Valeriana officinalis Valerianaceae (сем. Дилянкови)
ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Валериана
ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Корените
Отглеждане
Лечебната дилянка (V. officinalis) е устойчиво многогодишно растение с пересто нарязани листа и високи дветоносни стъбла, стигащи до 1,5 м на височина, които образуват щитовидни съцветия с розово-бели цветове през лятото. Корените й съдържат етерично масло със силен аромат, което в малки количества има различни приложения в промишлеността – в парфюми, като съставка на овкусители, на бира и тютюн.
Тя е декоративно и същевременно полезно растение, понасящо влажни условия и сянка. Засадете го в градината като контраст на водни растения с обикновени листа, например ириси. Обърнете внимание, че центрантусът (Centranthus ruber) няма медицински свойства.
Сортове и видове:
Съществува форма с напръскани листа – „Variegata“. Сродни видове са корейската дилянка (V. согеаnа), индийската дилянка (V. jatamansi) – доста по-дребно растение, което цъфти рано напролет, и хималайският индийски нард (Nardostachysgrandiflora), прочут като източник на ценно етерично масло, използвано в парфюмерията и за религиозни ритуали. Всички посочени растения се употребяват в медицината като релаксанти.
Местоположение – Лечебната дилянка произхожда от Западна Европа и предпочита слънце или лека сянка, като корените й са в хладна, плодородна почва, която е влажна, но добре дренирана.
Размножаване – Засявайте семената през пролетта, като не ги покривате, а леко ги притискате в почвата, защото им е необходима светлина, за да покълнат. Разделяйте корените на възрастните растения през есента или през ранната пролет.
Грижи – Ако скоро сте правили нещо по растенията, трябва да ги защитите от котките, докато се закрепят.
Болести и вредители – Не са от съществено значение.
Събиране и съхранение – Изваждайте ризомите на двугодишните растения, когато са в покой, измивайте ги и ги сушете на вентилатор във фурната при 100 °С, като оставите вратата открехната.
Употреба в медицината
Valeriana officinalis. Използвани части: корените. Лечебната дилянка се употребява в медицината от векове за улесняване на съня и релаксацията. Фармакологични проучвания са установили седативния й ефект върху нервната система и отпускащото й действие върху мускулите. Редица клинични експерименти оценяват ефикасността на растението, прилагано самостоятелно или в комбинация с други релаксиращи билки при безсъние и нарушения в съня. Резултатите от тези експерименти сочат, че дилянката повлиява положително съня, особено ако се приема повече от 2 седмици. От многобройните клинични опити е установено, че влияе положително и облекчава симптомите при тревожност и стрес. Успокоява нервите и мускулите, което обяснява употребата й в народната медицина при гастрочревни спазми, менструални болки и главоболие, особено ако е свързано със стрес.
Не се препоръчва при бременност или кърмене. Понякога е желателно да спрете приема й преди хирургична операция, защото може да увеличи седативния ефект на упойката.
Любопитно:
Името „валериана“ произхожда от латинското „valere“, което означава „силен“ или „в добра форма“. Растението било използвано от древногръцките лекари, например от Хипократ. През Ранното средновековие се е препоръчвало в англосаксонските билкарски книги за лечение на шок. По време на Първата световна война се е прилагало като тинктура за войниците, които били в шок вследствие на раните си – състояние, известно понастоящем като посттравматичен стрес.
Смята се, че прочутият Свирач от германския град Хамелин през 1284 г. е използвал корените на лечебната дилянка, за да отърве жителите от пълчищата плъхове, нападнали града.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!