. Лютивият привкус на билката се дължи на изотио- цианатните съединения, подобни на тези, съдържащи се в хряна (Armoracia rusticana) иуасабито (Wasabiajaponiса). Листата се прибавят към други зеленолистни зеленчуци, а пикантните цветове и пъпки също се ползват за салати. Малки кръгли семена се образуват в ядивни тънки шушулки. Отгледайте растението в саксия, в плитко сандъче или го засадете в градината заедно с други бързорастящи салатни

зеленчуци. Обикновено руколата се саморазсажда свободно.

Сортове и видове

„Victoria“ е класически сорт. „Dentellata“ е с по-нарязани листа, а дивата рукола или тънколистната двуредка (Diplotaxis tenuifolia) е с по-наситен вкус, по-дребна е, с по-дълбоко насечени листа и жълти цветове.

Местоположение – Растението се нуждае от слънце или лека сянка и от влажна, богата почва. Дивата рукола се развива добре и при сухи условия.

Размножаване – Засявайте семената от пролетта до есента на всеки 4-6 седмици, за да имате винаги на разположение млади листа. Можете да засеете руколата заедно с маруля, синап, ряпа, кориандър, зелен лук и кервел.

Грижи – Почиствайте плевелите и поливайте растенията редовно.

Болести и вредители – Основен проблем създават тютюневите бръмбари, причиняващи миниатюрни дупчици по листата. За да предпазите реколтата, покривайте растенията с полар или фина метална мрежа, за да държите настрана насекомите.

Събиране и съхранение – Берете листата, преди да настъпи цъфтежът. Измийте ги и ги съхранявайте в хладилника до седмица, увити в кухненска хартия и прибрани в полиетиленов плик. Събирайте цветовете и пъпките, когато ви потрябват. Семената се събират, щом узреят.

Употреба в кулинарията

Руколата придава пикантен привкус на салати и успешно заменя босилека в пестото. Ако я сотирате или я приготвите на пара, можете да я добавите към макарони, запържени ястия или ризото, супи или сосове. Не е необходима дългата й топлинна обработка. Поръсете лицата с прясна рукола в края на печенето. Семената имат вкус на синап и са подходящи за кълнове и за добив на олио.

Любопитно:

Руколата произхожда от Средиземноморието и страните на изток до Турция и Йордания и е била популярна още от римско време с леко лютивите си листа. Въпреки че се ползва за салата, тя започва да се култивира с търговска цел едва през 90-те години на XX век.

Древните римляни смятали руколата за афродизиак и консумирали смесена салата с рукола, цикория, маруля кос, лавандула и крехки листа от слез със сирене и заливка. Модерен неин вариант е рукола със зехтин, балсамов оцет и малко пармезан.

 

 

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*