Доц. Миглена Георгиева: Внимавайте как храните детето си през първите 1000 дни след раждането!

Как трябва да се храни бременната жена? Как майката трябва да храни бебето си през първите дни след раждането? На тези важни въпроси отговаря доц. д-р Миглена Георгиева в интервю за в. „Доктор“.

Доц. Георгиева, как се отразява на здравето храненето на бременната и на детето до втората година от раждането?

Кампанията за правилно хранене в първите 1000 дни на детето се води от няколко години в света. Защото грешките в храненето през първите 1000 дни определят каква ще бъде патологията, от какво ще боледува това дете. Съответно правилното хранене в първите 1000 дни води до добро имунологично програмиране. В противен случай възникват множество възпалителни заболявания. При бебетата между 6 и 12 месеца от ромски произход имаме около 30% пневмонии, а при децата от българския етнос – 20%. Алергиите също представляват огромен проблем. Даването на краве мляко на кърмачетата води до 22% алергични реакции от типа на различни дерматити и други гастроендостигинални нарушения. Анемиите също са свързани с неправилно хранене.

През първите 1000 дни се извършва и метаболитното програмиране в организма на детето. Зад проблема с метаболитните нарушения стоят както недохранването, така и свръххраненето. Специално в ромските групи недохранването представлява огромен проблем. Свръххраненето води до наднормено тегло и до затлъстяване. Наднорменото тегло в училищна възраст се движи от 12 до 18%, докато затлъстяването е между 2 и 5%. За да се справим със заболяванията в училищната възраст, трябва да променим храненето през първите 1000 дни на всяко новородено.

Заболяванията на храносмилателния тракт също са свързани с неправилно хранене. С колегите се мъчим да образоваме нашите пациенти, да им покажем, че общата храна е неподходяща за деца между една и две години.

Кое хранене е неправилно при кърмачетета и до какви заболявания води?

На първо място е неправилно на кърмачета да се дава краве кисело мляко. Правят го обикновено хора с по-нисък социален статус или това е традиция в някои етнически групи. То води до недохранване или до тежки алергични реакции.

Другият голям проблем е недостатъчното кърмене. Малко жени успяват да издържат да кърмят до шестия месец и заместват кърмата със специални млека. Независимо че детските формули са добре балансирани с микро и макроелементи, големият проблем при тях е появата на алергии към белтъка на кравето мляко. Даването на такива млека преди третия месец води до алергии при една трета от децата. Понякога алергичните реакции са почти незабележими и колегите не им обръщат внимание. Наблюдават се повече колики, защото коликите също са симптом за непоносимост към храна и вид алергия. Друг израз на алергиите са леки себорейни дерматити, по-късно и атопични дерматити, по-суха кожа.

Децата, които са хранени с краве мляко, боледуват по-често – правят бронхиолити, средни отити, хоспитализират се заради пневмонии, развиват остри ентероколити.

Най-важното при тези деца е, че имунитетът им не може да се изгради правилно. Той много зависи от това каква е флората на червата, защото тънкото черво участва в повечето от половината имунни отговори.

Затова препоръчваме на майките да положат максимум усилия с всички възможни средства да кърмят ексклузивно до шестия месец. А след това да дават допълнително пробиотични култури. В кърмата има достатъчно пребиотични съставки – олигозахариди. В летните месеци, когато честотата на ентероколитите е по-голяма, задължително трябва да се дават пробиотични култури. В това отношение има голям избор на пазара.

Вреден ли е глутенът за децата?

Този въпрос се дискутира много в последните години. Към две храни човечеството има особена чувствителност. Това са белтъкът на кравето мляко и глутенът. В историята на човечеството тези храни са включени най-кьсно. Това става преди 10 000 години, когато човекът започва да води уседнал начин на живот и от ловец става земеделец и скотовъдец.

Всякакви идеи, че кравето мляко може да се замени с козе, овче, биволско и прочее не вършат работа. Тези млека са от една и съща група. Човешкото мляко е по-близко по състав до млякото на свинята и на камилата. Между другото, някои от големите компании предлагат камилско мляко, но то е голяма рядкост.

От глутена не се отказваме и не съветваме хората да се отказват, въпреки че има такава мода. Мои колеги също не консумират глутен, за да избегнат алергии. Има непоносимост към глутен у някои хора, включително и у тези с генерализирано разстройство на развитието. Този термин обхваща огромна група заболявания, не само класическия аутизъм. Има различни теории за зачестяването на случаите с аутизъм. Обвиняват се тежките метали, ваксините, ранното въвеждане на глутен в храненето на детето и т.н. Няма единна теория, но все пак, където имаме установена чувствителност на храносмилателния тракт, по-добре е глутенът и казеинът да бъдат ограничени или спрени.

Глутенът трябва да се добави в храненето на детето между 6-ия и 7-ия месец, но в никакъв случай преди 4-ия месец, като задължително се прави под протекцията на майчината кърма и задължително в малки дози. Ако въвеждате глутенова храна – елдена или оризова каша в храненето на кърмачето, не бива да давате пълна порция. Дават се малки дози, за да се изработи толеранс, и то под прикритието на кърмата. Специално децата с генерализирано разстройство на развитието трябва да се проследяват внимателно. Проблемът на децата с аутизъм е, че храносмилателният им тракт става пропусклив за мощните алергени и дразнители – глутен и казеин. Когато се пообработят от храносмилателните ензими, глутенът и казеинът наподобяват различни невротрансмитери, които променят химичните връзки в нервната система Децата с генерализирани разстройства на развитието по принцип показват склонност към хранителни алергии. Част от тях не могат да понасят соята, яйчения жълтък, ориз, царевица и пр. Затова се препоръчва детайлно изследване на храносмилателния тракт, за да се проведе след това хелираща терапия, барокамера и пр. Подобряването на състоянието на тези пациенти пак се установява чрез пропускливостта на храносмилателния тракт.

Трябва ли бременните да приемат краве мляко?

Да, но в разумни количества, около половин литър прясно мляко на ден. Ако бременната жена е показала алергична реакция към кравето мляко или към друг вид храна, не трябва да се консумира. За обща профилактика на алергичните реакции е добре да не се консумират изобщо фъстъчени продукти. Счита се, че голяма част от населението е чувствително към фъстъците. В САЩ са документирани 300 случая на внезапна смърт на хора на различна възраст, причинена от алергия към фъстъчени продукти. Големи европейски проучвани показват, че корекцията в храненето на бременната може да доведе до значително подобрение здравето на детето. Бременните жени трябва да увеличат приема на омега-3 и на антиоксидантни храни, да приемат пробиотични и пребиотични култури. Но трябва да намалят количеството на омега-6, което е типично за западното хранене.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!