Сифилис (луес венереа)

Сифилисът, „болестта на Венера“ е заразно за­боляване, което може да порази цялото тяло. Но само всеки трети от нелекуваните сифилитици изживява това, което си нарича „третичен“ сифилис – късната фаза на болестта.

Оплаквания

Първи период: Две до три седмици след заразя­ването се появява „твърдият шанкър“, безбо­лезнена, ръбеста, кафявочервенаязва по кожата или лигавицата директно на мястото на инфек­тирането. Това не винаги се забелязва. Оставе­на без лечение, язвата оздравява за около шест седмици, без да оставя следи. Лимфните възли, разположени в близост до входа на инфекцията, се увеличават след около четири седмици и ос­тават уголемени. Тази фаза на заболяването се съпровожда от общи оплаквания от рода на изтощеност, пронизване в ставите, леко покачва­не на температурата и леко главоболие.

Втори период: Девет до десет седмици след ин­фекцията по различни места на тялото се поя­вява типичен светлочервен до кафявочервен петнист обрив по кожата и лигавицата, поня­кога се образуват и възелчета. Възможно е да настъпи косопад и възпаление на черния дроб. Централната нервна система също може да бъ­де засегната.

Оставен без лечение, след няколко месеца сифи­лисът може да изчезне спонтанно и без последи­ци. В такива случаи при изследване на кръвта се намират само антитела.

Трети период: Той настъпва след три до пет го­дини и може да порази всеки орган на тялото. По кожата, в черния дроб, по тестисите и в мо­зъка могат да се образуват подобни на гума въз­ли. Особено опасни компликации са съдовите за­болявания, специално възпаленията на кръво­носните съдове на мозъка.

Четвърти период: 20-30 години по-късно може да се стигне до прогресивна парализа (невролуес).

Причини

Сифилисът се пренася от бактерията трепонема палидум (бледа спирохета). Пренасянето на болестта става най-често по полов път. Бактериите могат да проникнат през интактна лигавица и микроскопични наранявания на кожата. Те могат да се пренасят и при целуване, но не и чрез използване на прибори за хранене, чаши или хавлиени кърпи на други хора. Извън тя­лото те бързо умират.

Риск от заболяване

Рискът от заболяване нараства при незащитен секс и честа смяна на партньорите.

Възможни последици и усложнения

Десет процента от инфектираните хора, кои­то не се лекуват, умират от късните последи­ци на заболяването.

От петия месец на бременността сифилистичната инфекция може да се предаде от бъдещата майка на бебето. То може да се роди мъртво или с тежки увреждания – в зависимост от стадия на заболяването на майката. Това може да се предотврати посредством вземането на пени­цилинови или еритромицинови препарати пре­ди четвъртия месец на бременността.

Човек, веднъж инфектирал се със сифилис, може да бъде поразен и втори път. Организмът не мо­же да си изработи имунитет.

Профилактика

Използване на презерватив при полов контакт. Досега няма ваксина срещу сифилис.

Нужда от лекарска помощ

Заблуждаващите маневри на сифилиса са опас­ни: първите симптоми могат да бъдат пропус­нати, дълго време болестта се спотайва и об­ривът през втория период изглежда безобиден. В случай че имате някакво подозрение за инфекция и забележите язви и кожни обриви, трябва веднага да отидете на кожен лекар. Признаците могат да са много безобидни, но така можете да пресрещнете опасността и да избегнете раз­насянето на болестта. Възможностите за раз­познаване на сифилиса са две: или доказване на причинителя през ранния стадий на болестта, или откриване на антителата в кръвта. За та­зи цел трябва да се проведат множество тес­тове. Едва сравнителната оценка на „тестовите профили“ дава възможност за окончателно­то заключение.

Самолечение

Не е възможно.

Лечение

Първото средство е пеницилинът. При непоно­симост лекарят може да замени пеницилина с тетрациклин, а при бременни с еритромицин. След края на терапията половият живот може да се възстанови без рискове. Тези медикамен­ти могат да неутрализират сифилиса и през третия период на болестта. След края на лече­нието са необходими кръвни изследвания през един, три, шест и дванадесет месеца. След две­годишна проверка оздравяването се счита за сигурно. Сифилисът се регистрира задължително. Заболелите, чийто сифилис се открива през ранния период, са длъжни да информират всич­ки лица, с които са имали полови контакти през последните три месеца, че е възможно да са ин­фектирани и да избягват полови сношения, до­като не бъдат изследвани и евентуално лекува­ни. Диагностицирането на сифилиса през вто­рия му период задължава засегнатите да инфор­мират половите си партньори през последната година.

 

Оценете статията
Оценка 2.7 от 3 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.