…И какво всъщност ни „казва“ тялото?

Обект на желания, средство за комуникация, витрина на душата и още много са ролите, които изпълнява човешкото тяло. То обича да бъде забелязвано, да се държи като провокатор и ексхибиционист,но също така да се крие срамежливо от погледите. Какво казва то за човека, който го „носи“? Какъв е неговият език? Можем ли да го разгадаем? През погледа на психолозите нещата изглеждат по-ясни…

Защо жените и мъжете се отнасят различно към телата си?

Разликата идва от обществе­ния натиск върху физиката на жената. Нейното тяло все повече е подчинено на опреде­лени стандарти. Тази неспра­ведливост не е от вчера, но днес правилата са по-строги и тежат на нежните дамски пле­щи. В същото време мъжете са освободени от подобен терор или могат да му се подложат само по собствено желание.

По-kpexko ли е женското самочувствие?

Не, самочувствието не зависи от пола, а от детството. Ако родителите са имали доверие в себе си и в детето си, ако са го обкръжавали с любов и грижи, без да го задушават, то ще има вяра в себе си и ще бъде уравновесено. В обра­тния случай – депресивни родители без самочувствие или задушаващи детето със собствените си неосъщес­твени амбиции, могат да го направят несигурно.

По отношение на тялото в първия случай порасналото дете не изпитва потребност да прилича на образите от списанията, за да се чувства щастлив човек, докато във втория тя лото стана източник на тревоги и потиснатост.

Защо някои хора превръщат красивото тяло във фикс идея?

Това изразява психическа лабилност. Често става думаза емоционален недостиг и самота или пък за сложни отношения с родителите. Във всички случаи човекът, който непрестанно мисли за това как изглежда, страда от безпокойство, което се стреми да овладее, като си налага строги правила със сериозни последици нечовешки диети, многобройни пластични операции, а в по-тежките случаи анорексия и депресия.

Кога пластичната хирургия е неуместна?

Лекарят може лесно да прецени кога желанието за физическа промяна е продиктувано от дълбоко неприемане на собствената личност и кога е от психическа нестабилност. Пластичната хирургия в този случай не може да премахпе депресията. Тя става инструмент за доближаване до някакъв идеал, който всъщност е недостижим.

Разбира се, разкрасяващите операции могат да подобрят някои физически черти и така да помогнат на някои хора да харесва повече самите себе си, да се приемат и да до биятпо-голямо самочувствие, но не могат да решат тежки екзистенциални проблеми.

Кои промени във външността най-много тежат на жените?

За някои от тях това са промените по време на бременността.Но има и много жени, които обожават този период, който ги кара да се чувстват пълноценни. През пубертета също се появяват трудни отношения със собствено тяло, но най-тежко е положението през менопаузата. Самото спиране на менструацията е психически проблем за доста жени. Те имат нужда от моралната подкрепа. Ако приемем нормално промените в тялото, значи сме приели философски възрастта и можем по-пълно­ценно да се наслаждаваме на живота.

Кога е нужна психологическа помощ?

Ако през менопаузата се по­явят признаци на депресия и липса на желание за живот, помощта на психотерапевта може да бъде от решаващо значение за преодоляването на кризата. Психически от­клонения като неприемане на възрастта и промените във физиката водят до непосилни диети и многократни плас­тични корекции. Тези случаи също могат да бъдат повлияни благотворно от съвременните терапевтични методи.

Как се изгражда отношението към собственото тяло?

Живеем в общество на естети­чески диктати, в което обра­зът на тялото се използва не­престанно с търговски цели. В Африка хората все още се отнасят към телата си напълно освободени от подобни догми, гордеят се с тях и с радост ги показват, танцуват и се дви­жат без комплекси.

В Европа и САЩ това далеч не е така.

Приемането на собственото тяло започва от физическия контакт с майката – от кър­менето, галенето, къпането и масажите. Детето се чувства обичано и има доверие в окол­ния свят. Чувствайки тялото на майка си, то открива своето. Следващ етап в този процес е мастурбацията през пубертета. Родителите трябва да приемат това като начин за себепознание и да не възпрепятстват детето си. Важното е мастурбацията да не се превърне в бягство от действителността – в такива случаи е добре да се потърси мнението на психолога.Тялото винаги носи следи­те от детството – походката и жестовете ни подсказват как сме живели като деца.

Разкрива ли тялото това, което се опитваме да скрием?

Да. Езикът на тялото не лъже и разказва за нас много пове­че отколкото си мислим. 80% от комуникацията се изразя­ва чрез жестовете, които са спонтанни, освен ако човек не иска непременно да заблуди и полага усилия за това. Но дори в тези случаи някои детайли издават истината – бягащият поглед например. Хората, кои­то гледат в очите, обикновено общуват с лекота и имат добро самочувствие.

Каква е ролята на тялото в стремежа ни към щастие?

Нашата телесна обвивка е компанията ни за цял живот. Трябва да обръщаме повече внимание на тялото си и да си признаем, че физическите контакти с други хора са ва­жни за нас. Тялото има нужди, които трябва да задоволяваме – то обича хигиената, добра­та храна, иска да е гъвкаво и здраво. Щастието включва грижата за него, но и способ­ността ни да го приемаме и обичаме такова, каквото при­родата ни го е дала.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!